Свещ. Траян Горанов
Размисли след прочитане на статията „Какво остава? Само молитва…“
Като цяло не отделям време за четене на статии. Отдавна не съм абонат на социална мрежа, тъй като смятам, че е загуба на време. Не съм „слънце“, че да огрея навсякъде; не мога да си реша моите проблеми, а какво остава за чуждите. Моите приятели ме обучават (или информират) като ми изпращат различни дълги статии или видеа, които са повече от час, а аз просто ги игнорирам, защото нямам време. А и предпочитам да си умра незнаещ.
Съвсем случайно една статия привлече вниманието ми. Като служител в гръцка църква си помислих, че тази статия ще ми представи положението на църковния живот в Гърция, но през цялото време докато я четях, си представях България.
Не е ли вярно, че архимандритите не приемат промените, защото няма да ги издигнат в епископи (митрополити)?
Не е ли вярно, че в главата на епископа (митрополита) е патриаршеската корона и поради това не смеят да изкажат мнение или да подкрепят някоя промяна?
Не е ли вярно, че свещениците раболепничат пред началника си (архиерейски наместник или митрополит)?
Не е ли вярно, че има страх във всички?
Не е ли вярно, че в интернет са се настанили православните екстремисти (както ги нарича о. Василий – „църковни терористи“) и заклеймяват всеки и всичко, като обясняват, че са за чистотата на православието? Обясняват ми за някакво православие, което по нищо не се отличава от законниците в древна Юдея. Сякаш хората са компютърни програми: при А правиш Х, при В правиш Y. Православие без любов.
Църквата не е ли заложник на фундаменталистите?
Не е ли вярно, че поместните православни църкви са разделени, защото предпочитат да се занимават с геополитика вместо с ново благовестие? Притеснявам се, че това ще доведе до нова „велика“ схизма, подобна на тази от 1054 година.
Не е ли вярно, че Синодалните решения и окръжни се издават „на крак“, без проучване, без обсъждане, без да се търси мнението на специалисти? За колко от новообявените светци се състави първо служба, а след това се обяви дата на празнуване? Какво да пеят певците? Крайно време е да има отделен мирски типик и календар от сегашния монашески. Има месеци с над 15 служби в месеца. Не могат женените свещеници да служат толкова често без да обръщат внимание на съпругите си. Това е предпоставка за грях и от двамата.
При избори на митрополити и патриарх няма ли тайни сделки?
Не е ли вярно, че езикът на богослужението не се разбира нито от слушещите, нито от изпълнителите. Съгласен съм да направим конкурс-проучване и да лъсне истината. Не може аз на един тропар/стихира да отделям един час докато я разбера, а този който чете бързо да е разбрал всичко. Богослужението ни е отбиване на номера.
Нека си признаят свещениците, колко пъти са писали на техния владика и им е отговорено веднага? А иначе всеки държи интернет в джоба си. Колко пъти са били наказвани, нагрубявани от висшестоящия, без дори да бъдат попитани защо така е станало? Сякаш по презумпция нисшестоящият е престъпник. Къде е любовта първо между тези, които са облечени в раса?
Ще завърша с думите на о. Василий: „Историята не чака. Поколения се губят, докато ние се грижим за свещенически и архиерейски одежди, пеем химни, упражняваме се в ласкателства и събираме облаги. И се успокояваме с онези, които ни аплодират“.
