Ренета Трифонова
Приемаш много навътре мнението на другите, сякаш става въпрос за мнението на Бога. Те са просто хора, смъртни, пълни с грешки и страсти. Много пъти по-големи от твоите, но просто не го знаеш. „Аз, Аз Сам съм ваш Утешител. Кой си ти, та се боиш от човека, който умира, и от човешки син, който е също, каквото е тревата“ (Исаия 51:12).
Нека животът ти не зависи толкова много от това дали другите хора ще те приемат или не. Не искай одобрението им за да бъдеш себе си. Не можем да се харесваме на всички, нито да се съгласяваме с всички, но това не е нещо лошо, стига да стоим далеч от нечестието и злобата. Когато даваш на другия правомощието да те одобрява или отхвърля, да те издига в рая или да те сваля долу в ада, тогава ти му даваш абсолютната власт над себе си. Приковал е поглед върху теб и мнението му се е превърнало в камшик на твоето самонаказание.
Фактът, че някой няма добро мнение за теб или те е отхвърлил от една връзка, не означава, че ти не струваш като човек. Не взимай под внимание мнението на другия, като го отъждествяваш със стойността си като човек. Нещата, които казва за теб не засягат теб и това, което си, а това което той вижда. Преценката му е човешка, а не Божия. A това значи относителна и недобронамерена. Ако нещо от това, което ти казва мислиш, че е вярно, тогава го запази за себе си, но в никакъв случай нека то не става критерий, според който да мериш стойността си. Единственият, който може да те съди е Бог, защото той те обича истински и вечно…
Превод: Радина Райкова
Източник: π. Λίβυος
