Маргарита Генчева
Маргарита Генчева
Ще нахвърлям малко размисли по отношение на различни събития, придобили популярност у нас.
Интересният въпрос, който предизвиква шоуто с драг кралиците на откриването на олимпиадата в Париж у мен, е следният: Как трябва да реагират християните на събитията в света? Трябва ли да се възмущават от различните девиации, до които стигат различни общества или народи?
Или отговорът е умерено да изразят позицията си по „горещите“ теми на нашето съвремие?
Въобще какво значи умереността? Защото тя също може да бъде капан, в който да паднеш, стараейки се да не засегнеш нечии чувства или опитвайки се да се харесаш на всички: дори на тези, с които не си съгласен.
Понякога ми е трудно да съм умерена: особено когато разрушават храмове и градове, а някои твои братя и сестри православни се опитват да оправдаят тези престъпления, а не малко атеисти заемат по-хуманни и общочовешки позиции за войните и смъртта.
Докато сме се втурнали да сочим с пръст чуждите грехове и навсякъде да провиждаме антихриста, злото и греха, не охладняваме ли към реалната човешка мъка и страдание?
Християнинът е призван да свидетелства за Христос в света. В какво се състои това свидетелство? В живота, изпълнен с Христос, с „милосърдие, благост, кротост, въздържание“.
Победил си света, когато в него виждаш светлината и доброто, а не мрака и лъжата. Победил си света, когато във всичките си думи и действия виждаш Христос. Победил си света, когато с благата си усмивка и ясни прости слова обезоръжиш злобата и ненавистта.
Често не знам как да реагирам на дадена ситуация или каква позиция да заема относно конкретно събитие. Тогава се връщам назад и се питам: а как би реагирал Христос? Какво би направил Той?
И нещата стават извънредно простички: на всички мъчения, на които го подлага човекът, Господ отвръща с молитва към Своя Отец: „Отче, прости им, защото те не знаят какво правят“ (Лука 23:34).
Може би днес сме се отдалечили твърде много от тази Негова Любов. Струва ми се, че в някои отношения станахме по-безсърдечни и от невярващите. Като че ли всеки е настръхнал срещу всекиго, а старата римска поговорка, че „човек за човека е вълк“ важи в пълна сила и за нас, които сме призвани да се обожим.
Уморих се да реагирам на човешката злоба, пошлост или омраза. Ето, осквернили са седефената икона на Възкресението на гроба на дядо Неофит, но тази новина бързо беше изместена от сцената с драг кралиците на откриването на Олимпийските игри.
Защо част от християните реагираме толкова светски на събитията, които ни възмущават? Точно тези, които викат най-много срещу разврата и „сатанизма“ в съвременния свят, ти казват колко счупен е светският начин на живот като цяло. Вашата реакция, драги, не е ли обаче също светска и нехристиянска?
Да, много от светите отци са се отнасяли строго към разврата в света. Водеща обаче е била любовта им към Христос. Ако някой човек обича Бога толкова силно, че не търпи никакви подигравки с Него, нека реагира на пошлостта и хулите. Сигурна съм обаче, че плодовете на неговата реакция ще са съвсем различни от популистките методи, които използват журналисти и политици в своите изказвания, за да събират гледаемост или електорат.
Защото светците, учителите на църквата, дори когато изобличават, са насочени към личността на човека срещу тях. Те изобличават, защото желаят изобличените от тях да се покаят и да се спасят.
Плодът на думите им е различен от целия този популизъм, който напоследък ни залива. И който се облича в християнски одежди.
Ще ви дам прост пример: протпр. Александър Шмеман и св. Мария Скобцова изобличават грешките на света, в който живеят. А отец Шмеман е доста „консервативен“ по своите възгледи човек. Плодът на техните статии и беседи в мен е голяма светла радост. Чета и се радвам. Защото те обичат хората. И това доказват с живота си. Радостта в Христа свети във всичко, което са оставили след себе си като богословски трудове.
Плодовете на популизма и пропагандата, облечена в църковни одежди, са точно противоположни: страх, мъка и лъжа. А какво друго може да донесе взирането в злото освен страх и освен мъка?
Скъпи пазители на нравствеността, искате да учите децата на православната вяра, но как ще го направите, когато самите вие завирате в лицето на другия човек, че сте прави, а той греши? Какво общо има с християнството големеенето?
Да се върнем на Олимпиадата в Париж и сцената, предизвикала възмущение сред християните (и в мен включително). Считам за достатъчно, че организаторите на събитието се извиниха, ако са оскърбили нечии религиозни чувства (тук).
На мен също не ми хареса частта с това шоу. Светът обаче не е християнски, а Олимпиадата не е християнско събитие. Ако се изкушаваш, просто не присъствай на зрелища, както вече коментира случая един свещеник. В крайна сметка, може би всеки вижда това, което иска да види: един злото, а друг – доброто в човека.
Аз например се насладих на прекрасното представяне на Селин Дион и нейния семпъл вид, без кич.
Постоянните престрелки в православните среди напоследък много ме изморяват. Както и постоянното търсене на чудеса и на хора, които да бъдат издигнати в култ. Способни ли сме вече на по-дълбоки и смислени разговори от повтаряне на „Достоен“ за новия ни патриарх до припадък, фантазии за ангели в небето над Видин или думите, че „патриархът донесъл благодат“ в еди-кой си манастир, който посетил?
Убедена съм, че утре като „добри православни“ ще намерим за какво да се възмутим, ще намерим с кого да се сдърлим и кого да хванем за гушата. Вярвам обаче, че свидетелството за Христос, за християнството определено няма общо с всичко това.
Християнинът се познава по своите дела. Чували сте за Януш Корчак — педагог, писател, публицист, който остава с децата от дома, на който е директор по време на Втората световна война, за да посрещне заедно с тях, това, което предстои – концлагери и смърт.
Един немски войник му предлага да се спаси и да слезе от вагоните, защото много харесал някоя негова книга. Януш Корчак отказва да напусне децата, които толкова обичал, и остава с тях докрай. От вагоните до газовите камери.
– Вие ли сте написал „Крал Матиуш“? Чел съм я като дете. Удивителна книга! Вие сте свободен.
– А децата?
– Децата остават. Но вие може да напуснете вагона.
– Грешите. Не мога. Не всички хора са мерзавци.1
Това за мен е християнство в действие. А не да виждаш в конника от откриването на тазгодишната олимпиада страшен знак за приближаването на антихриста и да пишеш антисемитски изказвания по този повод в мрежата2.
В заключение бих казала, че докато не заживеем живота, който са имали светците, които много обичаме да цитираме, нашата вяра ще е празна, а „свидетелството“ ни ще се простира само до емоционално заредени статуси във фейсбук.
—————
