Маргарита Генчева
Не обичам идеологиите. Те ме връзват. Създават ми определена зависимост. Съгласявайки се с определена идеология, аз сама се лишавам от свободата, която Христос дари на всеки един човек.
Освен това идеологиите „вкарват“ човека в шишета с тесни гърла, през които той вижда света по точно определен начин.
Искам да съм широкоскроена личност, макар това да е трудно за човека, защото той трябва първо да се отърси от оковите на мисълта, които го връзват и не му позволяват да мисли по дадени казуси и теми в дълбочина.
Това е и една от причините християнството да няма и да не може да има нищо общо с идеологиите. Човекът е уникална, неповторима личност, образ и подобие на Личността. Решенията „веднъж завинаги“, които са присъщи на радикалните движения и на по-крайните идеологии, влизат следователно още по определение в конфликт с християнското разбиране за света и човека.
Някои идеологии са оставили след себе си реки от кръв. Конфликтът им с Личността вече е преминал отвъд нивото на теорията и е залял земята със скръб. Когато идеолозите се опитват да използват влиянието на Църквата за разпространение на своите убеждения сред хората, става страшно.
Едни от най-кървавите гонения в Църквата се случват заради хора в същата тази Църква, които се опитват да приспособят християнството към собствените си разбирания – да направят от него една идеология.
Затова смятам, че реакцията ни като християни към идеологиите на този свят, е ключова.
Господ Иисус Христос никого не е насилил да повярва в Него или да Му служи. Не се яви на Пилат след възкресението Си, защото Той не насилва свободната воля на човека. Христос не пожела да Му служат, но Сам послужи на човека заради спасението му и се смири „дори до смърт кръстна“ (ср. Фил. 2:8). Така и ние трябва да намерим утешителна дума и прегръдка дори за хората, които са ни противни, с които не сме съгласни или които по някакъв начин презираме.
Когато от нас грее Христовата любов, когато хората видят в нас Христос, това е най-добрата проповед пред света.
20 и 21 век могат да бъдат наречени вековете на идеологиите. Пред християните стои задачата да проповядват с думите и делата си Евангелското учение сред плурализма на мненията, светогледите и различните култури. Затова е важно да не губим поглед от „ядката“ на нашата вяра, която е Христос Господ. Без Христос християнство не може да съществува!
В „Историческият път на православието“ прот. Александър Шмеман описва гностицизма като опит на тогавашния гръко-римски свят да приспособи християнството към своите вярвания. Да приеме това, което е способен да приеме и да отрече онова, което на тогавашните езичници се е виждало невероятно (а именно, че Бог може да се роди).
Тези опити на „осветскостяване“ на самата същност на християнската вяра са по-опасни от откритите гонения, защото гоненията запечатват с кръвта на мъчениците Христовото учение в сърцата на вярващите.
И едновременно с това е важно да можем да водим диалог с този идеологизиран, плуралистичен и секуларен свят.
Тоест да не бъдем маргинализирана общност, която се страхува да свидетелства за Истината и се е „оградила“ в някакви стени, забравяйки, че за хората „отвън“ също се разпна Господ Бог.
Ще се върна към началото – не обичам идеологиите. Те гледат твърде опростено на човека, твърде повърхностно. А човекът като Личност не се вписва в никакви модели и рамки.
Как да отговорим на предизвикателствата на времето, в което живеем? Първо в самите нас трябва да се изобрази Христос и тогава всичко, до което се докоснем, ще бъде преобразено. „Новият човек“ е Христовият човек. Такъв, какъвто го описва К. С. Луис във „Великата раздяла“. И който за първи път е станал Личност в истинския и дълбокия смисъл на тази дума.
