Eлисавета Георгиева
Предупреждение към хората, които не са гледали филма: в статията има спойлери.
Филмът разказва история за двама учени астрономи, които са открили комета в Космоса, чиято траектория предвещава унищожение на живота на планетата Земя.
“Не поглеждай нагоре“ е алегория на световните проблеми с климата. Препратки откриваме и към пандемията с COVID-19.
Забавна комедия с абсурдни ситуации и правдоподобни елементи. Всяка прилика с лица и събития е „случайна“.
Основната тема, както се разбира от името, е отричане на реалните факти и научните изследвания. Политизирането на проблемите е също сред основните теми.
Защо в световни кризисни ситуации се отрича науката? Няколко причини, на които отговарят авторите на филма, може да различим в сюжета.
- Нежеланието за действие, ако вероятността е “само” 99,78%. Политиците обичат всичко да е сигурно, на 100%, за да предприемат действия, но учените никога не боравят с толкова категорични цифри. Въпреки неоспоримите данни, учените продължават да изследват и да подлагат на съмнение собствените си данни.
Когато някой разчита на тези недоказани 0,22% вероятност, той всъщност отрича науката.
- Заглавната фраза „Не поглеждай нагоре“ е удобното извинение на политиците. Оправдавайки се с изказвания „Нека не травмираме психически хората!“, „Да не всяваме напрежение и паника!“, те всъщност оправдават своето бездействие. Нашата култура бяга от болката и трудните въпроси. Позитивна психология е пуснала дълбоки корени в обществото. Една от главните героини от филма беше първоначално тотално осмяна в социалните мрежи, защото си позволи да говори сериозно и прямо за надвисналата опасност.
Всъщност решаването на проблемите преминава първо през тяхното приемане с цялата им сериозност, колкото и тревожно да е това. Човек е склонен да промени живота си, ако има добра мотивация.
- Мит е, че технологиите ще решат всички проблеми. Често хората предпочитат да вярват в неща, които са удобни за тях без да полагат собствено усилие. Очакват разрешение на трудностите чрез чудодейно лекарство, IT технология, която ще реши проблема с магическа пръчка без тяхно участие. Справянето с обществените кризи става реално чрез общата нагласа и действие на обществото, а не чрез действията на единици.
- Друг важен извод е, че трябва да поставим проблемите на живота на планетата по-високо от икономическото благоденствие. Балансирането между икономическия растеж и световните кризи в някои случаи е невъзможно. Авторите на филма питат дали хората са готови да направят своите жертви както във финансовото си положение, така и в битовото си удобство. Много по-лесно е да продължим по течението на навика да живеем така както ни се иска, но промяната е възможна само чрез малките саможертви на всеки един от нас.
- Хората правят своите решения на база преобладаващата позиция на социалната група, към която принадлежат. Това понякога води до ужасни последици. Само в САЩ повече от 825 000 души са починали от COVID-19, докато определени обществени движения обезкуражават хората да използват предпазни средства и да се ваксинират. В сегашната ситуация на световна пандемия виждаме колко е важно критичното приемане на всяка една информация и зачитане на авторитети в конкретните научни области.
Вирусът няма политическа, религиозна и национална принадлежност. Процесите в природата протичат независимо от нашето отричане.
Много християни си задават следните въпроси „Защо Бог допуска толкова жертви?“, „Нима не може да спре разпространението на вируса или да предотврати природните катаклизми?“, „Каква е степента на намеса на Бог в живота ни?“.
Да приемем ли буквално думите на Христос „и космите на главата ви са всички преброени“1Мат. 10:30 и да вярваме, че Той като Цар всичко ръководи по своята воля, или да приемем и друга теза, че Бог ни е делегирал права и ни е възложил отговорност да се грижим за творението и има събития, в които Той е по-скоро наблюдател.
Тези предположения може да изглеждат за някои вярващи странни, но това са въпроси, които се обсъждат в едно направление на богословието, наречено „слаба теология“. Тя дава един от възможните отговори на темата теодицея, която възниква след Лисабонското земетресение през 1755 година, в което загиват за няколко минути около 100 000 човека в Португалия. Бедствието предизвиква широк отзвук в цяла Европа, като става важна тема за философите на Просвещението. Основният въпрос на теодицея е “Как съществуването на справедливия, всемогъщ и безкрайно добрия Бог да се съвмести със съществуването на злото в света?”
Можем ли по пътя на логиката да разрешим това привидно противоречие или можем като Йов само да възкликнем: „Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал… Но сега окото ми Те вижда“. Йов не намира отговори на въпросите си. За него е било достатъчно, че Бог съществува.
В християнството ние имаме нов уникален отговор на проблема теодицея. Господ изпраща своя Син, който преживява дълбоко трагичен живот, който започва от яслите в обора и поради човешката жестокост накрая бива убит.
Христос по този начин споделя съдбата на всеки страдащ човек. Всеки, който страда може да разбере, че и Иисус Христос е минал по този път.
Свети апостол Павел пише в послание до евреите: „Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.“2Евр. 4:15.
Нашата надежда е, че след смъртта ни чака пълно възстановяване – възкресение от мъртвите. Тази голяма награда е много повече от всички скърби, които човек преживява в своя кратък живот.
За разлика от много апокалиптични холивудски филми “Не поглеждай нагоре“ не завършва със спасение на човечеството. Сякаш тази тема не е централната фабула на филма. За мен основната тема е моралните избори, които правят героите. Трябва ли да се примириш с лъжата, или трябва да направиш всичко по силите си, дори с риск за живота си, за да извършиш това, което е необходимо за спасението на хората?
Кометата, която лети към Земята, дава малко възможности за действие на героите, но няколко от тях правят всичко възможно, за да обърнат хода на събитията, макар да се оказва накрая, че усилията им са били безплодни.
Важно послание на режисьора Адам Маккей е да останем човечни и състрадателни, докато се борим с проблемите.
Завършекът е силен емоционален момент, в който главните герои със своите близки, след много противоречия и раздели, се събират заедно на вечеря в очакване на неизбежното. В подобни моменти човек разкрива своите приоритети и истински мотиви за постъпките си. Докато група от световния елит се спасява чрез космическа совалка, няколко души, свързани в любовта, сядаха около една маса и се молеха.
Кой е спасен? – трябва да отговори зрителят.
————–
*В материала са използвани ревюта за филма.
- 1Мат. 10:30
- 2Евр. 4:15.
