Меню Затваряне

Не привикнахме ли към трагедията на злото?

Маргарита Генчева

Маргарита Генчева

Не разбирам как можеш да подкрепяш войната и да останеш християнин. Описаните качества на Любовта в Химна на любовта на св. апостол Павел са безкрайно далеч от всякакви идеологии, целия руски, български или какъвто и да е „мир“, всички цели и идеи, които нямат за основа тази любов, за която говори великият апостол на езичниците.

Или трябва да обичаш само сънародниците си и тези, които са ти симпатични? Дали не сме свикнали да слушаме Евангелието в храма, а да не го свързваме с нашия живот извън храма? Получава се, че в храма сме усмихнати, мили и „добри“, казваме „Слава Богу“, задължително избягваме споровете, „за да не си разрушим мира“, а навън се държим като вълци с ближните.

„Любовта не завижда, не безчинства, не дири своето, на неправда се не радва, а се радва на истина…“ (вж. 1 Кор. 13).

Какво общо имат тези думи, кажете ми, със сатанинската „мъдрост“ на идеологията, която е готова да принесе целия свят в жертва, да сравни градове със земята само за да постигне някакъв призрачен свой „идеал“?

„Любовта не безчинства“, тоест, казва блажени Теофилакт Български, „не обижда“. Ако погледнете разрушените градове, всички приказки, че войната била „праведна“, ще се изпразнят от съдържание като спукан балон. Нима завоевателната война не е именно безчинство, обида към всички разделени семейства, към всички хора, изгубили своите близки по време на ракетните атаки?

Изводът, който се набива на очи, е, че войната е чужда на любовта, войната не е причастна на това, което Христос ни учи.

Любовта „не се гордее“. А нима не е горделивост да размахваш лозунги, че си пазител на някакви ценности от развратения свят? Във всеки случай пазителят на съкровище определено няма да тръгне да се хвали на всеки познат или непознат, че в дома му има скъпоценни камъни. Дори и по чисто практични подбуди, че някой крадец може и да го чуе.

Любовта „не дири своето, не се сърди“. Блажени Теофилакт казва, че „тя не търси собствената си полза, а тази на ближния си и смята за безчестие, когато не освобождава ближния си от безчестие“. Обяснете ми, моля, драги войнолюбци, как, оставяйки след себе си реки от кръв, тази война, която вие считате за „свещена“, „не търси собствената си полза, а тази на ближния“?

Или сте приели, че живеем в свят, който е зъл, и затова той не може да действа по други закони освен вълчите? И тогава може да се подкрепя и злото, стига целта да бъде определена като „праведна“? Но Клайв Стейпълс Луис казва, че в християнството средно положение няма. Или напълно приемаш всичко, което то проповядва, или отхвърляш Христос.

Не можеш да останеш християнин и да подкрепяш зли действия и разрушения с идеята, че чрез тях ще възтържествува някаква „правда“ или „мир“ и ще настъпи някакво мечтано „светло бъдеще“.

Пак ще кажа: не вярвам, че злото се побеждава със зло. Не може това да е истината за света, не може това да е „нормалното“, защото „винаги така е било“! Вярвам, че има истина и че тази Истина е Христос!

Душата ми се съпротивлява на всички оправдания, които стоят зад злото в този свят. Защото не би трябвало прекрасният свят, който Бог е създал за наша радост, да е такъв!

„Вярвам, че злото е случайно в този свят“, беше написал един скъп за мен човек. Да, Бог е създал света прекрасен и светъл. „Грехът не е норма“, както някои от вас обичат да казват. Злото е липса на светлина. То не може да бъде нормално или естествено, дори и всички хора на света да са зли.
Трагедията си остава трагедия, независимо дали важи за един човек, или за един милион души.

Не привикнахме ли към трагедията на злото, към нещастието, към немилосърдието…?
А първото послание на апостол Павел до коринтяните оставихме в редовете на Евангелието и не въплътихме в нашия живот.

———

Използваните цитати на бл. Теофилакт Български са от: Тълкувание на Първо послание до коринтяни, 13 глава.

Posted in За вярата и съвремието

Вижте още: