Ани Вълева
Същото е като примера за травмата и болката. След травмата следва болка. Трябва на всяка цена да се излекува и травмата, и болката. Иначе се влошава.
Разочарованието след съгрешаването, колкото и голям да е грехът, е дяволско явление. Тъй като Бог дойде, темата за греховността не съществува, защото знае, че човекът е всегреховен, изгубен и подчинен на смъртта и провала.
Бог дойде доброволно от любов, Сам, прегърна човека и го въздигна.
Сега можем да кажем „грешни сме, не сме светии и затова се отчайваме“. Той дойде именно за грешните, а не за праведните. Самият Той го изповяда.
Доказателството за това е, че даде ключовете на Петър, който се отрече от Него три пъти, а не ги даде на Йоан, възлюбения и верния (Му ученик).
Не защото Бог пренебрегва добродетелта, а защото изобилства, прелива любовта Му към слабия, сринатия, изгубения човек.
Имайки предвид това, никой не трябва да се страхува, да не приема отчаянието и демотивацията като последовател на греха, но като пружина да отскача отново, казвайки на Бога: „Грешен съм, Господи, не ми го зачитай, разкайвам се“.
И така, дръзновението да продължи добрия му подвиг, с неотклонима вяра във Вселюбовта и благостта на нашия Христос. Амин.
–––––
Старецът Йосиф Ватопедски „Поучения от Ватопед“, 8 том, 4-то издание, Издателство на Св. Обител на Ватопед, Света Гора, 1999 г.
Източник: www.orthodoxianewsagency.gr
