Ренета Трифонова
Върху гробницата на свети Григорий Двоеслов, папа Римски, е издълбана епитафията: „Консул на Бога” – до такава степен е бил почитан епископът от християните, които са го познавали. Той възглавява римската катедра в мрачна епоха.
В този период завоеватели обсаждат „вечния град” от всички страни. В древната столица цари нищета и глад, които се засилват от периодичните пропуски в доставката на провизии и от фактическото бездействие на администрацията. Единствено папа Григорий, като се възползва от огромния си политически авторитет и безупречна духовна репутация, застава в защита на местните жители и им осигурява безопасност (например, през 593 г. той оглавява защитата на Рим от обсаждащите го лангобарди) и за сметка на Църквата поддържа икономическата жизнеспособност на града.
Но тези широки властови пълномощия и авторитетът не пречат на епископа да бъде вежлив, учтив и открит в общуването с обикновените хора. Самият папа Григорий наричал себе си: „раб на Божиите раби“ (servus servorum Dei). Ярък пример за това намираме на страниците на прочутия сборник на блажени Йоан Мосх „Духовна градина“. Тук е описан случай, в който светият папа решава да избегне излишната любезност към себе си.
Един египетски монах, авва Йоан, отишъл в Рим, за да се поклони на мощите на светите апостоли Петър и Павел. Когато бил на една от градските улици, той видял, че срещу него върви папа Григорий, придружен от свои спътници. Монахът искал да почете великия епископ и решил да го дочака и да му се поклони. Спътниците на светителя разпознали намерението на поклонника и веднага започнали трескаво да го убеждават да не се покланя (явно те вече имали личен опит в тази ситуация). „Авва, не се покланяй” – един през друг и полушепнешком му казвали те, минавайки покрай него. Авва Йоан напълно се стъписал. Той никак не можел да се досети, защо му забраняват да е учтив с човека, за чиято святост се говорело навсякъде.
Все пак той дочакал приближаването на светителя и вече бил готов да направи това, което бил намислил (каквото и да му струва!). Обаче буквално за един миг се случило нещо неочаквано (впрочем, напълно обичайно за обкръжението на епископ Григорий). Ситуацията е описана по спомените на самия авва Йоан: „Като забеляза моето намерение да му се поклоня – като пред Бога говоря, братя, – папа Григорий пръв падна на земята пред мен и не се изправи, докато аз не се изправих на крака. И ме разцелува с голямо смиреномъдрие …”. Светителят Григорий проявил такава почит към обикновен монах, дал му пари от „собствения си“ джоб и заповядал на свитата да го настанят добре по време на престоя му в Рим.
Така папа Григорий избягвал всякакви почести към себе си, а ако човекът „упорствал” в своето желание, то светителят бил готов винаги да предвари неговата любезност.
Превод: Евгения Николчева
Текстът с историята за св. Григорий Двоеслов е част от публикация на Православие бг “Учтивите хора – пет истории за деликатността на светиите”.
