Твърди се, че фразата е взета от история, разказана от Оскар Уайлд за посещението му в Ледвил, Колорадо. Уайлд забелязал табела в бара на кръчмата, която гласи: „Моля, не стреляйте по пианиста. Той прави всичко възможно“.
От 4 години се опитвам да направя църковното богослужение малко по-разбираемо за обикновените „прихожани“ (думата „миряни“ не е точна, използвах руската, която е същата като английската church-goers). Бях шокиран от една интелигентна позната, която дори пее в църквата, когато ми написа: „Никога не съм знаела какво значи „Ангел вопияше“, чак сега разбирам, че той е викал. От английския превод го разбрах… смятай…, а от 30 г. съм в църквата.“
Като започнах да публикувам онлайн през 2020 г., певци и свещеници се свързаха с мен и ми пишеха, че благодарение на моя сайт те са започнали да служат по-пълно, защото не са могли да се ориентират в инструкциите на Типика. Аз вече написах, че съм дилетант преводач. Много бих се радвал в съвсем близко бъдеще някой специалист да провери това, което вече съм превел/подредил и да го поправи, да го даде на Синода за одобрение и да го издаде. Ако не с друго, поне съм помогнал на специалиста, че съм го набрал.
За тези, които пеят в църквата, е ясно колко огромен материал е това. Опитвам се да публикувам службите в деня преди празника. Уж следя типика и внимавам, но понякога копирам мои текстове от предишни служби и не обръщам внимание, че в точно този ден там някъде има малка промяна. Минава богослужението в България (в Англия е 2 ч. назад) и някой ми пише за грешка точно, когато съм на път за моята църква и когато нищо не мога да направя.
Не съм в Мета (Facebook) и не мога да следя какво публикува проф. Йоанис Папахронис; а и доколкото знам, той също в последния момент пуска в интернет реда на службата.
Смятам, че в сайта на Синода трябва да бъде публикувана подредена всяка предстояща служба, та дори да е на т.нар. „църковно-славянски“ език (руски термин). И не да напише: Следва „Ангел вопиаше“, а да има пълния текст на задостойника.
Сега ще хвърля една бомба. Да не мислите, че някога са служили пълно, (изключвам епископските катедрали)?. До 17 век (по-малко от 350 г.) не е имало печатни книги. Всичко е трябвало да се преписва на ръка. Който е виждал обема на отпечатаните богослужебни книги, е наясно, че всички църкви едва ли са имали толкова преписи. Първите печатни книги са били изключително скъпи, така че малко църкви са могли да си ги поръчат. Дори в началото на 21 век, когато служих в бедната Брусарска църква, едва събирахме пари от свещите да платим водата и тока, а за нови книги не можехме и да помислим.
Богослужението в храмовете реално стана по-пълно след изнамирането на интернета. Т.е. ние, в 21 век, започваме наистина да се докосваме до таланта на древните боговдъхновени автори. Имам предвид в масовия вариант, когато много хора успяват да се насладят на техните творения. Друга тема е дали е разбираемо.
Чувствам се сам в това дело. Има доста хора, които разбират от богослужебния ред, но вместо да ми помогнат, ми пишат: Като не разбираш, защо си се захванал? Отговарям: защото има още по-неразбиращи от мен, които искат да служат в пълнота.
Някои ми казаха, че не знаят как да се свържат с мен. Аз не се крия. Всеки може да напише коментар в блога ми. Но, ако това ги затруднява, могат да използват вайбър/уотсап номера ми и да ми пишат, когато видят грешки: +447800644599.
Не ме застрелвайте, а ми помогнете. Нека хората знаят колко красива е православната възхвала към Господа.
Ваш в Христа,
Траян йерей
–––––––
Изображение: Житието и службата на св. Йоаким Осоговски, nationallibrary.bg