Маргарита Генчева
Маргарита Генчева
Може да си известен автор, да имаш голяма аудитория, да пишеш хубави книги, но ако подкрепяш насилието и стигматизацията над тези, които не ти харесват, напразно пишеш своите книги.
Може да се правиш на много „благочестив“ православен християнин, да споделяш икони и цитати от светци в социалните мрежи, да изнасяш беседи, да парадираш със своята православност и традиционност, но в речника ти постоянно да присъстват обидни етикети като „соросоид“, „копейка“, „жълтопаветник“ или „неолиберал“.
Защо говориш за Христовата любов, когато самият ти си готов да биеш тези, които не са като теб и обичат неща, които ти не обичаш?
Когато врагове за теб са евреите, гейовете, мигрантите, хората с увреждания, сиреч малцинствата, различните в нашето общество, ти се превръщаш в нацист.
Бориш се за „чисто“ православие, за „антиикуменизъм“, за „запазване на българщината“, за „антилиберализъм“ по същия начин, по който би се борил за осъществяване на комунистическия идеал.
Не осъзнаваш как ден след ден самият ти ставаш все по-подозрителен към останалите хора, как си се оградил във високомерие, лицемерие, човекоугодничество и омраза.
Това, което виждам да се случва в нашето общество и в нашата църква, е страшно. Там, където някога е имало разбиране и обич, сега има пропасти или ненавист. Там, където преди диалогът е бил възможен, сега се издигат стени от викове, пеене на патриотични песни и размахване на татуирани с Ботев или Левски юмруци.
„Защо гледаш пиеси, които аз не харесвам? Нямаш право на това! Трябва да обичаш нещата, които аз обичам и да мислиш така, както аз мисля, защото съм егоист и не търпя друго мнение освен своето собствено!“.
Толкова сме се потопили в този начин на мислене, че като една озверяла тълпа сме готови да мятаме камъни по културни институции, да оплюваме и удряме тези, които са различни от нас и които не разбираме.
Ако живеехме няколко столетия по-рано, вероятно тези, които сега най-много крещят срещу поставянето на пиеси или излъчването на филми, щяха да палят собственоръчно огъня под кладите на „еретиците“.
Св. Мария Скобцова прозорливо предвижда какво се случва, когато начинът на мислене в тоталитарните системи, се пренесе и в църквата. Тоталитаризмите предполагат една гледна точка, а всичко останало „Партията“ (която е издигната в идол) определя като „вражеско“, значи „отстъпническо“ и „развращаващо нацията“.
„В началото те ще запитват Църквата, пренасяйки лесно върху нея онзи признак на незаблудимостта, с който те са свикнали. Но много скоро те ще започнат да говорят от името на Църквата, въплъщавайки този признак в самите себе си. Ако в рамките на разтегливото и неопределено марксистко светоусещане те горят от страст за преследване на еретици и унищожаване на противници, то в областта на православното вероучение те ще бъдат още по-големи изтребители на ересите и пазители на ортодоксията. Шаржирайки, можем да кажем, че за неправилно прекръстване те ще налагат глоба, а за отказ от изповед ще пращат в Соловки. Свободната мисъл ще се наказва със смърт“1.
Днес – с груба сила се свалят прожекции на филми, правят се черни списъци от учители и актьори, които са „родоотстъпници“, пречи се на купилите си билет граждани да влязат да гледат пиеса или филм.
Утре – следват нови лагери, нови „закони за защита на нацията“, нови ограничения за различните, слабите, болните, тези, които не се вписват в извратената ни представа за общество.
Днес – само крещим и викаме по площадите или във фейсбук, утре – тази омраза ще се въплъти, ще избухне.
„Какво тук значи някаква си личност“, щом действаме в „името на общото благо“ или „за доброто на България“? Животът на Владо Пенев или на Тео Ушев не е ценен, щом „защитаваме“ с удари и викове „българското“!?
Не, тази лудост не е патриотизъм!
—————
