Нивата на вашето сърце

Тито Колиандер

Новият живот, в който току що си решил да встъпиш, ,често е сравняван с живота на земеделеца. Земята, която той обработва, му е дадена от Бога, също както  и семето, и слънчевата светлина, и дъжда, и растежа на растенията. Но работата е предоставена на самия него. Ако иска да получи обилна жътва, той е длъжен да се труди от сутрин до вечер, да оре и обработва земята, да полива. Посевите са застрашени от много опасности, които могат да погубят реколтата. Затова работата не бива да спира. Земеделецът трябва да бди постоянно, но в крайна сметка реколтата изцяло зависи от Господа.

Земята, която ни е дадена за обработване, за която трябва да се грижим и която трябва да пазим, е нашето собствено сърце. Реколтата – това е вечният живот. Вечен, защото не зависи нито от времето, нито от пространството, нито от други външни ограничения. Това е животът на истинската свобода, животът на любовта, милосърдието и светлината, който е безграничен и именно затова – вечен. Това е духовният живот, духовното битие на човека. То получава своето начало тук и няма край; нищо земно не властва над него и ние трябва да го търсим в човешкото сърце.

„Преследвай сам себе си – казва св. Исаак Сириец – и врагът ти ще бъде прогонен от твоето приближаване. Помири се сам със себе си и ще се помирят с тебе небето и земята. Постарай се да влезеш във вътрешната си стаичка и ще видиш небесната стая, защото и едната, и другата са едно и също нещо; влизайки в едната, ще видиш и двете. Стълбата към това царство е вътре в тебе, скрита в душата ти. Освободи се от бремето на греха и ще откриеш в себе си стъпалата, по които ще се изкачиш“.

Небесната стая, за която говори тук св. Исаак, е Вечният живот. Тя се нарича Царство Божие, с други думи – Христос. Да живееш в Христос  – означава да живееш във Вечния живот.

За безмълвието и невидимата бран

Сега, когато узнахме къде се води започнатата от нас борба и каква е нейната цел, става ясно защо я наричаме невидима бран. Всичко се извършва в безмълвие, в дълбините на нашето сърце и това е другото важно нещо, което подчертават светите отци: дръж устата си затворена и никому не говори за своята тайна. Ако някой отвори вратата на затоплена баня, топлината ще изчезне. Затова не говори никому нищо за своето решение. Не споменавай нито дума за започнатия от тебе нов живот, за твоите преживявания, за опита, който смяташ, че притежаваш. Това засяга само тебе и Бога, само вас двамата. Единственото изключение да бъде твоят изповедник.

Това мълчание е необходимо, защото всяко обсъждане на собствения живот и на своите действия дава храна единствено на самолюбието и самоувереността. А те първи трябва да бъдат победени! Напротив, в тишината израства доверието към Господа, Който вижда това, което е скритом в мълчанието се научаваш да говориш с Този, Който слуша без думи. Ти се стремиш към Него и на Него възлагаш всичките си надежди; докоснал си се до вечността, а във вечността няма нужда от думи. Отсега трябва да помниш, че всичко, което срещаш по пътя си, е изпратено от Господа в помощ на твоята борба. Единствено Той знае кое е полезно за тебе и от какво се нуждаеш в даден момент: в неуспехи и успехи, в изкушения и падения. Нищо не е случайно. Всичко то се изпраща за назидание и трябва да го проумееш, защото така расте доверието към Господа, Когото следваш.

За преуспяването по този път светите отци дават още една препоръка: ти трябва да гледаш на себе си като на дете, което се учи на първите букви  и прави първите си несигурни крачки. Цялата ти земна мъдрост и жизнен опит нямат абсолютно никаква стойност в предстоящата борба; твоето обществено положение и земно богатство също нямат никакво значение. Имането, което не се ползва за служене на Господа, е бреме и всяко знание, което не служи за очистване на сърцето, е безплодно  и затова вредно, защото то е хладно и не ражда любов. Ти трябва да оставиш всяко знание и да станеш безумен, за да си мъдър; трябва да станеш беден, за да станеш богат и немощен, ако искаш да бъдеш силен.

Превод от англ. език: Мариян Стоядинов

Източник: Тито Колиандер, “Пътят на подвижниците”, Велико Търново, Праксис, 2000.