Eлисавета Георгиева
Защо православният християнин не може да бъде образцов съветски гражданин и защо днешните пастири се възприемат като посредници в отношенията с неземните сили? Професор протойерей Георгий Митрофанов, като историк, не е съгласен, че днес Църквата е жертва и смята, че така и не сме могли да се възстановим от най-тежката катастрофа на 20 век. Отец Георги разказва пред списание „НеБо“ за тези, които са влезли с него, как се е променил мирогледът им и възможно ли е да загубиш вярата си, докато учиш в семинарията.
Днес виждаме отхвърляне на Църквата от страна на обществото, опити да я натикат в ъгъла, да я очернят. Съгласни ли сте с мнението, че църквата се държи като жертва?
Прот. Георги Митрофанов: Категорично не съм съгласен.
Ако действаме като жертва, това е поради собствените ни заблуди и пороци. И колкото повече не усещаме това, толкова повече се изпълваме с дух на триумфализъм.
Но всъщност така и не успяхме да се възстановим от тежката катастрофа, която преживя църквата през 20 в. Ние поехме по пътя на възпроизвеждане на онези грешки и фалшиви нагласи, които унищожиха църквата в нейната многовековна история като цяло и в частност през 1917 г. А тези, които пренебрегват опита от миналото, както знаем, рискуват да го преживеят отново. Вероятно сега започваме да изпитваме нещо подобно.
Затова, когато чувам оплаквания, че искат да ни очернят по всякакъв начин и да ни изтласкат в периферията на живота, казвам, че ние самите се оказахме в периферията на живота, служейки „не заради Иисуса, а заради парчето хляб“[1] в най-разнообразните проявления на това „парчето хляб“. И на възмущението от някои изобличения на нашата църква мога да отговоря едно: „На огледалото няма защо да се гневиш, ако ти е крива мутрата“.[2]
Очаквайте текста на цялото интервю с прот. Георги Митрофанов.
–––––
Превод: Елисавета Георгиева
[1] Цитат по св. Димитрий Ростовски (бел. прев.).
[2] По „Ревизор“ на Гогол (бел. прев.).
