Християнство.бг
Днес викарийният епископ на митрополит Онуфрий – Йона (Черепанов), публикува на стената си съобщение, в което казва, че на събранието в Киево-Печерската лавра, митрополит Онуфрий е направил забележка, че личните симпатии и предпочитания на някои духовници трябва да останат назад, те да се смирят пред съборното решение на УПЦ-МП и да не споменават руския патриарх Кирил. Става въпрос не само за решението на УПЦ от 27 май 2022 г., което последва освещаване на нови антиминси без името на патриарх Кирил (тук), но и за днешното послание от 14 декември, прочетено на епархийското събрание пред духовенството. Това напомняне, както и действията на украинските служби напоследък, които проверяват храмовете, вероятно е разчетено от някои като „гонение“. По този повод днес архиепископ Евстратий Зоря (ПЦУ) публикува на стената си във фейсбук следния коментар на читател с кратко пояснение:
„Митрополит Антоний Паканич от Украинската православна църква пусна жално видео за „преследванията“, които е готов да „понесе“. Коментарите по-долу са направени от един потребител на друг материал, но те напълно отговарят на речта на този „потърпевш“. Коментарът е от обкръжението на самото УПЦ-МП, което Антоний уж защитава. Това го прави още по-ценен. Публикувам го както се разпространява, на руски:
Няколко коментара от читателя Допел Дерф относно статията „Дойде времето да се отговаря на всичко с мълчанието на Христос“ от прот. Игор Рябко на сайта на СПЖ:
„Авторът на тази претенциозна проповед за „гонението” трябва да помни следния пасаж от посланието на апостол Петър: „Ако ви корят за име Христово, блажени сте, защото Духът на славата и Духът Божий почива върху вас. От тяхна страна Той бива хулен, а от ваша – прославян. Никой, прочее, от вас да не страда като убиец или крадец, или злосторник, или като посегател на чуждо; но, ако страда като християнин, да се не срамува, а да прославя Бога за такава участ. Защото време е да почне съдът от Божия дом; ако пък почне първом от нас, какъв ли ще е краят на ония, които се не покоряват на Божието евангелие? И ако праведникът едвам се спасява, нечестивецът и грешникът де ще се яви?“ (1 Петрово 4:14-18).
Нашите отци и събратя обаче не са преследвани за името Христово, никой не предявява претенции към нас затова, че ние вярваме в Единаго Истиннаго Бога и Сина, изпратен от Него в света (Йоан 17:3). Обществото и властта предявяват справедливи претенции към нас по съвсем друг повод – защо все още сме фокусирани върху Руската православна църква, в която открито призовават за унищожаването на Украйна, а патриархът им благославя тази безумна война? Защо в редиците на висшето ни ръководство има много колаборанти в бели була и защо Синодът, начело с Киевския митрополит, е забил глава в пясъка като щраус и се прави, че нищо не вижда?
Чели ли сте писмото, намерено от СБУ при обиска в епархийското управление на Черновци от митрополит Мелетий Черновицки до митрополит Марк Арндт, където той казва, че ние (УПЦ) все още сме, дори след Събора в Теофания[1], част от РПЦ? Защо тогава високопреосвещеното ни ръководство нагло и цинично лъже, внушавайки на паството си някаква митична „самостоятелност и независимост“, а вие, отец Игор, пишете във фейсбук за някакъв „развод“ между РПЦ и УПЦ, ако всъщност не се е случил никакъв развод, а Теофания, както се оказва, е просто прах в очите, поза, фикция?
Ние сме „гонени“ именно заради нашите престъпления срещу държавните закони (епископите, свещениците и дяконите в клетвата, която полагат преди ръкоположението си, обещават да спазват и държавните закони, а се оказва, че сътрудничат на врага), за нашите постоянни лъжи, лицемерие, измами, за това, че ние, като тръстика, люлееща се от вятъра, все още не можем да решим – кои сме, къде сме, с кого сме – с народа на Украйна или с държавата-агресор?
На думи се декларира едно, а на дела е друго: писмата от Мелетий, Изюмския митрополит Елисей, който връчва ордени на окупаторите, Перший, Баба Роза, Лука-М. и множество други, които все още „тайно образующе“ почитат благославящият войната Кирил.
Добре, ще кажете, може би колаборанти има навсякъде: и в полицията, и в СБУ, и в прокуратурата… тоест, да не се учудваме, че ги има и в Църквата. Да, но възниква въпросът защо ръководството на църквата не реагира по никакъв начин на това? Защо на такива лица не са запретени от служение (според 7(8) правило на св. Григорий Неокесарийски)? Навсякъде тишина, тишина, пълно мъртвило. И съвършено одиозни личности като Павката Мерцедеса…
Трябва да реагираме, а не да мрънкаме за „пост, молитва, смирение“ и тогава няма да има въпроси от обществото и властта, чиито претенции към нас в сегашната ситуация са абсолютно справедливи. Но вие предпочитате да нахвърляте някаква статия или проповед, в която да се жалвате колко сме бедни и нещастни, че сме „гонени“ за името Христово, вай-вай-вай, нека, препоръчвате, да мълчим като Христос и да не отговаряме нищо на „гонителите“!
Няма нужда да се прави от мухата слон!!! Това не е гонение, а възмездие за „заслугите“ на тлъста банда лицемери с бели була, седнали на Моисеевото седалище, откъснали се от реалния живот, живеещи в някаква паралелна вселена, изведнъж решили, че са в Божието лоно завинаги и, че никой и нищо не може да ги разклати.
Е, нека сега се поизнервят и поизпотят. Може би ще се замислят. Макар че, едва ли. Там съвестта, честта, достойнството и способността за размисъл са напълно атрофирали. Единственото жалко е, че заради техния идиотизъм ще пострадаме всички – от малък до голям: и обикновеният селски свещеник, и монахът, и семинаристът, и мирянинът…
… Апостол Петър ясно разграничава в своето послание, че едно е, когато си преследван именно заради изповядването на вярата си, а съвсем друго е, когато страдаш заради неща, които ти, като християнин, не трябва да извършваш, т.е. заради собствените ти престъпления: ако си убиец, крадец и т.н. Това е пределно ясно казано в апостолското послание.
Аз бих разбрал, ако тези престъпления не са били действително извършени, а се опитват да ви ги припишат, но това, което виждаме в УПЦ е недвусмислено – Пантелеймон Поворознюк седи в Кремъл и ръкопляска на Путин, Елисей Иванов връчва ордени на нашествениците, и т.н. Аркадий Таранов, Лазар Швец, Платон Удовенко избягаха при Кирил Гундяев, въпреки че се бяха заклели, че ще бъдат верни на предстоятеля на УПЦ.
Те са не само държавни, но и църковни престъпници. И тъй като в самата църква няма никаква реакция на подобно поведение, а даже нашият синод ги нарича „герои“, реакцията очаквано се появява както от страна на обществото, което както знаете, има право да задава въпроси (понеже ние сме си присвоили ролята на морален авторитет и учим всички как да живеят), така и от страна на държавата.
Писанието казва, че нашият епископ трябва да има добро свидетелство от външните, но сред нас има хора като Вениамин Величко, когото виждаме на снимки да пуши заедно с голи жени, ръкополагат викарии в Херсон, а Никита Сторожук беше изпратен за викарий във Франковск въпреки скандала със снимките му в Черновци.
Къде е полагащата се според каноните забрана за свещенодействие на колаборантите? Къде е лишаването от сан на лица, опетнили репутацията си и хвърлящи сянка върху цялата Църква? В Писанието ни се казва: „махнете измежду вас явния грешник“, а такива ние ги назначаваме на ръководни длъжности и когато бъдат разобличени, мълчим.
И така, за какво точно сме „гонени“ сега? За съвсем конкретни престъпления и неморално поведение от страна на представители на висшето духовенство. Смешно е да слушаме патетичните ви сравнения на сегашната ситуация с гоненията срещу християните в древния Рим…
Кого сравнявате с християните, изгорени от Нерон в Рим? Павката Мерцедеса ли? Виктор Коцабу, чието добре охранено и доволно лице в копринено було и с панагия на шкембето за 20 000 долара, разказва в интервю за „гонената църква”? Или Паканич, служещ в одежди за 6000 долара, който пищи, че е „преследван“?
Гонени ли са тези сити и доволни лъскави муцуни? Точно тях ли сравнявате с християните в древния Рим и с Христос?
През ХХ век мнозина наистина бяха преследвани за контрареволюционна дейност, защото помагаха на белите. Ако Църквата Христова просто проповядваше, тоест изпълняваше това, което е длъжна да прави, а не лягаше на всяка власт, тя нямаше да има такива проблеми. А така през цялото време искаме да бъдем партньори с властта, но когато се смени правителството – „страдаме“.
Защо петдесятниците, например, или баптистите, не са „гонени“? Защото си вършат работата – проповядват и не се занимават с политика. Те не раздават икони на архангел Михаил с молитвичка за „божия раб Виктор Янукович“, не стават кандидат-депутати от Партията на регионите като Агатангел, нито получават ордени от Путин за „укрепване на руското единство“; не отиват да се кланят в Москва с куфари, пълни със зелени банкноти. Точно затова притискат нас, а не тях“.
———–
Източник: Євстратій Зоря
[1] Теофания (на руски „Феофания“) се нарича паркът, където се намира женския манастир „Св. Пантелеймон“ с резиденцията на предстоятеля на УПЦ-МП. На 27 май 2022 г. там се състоя събор на епископи, духовници ,монаси и миряни на УПЦ, иницииран на заседание на Св. Синод.
