Меню Затваряне

Андрей Зубов: Никога няма да забравим!

Андрей Зубов
Един от най-важните паметници на жертвите на тоталитарния режим в Съветския съюз – Соловецкия (Соловки) камък на площад „Лубянка“ в Москва. Първоначално идва от остров Соловецки (близо до Архангелск), който е от СЛОН – Соловецки лагери от особено значение, които започват да функционират през 1923 г. Камъкът е издигнат през 1990 г. като една от първите инициативи на правозащитната организация „Мемориал“, закрита през декември 2021 г. в Русия. На мястото на този камък – в центъра на площада – се издигаше висок паметник на Феликс Дзержински, ръководител на НКВД, съборен през август 1991 г.

Андрей Зубов

Историкът знае, че на земята няма вечна памет. Има я у Бога – във Вечността, където няма време, а само вечно сега. А в Бога всички са живи. И онези, които са били измъчени в годините на Червения терор от осатанелите чекисти, и онези, които са били изтезавани от НКВД-истите, и стопилите се от глад през трите нарочни болшевишки голодомора, и хвърлените в Молоха на войната, отприщена от Сталин – те всички са живи. Звънят камбаните не само на Бухенвалд и Аушвиц, звънят камбаните и на ГУЛАГ, на Бутовския полигон, на хълма Кащак в Томск, на 12-тия километър от Екатеринбург, на Ржевския полигон, на Катин и Куропат… Из цяла Русия, на която болшевиките дадоха прякора СССР, звънят тези камбани на паметта.

Да, сигурно ще минат хилядолетия и живата земна памет ще изчезне, ще се скрие в битовете информация, също както е изчезнала паметта за страшните човешки хекатомби на древните народи. Но докато са живи народите на разпаднала се в 1991 г. Русия, тази памет ще бъде жива и ще преобръща полу-задремалите души. Навсякъде.

И колко жалки, нищожни и същевременно красноречиви са опитите на сегашните наследници на ВЧК-НКВД-КГБ, заграбили властта в Русия (сегашната вече) и в Беларус, да изгладят тази памет, за да не прииждат оттам изтерзаните от техните бащи и дядовци страдалци, да не разобличават спящата им съвест, да не я будят.

Ето паметникът на жертвите от репресиите и голодомора в Мариупол е разбит, ето – забранено е днес да се събират и да четат имената при Соловецкия камък на Лубянския площад в Москва. И какво от това? Тези забрани и разрушения на паметниците на скръбта ще доведат не до забвение на миналото, а само до самоизобличение и саморазобличаване на духовните потомци на убийците.

Вие – които се решихте да прекроявате границите на Европа и заради това започнахте поголовно да избивате украинците – нима смятате, че новите престъпления ще загладят старите? – О не. Вие просто свързахте в приемственост онези убийства и тези сегашните. Затова и забранихте да се събират при Соловецкия камък, защото този камък от страшния Беломорски затвор вопие към света – вчера бяха Катин, Соловки и Бутово, а днес – Чечня, Украйна и Сирия. Престъпления вършат вече няколко поколения професионални злодеи, които все не могат да се напият с човешка кръв.

За тях уви нямаше съд през 1992 г., те не бяха осъдени, не попаднаха в лустрационни списъци – те продължиха да се разхождат на свобода и скоро започнаха да управляват страната и да учат младежите на своето дело, и така израсна нова смяна убийци и наново започна да насилва, разорява и убива. Сега виждаме делата им – дела на сатаната – на човекоубиеца от самото начало.

И ето, те забраняват паметта, затварят „Мемориал“, опъват кордони на Росгвардията при опустелия Соловецки камък. Само че паметта е жива. И втори безсилен Московски процес като този от 1992 г. няма да има. А ще има Нюрнберг. Обезателно. И паметта за него руският народ ще пази векове, като велико назидание, за това, че злото не може да надделее на Божията Правда, че рано или късно Паметта от Вечността се завръща на земята, утвърждавайки доброто на мястото на злото. Но се завръща само по човешката воля, само с безкомпромисния стремеж да се каже на човекоубийците „не“ завинаги. И това също не бива да забравяме.

–––

Превод и публикация: Слава Янакиева

Posted in Мъченици и изповедници през атеистичния режим, Памет

Вижте още: