Християнство.бг
Парите и властта не носят щастие. И допълвам: нито избират архиепископа. Под диригентската палка на Ватопедския манастир се обединиха много сили, за да изберат Лимасолския митрополит Атанасий за архиепископ на петата по старшинство автокефална църква. Уви. Нито парите, нито властта помогнаха.
Народът избра Атанасий Лимасолски като най-популярен, но Светият Синод трезво избра от тричленката Лимасолски, Пафоски, Тамасоски – Пафоски Георги.
Синодът реши да избере с друга логика. Избра този, който щеше да продължи наследството на своя предшественик – архиепископ Хризостом, на когото избраният припозна не само пътя, но и трудностите, които е претърпял в миналото.
Светият Синод на Кипър избра пътя на неутралитета – нито със западняците, нито с руснаците. На равни разстояния от тях. Чувам, че Вселенската патриаршия се радва да има Георги от Пафос за свой събеседник като архиепископ на такава важна църква в православния свят. Във Ватопедския манастир, от друга страна, не са много доволни от това. Избирането на Атанасий Лимасолски беше почти самоцел.
Игуменът и монасите, в мнозинството си кипърци, които управляват делата на този манастир, искаха да имат „отворена врата“ с Кипър.
Припомням, че покойният Кипърски архиепископ Хризостом въобще не говореше ласкаво за ватопедци, които познаваше от 80-те години от Кипър – преди да „възкресят“ Ватопед и да го направят това, което е днес.
Има две неща относно тези избори. Първо, силата и влиянието не избират архиепископа. Манастирите, колкото и могъщи да са те, трябва да се ограничат само в своята дейност.
Да се занимават повече с духовното и по-малко с проблемите на църковната и обществената власт. Така или иначе, щом като Бог определя живота и бъдещето, нека оставят нещо и в Неговите ръце, и да не се опитват да се „грижат“ за всичко.
Вторият важен извод от избора на новия архиепископ на Кипър Георги е биологичната възраст. Новият архиепископ през новата година, която посрещаме, ще навърши 74 години.
Църквата по въпросите на приемството не гледа на баланса или възрастта. Няма големи, няма малки. Тя гледа кой е подходящ за конкретното време, кой ще бъде най-полезен и кой ще навреди.
Защото Църквата и светът се нуждаят от архиепископи със съдържание, а не от „старци“. С духовност, разбира се, но и с ръководни умения.
Текстът е подписан с псевдонима на автора „Мелхидесек“.
————
Източник: Orthodox Times
