Християнство.бг
Съвременният наш патриотизъм е станал доходна професия за някои партийни функционери, превърнал се е в „партизанщина” – една дума широко използвана в печата по време на Царство България. Често патриотизмът се проявява като грубоват национализъм и крайно неуместен и анахроничен реваншизъм.
На предни позиции са двете наши четирибуквени патриотични партии, които от години ни внушават, че ако не сме здраво вкопчени в Гоце и Даме, иначе казано във вечния проклет Македонски въпрос, ние като нация не бихме могли да се надяваме на някакво бъдеще.
Обаче същите тези пламенни родолюбци масово не познават същността на Македонския църковен въпрос, а в най-добрия случай го смятат за нещо второстепенно, уверени в нашите исконни права върху Охридската архиепископия и разчитайки на компетентността на БПЦ – Българска патриаршия.
Действително в чл. 1, ал. 3 от сегашния устав на БПЦ е записано:
„Самоуправляващата се Българска православна църква – Българска Патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима”.
Но сега вече стана напълно ясно: Както и да бъде окончателно формулирано официалното наименование на новата Македонска църква, изразът „Охридска архиепископия” със сигурност ще го има! Свидетели сме на нещо по-нагло от кражба на история, на една откровено – светотатствена кражба на исторически принадлежащ ни църковен диоцез. В крайна сметка кражба на святост!
Защо допуснахме да ни унизят или по-добре да си зададем въпроса: Защо се самоунизихме?
По мое мнение причините са в съвременното ни общество, недостатъчно чувствително към православната ни вяра и също така пасивността на нашите архиереи по отношение на църковната политика и дипломация в световното Православие. А Православието днес е в одиозен разкол, съвсем немислим допреди 5-6 години. Безшевният хитон на вашия Господ зловещо се раздра „от горе до долу”, подобно на храмовата завеса, спомената в трите синоптични евангелия. За мен няма никакво съмнение, че съвременната РПЦ начело с Негово Светейшество патриарх Кирил носи основната историческа и морална отговорност за настъпилия ужасен и нечуван разкол.
Но нека се съсредоточим върху Македонския църковен въпрос:
Още на 12.11.2009 г. неканоничната тогава МПЦ, на свой събор далновидно прибави към наименованието си „Охридска архиепископия“. Единствената реакция от наша страна беше отворено писмо до блажения патр. Максим, което беше подписано от историка акад. Георги Марков и някои организации (в това число пробългарски патриотични организации чак от далечна Канада и Австралия !), и призоваващо БПЦ да даде официално становище по въпроса. Разбира се, ответен отговор нямаше.
Мълчанието на БПЦ окуражи духовниците от Вардарска Македония и през октомври 2018 г. на техен Архиерейски църковно-народен събор си прибавиха още един титул към МПЦ – „Първа Юстиниана”! Коментарите са излишни …
Подчертавайки индиферентността на обществото ни като цяло спрямо православната ни вяра, съм длъжен да посоча едно изключение, за да бъда обективен: вследствие на гражданския натиск на част от църковната интелигенция заедно с патриотични организации, в края на м. ноември 2017 г. БПЦ се ангажира, като назначи съответна синодална архиерейска комисия за преговори с МПЦ и останалите поместни църкви. В крайна сметка нищо не се постигна.
От 9 май 2022 г. насам започна развръзката на Македонския църковен въпрос, наподобявайки развитието на действието в класическата театрална драма със съответните обрати. На същата дата Св. Синод на Вселенската патриаршия прие в евхаристийно общение клира и народа на РСМ. За всеобщо учудване уреждането на управленските въпроси беше изцяло предоставено на СПЦ!
Лично аз бях твърдо убеден, че СПЦ ще постъпи съгласно разпоредбите на „Автономията и начинът на провъзгласяването ѝ“ – един много важен документ, приет от десет църкви на Светия и велик събор, проведен в Крит през 2016 г. С други думи, очаквах СПЦ в качеството си на афтокефална църква-майка да издаде томос за признаване на МПЦ само за автономна църква в рамките на каноничната юрисдикция на СПЦ. На всичкото отгоре македонският архиепископ Стефан беше в постоянно очакване да получи томос от Вселенската патриаршия.
Но настъпи драматичният обрат. На 5 юни 2022 г. сръбският патриарх Порфирий тържествено връчи на архиепископ Стефан томос за пълна автокефалия и собствена юрисдикция в рамките на „родната земя и Диаспората“! (Изразът в кавичките е цитат от Томоса).
Вероятно опасявайки се от тесните отношения между Белград и Москва, архиеп. Стефан побърза да обяви томосът за лъжовен и псевдотомос и да го третира само като препоръка пред Православния свят. Но се получи друга изненада! На 9 юни 2022 г. патр. Вартоломей вместо томос, му връчи „Синодален акт за приемане на църквата на СМ в литургическо и канонично единство”, който акт отново препотвърди правото на СПЦ да регулира административните въпроси.
Горкият архиеп. Стефан остана като “в небрано лозе”!
Както винаги, постоянният Св. Синод на Гръцката православна църква реагира бързо и адекватно. Прие със задоволство развоя на нещата, но изрази ясно своите резерви относно наименованието на новата църковна единица и нейния диоцез.
На 25 август 2022 г. РПЦ с голямо задоволство призна автокефалията на новата църква-посестрима.
Нашият Св. Синод на свое заседание през м. юни 2022 г. реши да влезне в канонично и евхаристийно общение с църквата на СМ. Въпросът за името на новата църква “предстои да бъде разгледан”.
Нима БПЦ няма официално да постави своите категорични възражения и да настоява МПЦ да премахне незаконния титул „Охридска архиепископия”?
