Християнство.бг
Виктор Калицов
Докато Европа продължава да търси начини да ограничи влиянието на Кремъл, България отново попадна под светлината на прожекторите заради обвинения в близост до Москва. Поводът е публикация на руското опозиционно издание „Новая газета“, която отправя тежки критики както към Българския патриарх Даниил, така и към политическото ръководство на страната заради отказа България да подкрепи санкциите срещу Руския патриарх Кирил.
В анализа си изданието не пести определения. Патриарх Даниил е представен като човек, чиято позиция е в синхрон с интересите на Московската патриаршия, а българската държава е обвинена, че продължава да демонстрира толерантност към руското влияние дори на фона на войната в Украйна и на безпрецедентните санкции срещу режима на Владимир Путин.
Според автора Лера Фурман България остава едно от местата в Европейския съюз, където Кремъл все още разполага със значителни политически, икономически и духовни лостове за влияние. В публикацията се твърди, че защитата на позиции, близки до Руската православна църква, не е случайна, а част от по-широка картина на зависимости, изграждани с десетилетия. „Новая газета“ поставя особено остро въпроса за ролята на българските институции в момент, когато повечето европейски държави се дистанцират от Москва. Според изданието действията на София нерядко създават впечатление, че България предпочита да играе ролята на адвокат на руските интереси вместо на активен участник в общата европейска политика. Публикацията неизбежно предизвиква спор. За едни това са преувеличени политически внушения на голямо опозиционно руско издание. За други обаче текстът поставя неудобни, но важни въпроси: доколко руското влияние е преодоляно в България и защо всяка тема, свързана с Москва, продължава да разделя обществото, политиците и дори Църквата.
Независимо дали човек приема или отхвърля оценките на „Новая газета“, едно е ясно – дебатът за руското влияние в България далеч не е приключил. А когато подобни обвинения идват от руски опозиционни среди, те трудно могат да бъдат отхвърлени единствено като поредната проява на геополитическа пропаганда.
