Ренета Трифонова
Фондация “Наследство на Зографската св. обител” съобщава на страниците на сайта си, че на книжния пазар има нова книга на Венцислав Каравълчев “Репресивната политика на комунистическата власт срещу Православната църква в България” (1944-1964 г.)”
“Книгата е първи опит в българската историография да се даде богословска оценка на комунистическата политика на репресии спрямо Църквата, както и на причините и последствията от нея. Християнското съзнание винаги е възприемало критичните исторически периоди като времена на изпитание на вярата, като горнило, през което християнският род трябва да премине, за да излезе чистото злато на най-верните и изпитани Христови последователи” – пише авторът.
“Без свидетелството на своите мъченици през петте века иноверна власт, Българската църква не би могла да потвърди своята духовна легитимност като жива част от живото Тяло на Христос. Вековното османско робство е един от най-тежките периоди в историята на България и българския народ, но дори и тежестта на това робство не може да се сравни с опустошението, което нанася върху християнската идентичност на населението на България продължилият едва половин век комунистически период в най-новата история на страната ни. Този период, започнал на 9.ІХ.1944 г. и завършил според формалните критерии на 10.ХІ.1989 г., все още очаква своя сериозен прочит, осмисляне и оценка, без което не може да очакваме сериозен катарзис в българското общество. Настоящата книга е опит за такъв прочит и оценка. Посветена е на милионите невинни жертви на комунизма и на хилядите новомъченици на Църквата” – допълва той. Книгата е писана въз основа на докторската дисертация на автора.
Д-р Венцислав Каравълчев е богослов, историк и църковен публицист. Завършва Духовната академия – сега Богословски факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1992 г. Специализира богословие (1993 – 1998 г.) в Женевския университет (Швейцария), Грегорианския университет (Италия) и в Атинския университет (Гърция), както и „Ислям и мюсюлмано-християнски отношения“ (MPhil) в Университета на Бирмингам (Англия) и Мисионерския институт към CMS (Church Mission Society) – Университет на Бирмингам. От 2001 г. работи като мисионер към CSM Оксфорд в Грузия (2003 – 2007 г.), Англия (2007 – 2008 г.) и Украйна (2009 – 2011 г.). Гл. асистент и преподавател в катедрата по историческо и систематическо богословие в БФ на СУ “Климент Охридски”. На страницата на Богословския факултет можете да се запознаете и с неговите научни приноси. Автор е в сп. “Християнство и култура” и в сайта “Двери”. Ръководи магистърска програма “Християнско поклонничество” към БФ на СУ.
За себе си казва: “Аз принадлежа към поколението богослови, което е гранично между двата периода – на тоталитарния атеистичен режим и демокрацията, и считам, че като такива сме длъжници на църковната общност у нас, а и на цялото българско общество. От позицията на своя опит ние, от една страна, пазим спомен за миналото, когато да бъдеш действен християнин означаваше в една или друга степен да бъдеш дисидент и част от обществената периферия, а от друга, сме свидетели на болезнените процеси, които се отприщиха в църковния живот след падането на комунистическия строй, когато Църквата получи така жадуваната свобода. От тази позиция ние сме длъжни да оставим за следващите поколения своята богословска рецепция на църковните събития през втората половина на XX век, които досега са предмет на изследване единствено на светските историци. Това беше моята лична мотивация да насоча интереса си към темата за репресиите на комунистическата държава към свещенослужителите на БПЦ през изследвания период…”
