Ренета Трифонова
Кумранските свитъци са най-древните дошли до нас ръкописи на библейските книги. Намерени са в пустинята в околностите на Мъртво море, като се е смятало, че са написани там. Неотдавна учените откриха нови факти и изказаха аргументи против тази версия. Може ли тяхното откритие да промени християнското виждане за света?
Какво са открили учените?
Американското научно-популярно списание Cell публикува статия, в която се разказва за група американски и израелски биолози, анализирали части от ДНК от пергамент, от който е взет материал от „ръкописите от Мъртво море“. Изяснило се, че много от тези свитъци са били написани на кожа от крава. Това означава, че не са написани в Кумран (територията на северозападния бряг на Мъртво море), където са били намерени отначало, и въобще не в околностите на Мъртво море, защото в тези пустинни места никога не са отглеждани крави, тъй като няма пасища. Това означава, че свитъците от Мъртво море имат друг произход. Авторите на статията пишат, че вероятно свитъците са донесени в Кумран от плодородните райони на Палестина, а може би и от още по-отдалечени територии.
Какво общо има християнството с това?
Ръкописите от Мъртво море, или както още ги наричат „кумранските свитъци“, са едни от най-ценните находки на археолозите библеисти за последните сто години. Те са най-древните от съхранилите се до наши дни фрагменти от Библията – по-скоро на тези книги, които впоследствие са били обединени в Свещ. Писание на Стария Завет.
Може ли повече подробности за това как са намерени?
През 1947г. пастири бедуини скитали из кумранската пустиня, търсейки избягала коза и намерили незабележима пещера, а в нея – глинени делви. Оказало се, че в тях няма злато, както се надявали бедуините, а полуизгнили кожени свитъци с древни текстове, завити в ленена материя. По-късно намерили още една пещера, а там делвите със свитъци се оказали повече. После трета, четвърта пещера…
Когато археолозите узнали за находките се оказало, че тези останки от древни пергаменти са много ценни. С помощта на радиовъглероден анализ те открили, че някои от „кумранските свитъци“ датират още от средата на III век до Р. Хр. Например 29% от всички ръкописи (а в околностите на Мъртво море са открити общо около 900) са библейски текстове, при това са се съхранили фрагменти от всички книги на Стария Завет, с изключение на една единствена – книга Естир.
В края на 1940-та и нач. на 1950 г. вдъхновените от откритията археолози започнали буквално да претърсват околностите на Мъртво море и намерили останки от древни манускрипти и в други места – например във Вади-Мурабаат (на запад от Мъртво море), Масад (югозападните околности) и т.н. Наистина, не намерили религиозни текстове извън пределите на Кумран, а само служебни документи, писма и т.н.
С какво са толкова важни Кумранските ръкописи?
Те са жива илюстрация на това как иудеите са чели и разбирали старозаветното Откровение в дохристиянската епоха. В продължение на много векове единственият текст на оригиналния език, който широко се е използвал в средите на иудеите, е бил масоретският текст (от евр. масóра – „предание“). Но това е много късна редакция на книгите на Стария Завет, направена от иудеите през VI-X век след Р. Хр. и най-вече, за да предложи алтернатива на християнската интерпретация на тези текстове.
А християнската интерпретация на какво се опира?
Преди всичко на това разбиране, което са дали Самият Иисус Христос и апостолите-евангелисти, и което е изложено в четирите канонически евангелия. Но това разбиране в повечето случаи е в съответствие със Септуагинта – гръцки превод на старозаветните книги (първоначално написан на иврит), направен в Египет в началото на III и II в. пр. н. е. Това тяхно съответствие, както и факта, че християнската Църква е избрала за проповед древногръцкия език (той е бил най-широко разпространен в тогавашния свят), става причина за широкото използване на Септуагинта в Църквата.
Защо християните като цяло са толкова загрижени за оригиналния текст на Стария Завет, след като за тях е важен най-вече Новият Завет?
За християните Старият Завет не е просто история на взаимоотношенията между древното човечество и Бога. Той е още и множество пророчества за очакваното идване на Спасителя в света, които се изпълнили с раждането на Иисус от Назарет. Масоретите са се старали обратното, да излязат от паралелите с Евангелието, да видят в пророчествата и друг смисъл. Освен това те са се опирали на версия на еврейския текст, чиито оригинал се състои само от съгласни букви, използван още преди Р. Хр. от евреите, живели във Вавилон (а също и вавилонската интерпретация на този текст). А евреите, които са живели в Египет и Палестина, са имали своя звукова система и интерпретация. Първата версия е използвана в Септуагинта, а втората – в Кумранските библейски ръкописи.
Ако трябва да кажем накратко: ръкописите, намерени по бреговете на Мъртво море са непредубедени свидетели в многовековния спор между христяни и иудеи. Затова са толкова значими.
И в този спор Кумранските ръкописи чия правота доказаха?
Тези ръкописи като цяло са близки до масоретския текст. Но в много важни случаи, когато този текст не е съгласен със Септуагинта, кумранските текстове се оказват близки до нея. Това се отнася и до много пророчества за Христос и не само.
И сега разклати ли се нашето доверие към тези ръкописи?
Точно обратното. Имаше едно обстоятелство, което заставяше изследователите на кумранските находки да се отнасят с недоверие към тях. Дълго време се считаше, че територията на Кумран са обитавали есеи – последователи на една от иудейските религиозни групи, отличаващи се със склонност към суров и уединен живот, строги аскетически правила и редки специфични традиции. Тези традиции не се вписвали напълно в ортодоксалните вярвания на иудеите, в тях се промъквали някои езически елементи. Може ли да се доверим на библейски текст, преписан от есеите? Не са ли привнесли те нещо от себе си? Още повече, че най-първите от намерените „кумрански свитъци“ описват обичаите на есеите, и част от учените – например католическият абат Ролан де Во – са решили, че и всички останали ръкописи от Кумран са резултат от техните трудове.
И сега се оказва, че не е трябвало да се притеснявате?
Да, сега е окончателно ясно, че това не е така. По-голямата част от ръкописите са само съхранявани в Кумран, а са били създадени на много десетки, дори стотици километри от там. Възможно е да са били част от библиотеката на Йерусалимския храм – единственото място на земята, посветено на Единия Бог, Който някога се открил на Авраам, Моисей и на древните пророци.
Тоест, откритието на съвременните биолози не намалява, а обратното – увеличава нашето доверие към библейския текст в този вид, в който е съхранен в кумранските ръкописи. Благодарение на това откритие ние знаем, че този текст не е сектантски възглед за Свещ. Писание, а е бил достатъчно широко приет в тези времена.
А другите учени какво мислят за това откритие на своите колеги?
За сериозните археолози и библеисти това вече отдавна не е новост. Кумран не е бил място на написване на книгите, както предполагал някога абат Ролан де Во. Това е била библиотека, в която са съхранявани ръкописи от различни места – възможно за кратко дори и от Йерусалим, до неговото завладяване от римляните, както е предположил американският изследовател Норман Голб.
Още през 2006 г. са били публикувани резултатите от археологическите разкопки, проведени в Кумран от израилските археолози Ицхак Маген и Ювалий Пелег. Тези разкопки показаха, че в Кумран въобще никога не е имало религиозно селище. Есеите просто не са живели там, на това място е била тяхната керамична работилница.
Очевидно свитъците са били донесени в Кумран именно за да бъдат съхранени за дълго време, защото в тези времена често са използвани глинени съдове, а те пък са правени в Кумран. Къде са били съхранявани свитъците до тогава, не е известно, но няма причина техният произход да се свързва с есеите след откритията на Маген и Пелег.
И така, какъв е накрая изводът от всичко това?
Най-новите технологии за биологични изследвания за пореден път потвърдиха това, за което отдавна говореха библеистите: имаме всички основания да се доверяваме на кумранските свитъци като надежден източник на автентичен (т.е.) неизкривен библейски текст. И това е убедителен аргумент в полза традиционния християнски прочит на Стария завет.
Превод: Ренета Трифонова
Вижте още: Старите свитъци от Кумран отново разпалиха откривателския пламък у археолозите.
Материалът е подготвен от редакцията на „Фома“ с помощта на прот.. Димитрий Юревич, завеждащ катедрата по Библеистика в Санкт Петербургската духовна академия.
