Меню Затваряне

Новомъчениците и църковната корпорация

Иля Забежински

Иля Забежински

Въпрос, който не се обсъжда и за който веднага следва задвратник. Може би и правилно.

Но все пак.

Канонизирахме новомъчениците на корпоративен принцип.

Почти няма случай, при който свещеник или епископ да е бил накаран да се отрече от Христос. И той да е отказал. Да му бяха казали: ако се отречеш от Него, ще те опростим. Убийците в униформата на ОГПУ-НКВД не се интересуваха от никакви верови въпроси. За тях духовенството представлява вражеска класа, така както дворяните, търговците, кулаците, професорите и др. Затова са били убивани. Бяха обвинявани в антисъветска дейност и убивани. Но понеже бяха представители на професионалната корпорация на църковните служители, ние ги канонизирахме. Сред канонизираните няма благородници, търговци и кулаци. Въпреки че тези търговци, благородници, интелектуалци или кулаци може би не са били по-лоши християни от духовниците. Но просто не бяха от корпорацията. Повечето от тях също не са участвали в никакви антисъветски дейности. Просто съветската власт унищожаваше представителите на чуждите за нея класи и духовенството попадаше под общия знаменател, това е всичко.

Всички се учудваме, че няма почит, няма повсеместен култ към светите новомъченици. Защото вместо обичайния начин, когато в народа се заражда почитание към някой светец, започват поклонения на гроба му, съставя се летопис на чудесата и святия му живот или смърт, епископско-свещеническата корпорация реши да наложи отгоре надолу на църковните хора кой е светец и кой не. Но хората не го приеха. Случва се. И това е трагедия. Истинска трагедия. Защото с помощта на тази канонизация образованото духовенство и епископатът се надяваха, съвсем очевидно, да извършат декомунизация, десъветизация, да изчистят съзнанието на църковните хора: комунизмът и съветската власт са зло, сатанизъм.

Но ние не атакувахме комунизма с цялото безмилостно изобличаване чрез фактите, доказващи, че съветската власт е зла, защото тя убиваше хора и като цяло беше нечовешка и антибожествена. Не, ние лавирахме и продължаваме да лавираме: съветската власт е зла, защото затваряше църкви и убиваше свещеници. А всичко останало по принцип не беше толкова лошо, имаше и много добри неща.

Ние почетохме новомъчениците както едно време, отделяйки своите измежду останалите: ето на, нашите не бива да бъдат убивани! Ние организираме възпоменания и поклонения за тях всеки ден от календара и много пъти в годината. Но ние нямаме възпоменание като 9 май, толкова голямо възпоменание, ден за възпоменание както на жертвите на войната, така и на измъчваните от съветската власт. Нямаме ден за покаяние. На панихиди и заупокойни литии в Санкт Петербург почитат „всички загинали по време на блокадата“, но не почитат „всички измъчвани от безбожния съветски режим“. Няма покаяние за тези църковни служители, които са служили и сътрудничили на властите. Няма покаяние за колаборационизма с властта, за панегирици към Сталин, за лъжата по световни форуми, че в Съветския съюз не е имало гонения на Църквата. Липсват проповеди за безчовечността на тоталитаризма и изобщо на авторитаризма. Няма заклеймяване на Ленин, Сталин и прочие, включително и любимия на сегашните ни властници Андропов, на когото стоят и висят паметници и плочи. Никой от църковното ръководство не настоява за събаряне на тези паметници и премахване на плочите.

Декомунизацията не се случи в Руската църква. Патриархът може да си позволи да говори за големите строителни проекти на социализма, като Днепърската ВЕЦ. Но ние се трогваме само за нашите хора. Именно, за нашите собствени. Не трябваше да убиват нашите хора, а иначе пак щяхме да живеем добре. Щяхме да шием сакосите и фелоните по-широки, така че пагоните да не ни стърчат.

Много е жалко, че редките, но правдиви свидетелства за истинско изповедничество са пометени от тази вълна от хиляди хора, канонизирани за светци, само защото болшевиките са ги убили. Да, това е страшно, ужасно, нечовешко – това, че са убити. Но всичко останало, което правеше онази власт, беше не по-малко нехуманно. А тук се показахме и продължаваме да се показваме като обичайни, обикновени клерикали. Корпорация, каста – това е всичко, което представляваме.

––––––––––––––––––

Превод: архим. Никанор

Posted in Публицистика

Вижте още: