Меню Затваряне

Ново задълбочаване на разделението между Москва и Константинопол

Доц. д-р Костадин Нушев

Доц. д-р Костадин Нушев

На съвещание на епископи на Руската православна църква (РПЦ) е приет документ, който предстои да се изпрати за одобрение на архиерейски събор и да се приеме официално от Свещения Синод на РПЦ (тук). Ще бъде интересно как ще се развие този богословски и еклезиологичен дебат между двете най-влиятелни патриаршии, който се води отдавна и се засилва периодично, но вече в условията на прекъснато едностранно, по решение на РПЦ, общение между тях.

Досега този спор се водеше по-завоалирано от доста години и имаше характер като своеобразен църковен сблъсък на аргументи и богословски дуел между водещите митрополити на двете патриаршии Йоан Зизиулас и Иларион Алфеев. И ето че сега, поради войната в Украйна и при кризата с прекъснатото общение между двете патриаршии, а вече и след земната кончина на Зизиулас, дълго таените взаимни обвинения излизат на повърхността и се официализират с формулирани вече открито твърдения за нова „еклезиологична ерес“ на Вселенския патриарх.

По същество това са взаимни обвинения за „нововъведения“ или привнасяне на „нови еретически елементи“ в еклезиологията на Православната църква и, както се вижда, в центъра на обвиненията са действията на Вселенския патриарх Вартоломей в Украйна и някои еклезиологични концепции на „неговия богослов“ Пергамски митрополит Йоан Зизиулас.

Дали Вселенският патриарх се е отклонил от принципа на Православното единство при упражняване на своите канонични права за предимство по чест и старшинство като „Primus inter pares“ и дали си е присвоил несвойствени канонични привилегии и „върховенство в Църквата“ като е действал като „Primus sine paribus“, ще трябва повдигащите обвинението да докажат. Защото и в църковния съд тежестта на доказването лежи като отговорност на обвиняващия и то пред легитимен съдебен орган, и пред канонично признат на междуправославно равнище върховен църковен съд.

Но най-интересното в този стар спор, и сложно заплетен казус, е, че тези обвинения трябва да се повдигнат на междуправославно ниво и да се представят пред църковен съд, на който отново Вселенският патриарх трябва да бъде председателстващ. Затова и много наблюдатели считат, че украинският църковен въпрос трябва и може да се реши само на подобен всеправославен форум или на събор, който да разгледа спорните моменти, и то именно да се произнесе като върховен църковен съд.

Но като най-старши сред православните предстоятели на подобен всеправославен форум, или църковен съд, председателстващ трябва да бъде Вселенският патриарх и той да бъде в крайна сметка арбитър, заедно с другите патриарси и предстоятели. Така е в Православието при решаване на подобни църковни проблеми и междуюрисдикционни църковни спорове. Излиза, че всички тези обвинения, относими към самия него, трябва да се адресират и разгледат ex oficio пак от неговата патриаршеска катедра, за да може да се свика църковен съд и то като междуправославен събор.

С други думи Руската църква трябва да подаде апелация пред Вселенския патриарх с искане за свикване на всеправославен форум, председателстван от него, за разглеждане на църковно-съдебен спор по обвинение срещу самия патриарх Вартоломей. И ако постъпят така руските клирици, нищо чудно той да свика такъв междуцърковен форум и да разгледа жалбата, защото това би било признание за неговите права! Но те пък не признават изцяло именно тази процедура и правото за апелация на Вселенския патриарх и точно тези въпроси повдигат в своето обвинение като го наричат „нова еклезиолигична ерес“.

Затова на руснаците според древните канони на Вселенската църква им остава единствено да отнесат жалбата си срещу патриарх Вартоломей по казуса за Украинската църква пред Римския папски престол като пръв и най-върховен арбитър в междуцърковни спорове. Но пък те, от своя страна, не признават и вдигането на анатемите между Рим и Константинопол след Втория Ватикански събор и затова с тези свои решения всъщност тласкат процеса на търсене на решение към задънена улица, което вкарва Православното междуцърковно единство в още по-тежки проблеми.

Тези решения на РПЦ не водят до решаване на натрупаните проблеми, а водят до нови разделения и вкарват междуцърковните отношения във Вселенското православие в нов омагьосан кръг. Те ще доведат по-скоро до още по-открито противопоставяне и трайно прекъсване на общението между Московската и Вселенската патриаршия, като от схизма преминават вече към обвинения в „еклезиологична ерес“.

————-

Текстът е от личната страница на автора, публикуван и в македонската медия Религия.мк

Posted in Църква и политика

Вижте още: