Ренета Трифонова
На книжния пазар излезе ново издание на книгата на Мартин Ралчевски „Антихрист“, която ще бъде представена в София.
Новото издание засяга въпросите за пандемията и тревогите около нея:
„Новото издание беше продиктувано от постоянния интерес към него и от необходимостта да се осветлят апокалиптичните събития, които заливат света и за които политиците нямат еднозначно обяснение. Убедени сме, че тази прекрасна християнска творба ще помогне на много хора да намерят това обяснение и да утвърдят православната си вяра“, пише издателство „Еделвайс“.
„Пандемичната обстановка в света размести устоите на обществата и обърка представите на милиони хора. На всички е известно, че масово се заговори за задкулисие и преднамереност в управлението на тази непредвидена стихия. Много бяха тези, които видяха във ваксините единственото предпазно средство срещу новата чума, но други напротив – видяха в тях търговски заговор и дори апокалиптични знаци. На фона на тази бързо развиваща се нова история пред очите ни едноименния роман на Мартин Ралчевски стана отново актуален и търсен. Книгата е с нова визия и допълнено съдържание. За нея е направен и кратък филм, който в началото шокира с болката поради неизбежността на предстоящото, но накрая завърша обнадеждаващо както е пророкувано в Откровението. Следвайки библейската нишка за края на света действието в творбата е колоритно и описателно, а чувствата и характерите на героите са искрени и сърдечни. Въпреки безкрайните изпитания и трудности основните персонажи накрая успяват да открият вечната надежда, устои и смисъл. Когато, малко преди края на писаната история, положението става наистина безнадеждно идват и запомнящите се утешителни думи: „Да, така е, сега е тъмно и страшно, но това ще е временно, защото победителят от тази последна битка е вече известен. Това е нашия Господ Иисус Христос.“
Другите за книгата:
„Светът се управлява от всесилен човек, който се стреми към безусловна власт и подчинение. Въпросът е дали героите да се разделят с подредения си живот, или с вярата си. Изборът е наистина труден. Ще останат ли верни на Христос, или ще се подчинят на антихриста? Това е първият роман по темата от български автор, който излиза в България. Завладяващ и оригинален! И като всяко ново нещо – убийствено интересен!“
Янко Лозанов
„Едно симпатично българско семейство в чужбина. Разтърсваща любов и плашеща нова световна действителност. Конфликт, раздяла, път. От западна Европа, през България, към необятния Изток. Едновременно роман и филм. От бъдещето! Болезнен, истински и реалистичен!“
Проф. Пламен Павлов
Откъс от „Антихрист“ от Мартин Ралчевски
„Действието се развиваше на площада пред новопостроения храм. През изминалите месеци, докато храмът се строеше, в района многократно имаше вълнения. Радикални привърженици на исляма и на други религии периодично се опитваха да спрат строежа. Самоубийци, опасани с експлозиви, се врязваха сред охранителите. Стотици хвърляха отдалече камъни и други опасни предмети. Веднъж даже имаше опит в строежа да се разбие самолет, но той бе свален доста преди да достигне целта си. Имаше и протести.
В социалните мрежи се срещаха дори призиви за всеобщ бунт, но до нищо реално не се стигна. А когато журналистите питаха Шац защо е нужно в днешното смутно време да се отделя такъв голям ресурс за строеж и охрана на този храм, който предизвиква по-скоро размирици, отколкото обединение сред населението, той отговаряше, че нищо не е случайно и има дълбок смисъл в това възстановяване. Най-накрая часът на истината настъпи. Беше събота, шестият ден на конференцията.
Часът бе малко след единайсет. Шац се появи с дълга светла роба, подобна на расо. Стотици камери следяха всяко негово движение. Вървеше бавно. Следваха го различните религиозни водачи. След тях идваха министрите от правителството. А най-накрая – държавните глави. Иначе казано, световният елит се беше събрал в Йерусалим. На милиардите зрители никой не даде обяснение как и защо в този ден от конференцията се появиха всички значими хора на планетата. Слънцето огряваше площада и хилядите високопоставени посетители по особен начин.
Церемонията беше ослепителна. Зад държавните глави и придружаващите ги политици се виждаха и хора, които стояха с вдигнати ръце и махаха леко, сякаш посрещаха или изпращаха най-важния мъж в света. Във въздуха витаеше тържественост. Кулминацията наближаваше. Шац продължаваше да върви бавно и целеустремено. Когато достигна до каменните стълби, той разтвори ръце и започна да се изкачва. Последваха го само религиозните лидери. Министрите от правителството и държавните глави останаха долу. Щом Шац стъпи на горната площадка, портите на храма се отвориха. Той прекрачи прага и влезе вътре, а религиозните лидери се спряха и се обърнаха с лице към хората на площада. След като Шац направи няколко крачки вътре в храма, изведнъж настана сумрак в целия град.
Може би слънцето бе скрито за кратко от тъмен облак. Това смути някои от присъстващите. Повечето обаче го приеха като хубав знак. Тъмнината на площада и в града бе особена, сякаш се бе свечерило. И тогава зад портите се появи той. До него стояха папата, патриархът и другите религиозни лидери. Папата държеше в ръце златна корона. Той благослови Шац, целуна короната и я сложи на главата му с думите: – Помазва се за цар на цялото човечество! – после му подаде златен скиптър. Когато Шац пое скиптъра, всички – и тези на площада, и онези пред екраните – замряха от вълнение.
Случваше се нещо невиждано. Световният министър-председател, многоуважаваният Натан Шац, беше облечен като истински цар. Той стоеше изправен пред хилядното множество и го гледаше отвисоко. Слънцето все още се криеше зад черния облак и неясната церемония не можеше да се види в пълния ѝ блясък. Камерите обаче улавяха всеки детайл. Магнетизмът и харизмата на Шац бяха осезаеми.
Хората по света тръпнеха в очакване. Тогава той отмести поглед от множеството, обърна се към небето и се провикна:
– Аз съм Бог! Аз съм Христос! Аз съм Първият и Последният!
При тези думи всички онемяха. Чуха се няколко далечни приветствия, но бързо затихнаха.
– Край на различията! От днес в света ще има една религия – обяви той и вдигна ръце нагоре. – Това ще е религията на мира и любовта! От днес Аз и моето правителство ще управляваме оттук, от моя град.
Политическият елит и хилядите специални гости завикаха от възторг. Атмосферата не можеше да се опише. Въздухът около храма и на площада бе зареден със силна енергия. Шац свали ръце, усмихна се леко и отвисоко изгледа стоящите недалеч от него религиозни лидери.
– За мое съжаление единствените, които не разбират значимостта на това велико обединение и необходимостта от него, засега са християните – свали ръце той и отново погледна към множеството на площада. – Те, макар да са малцинство, имат своята роля в световния мир. Затова трябва по мирен път да се убедят, че не е добре да застават срещу световната цивилизация. От този ден светът вече няма да е същият. Самият Бог е сред вас. Поклонете ми се. Това съм… Аз!“
Кратък филм за романа:
За поръчка на книгата:
