Християнство.бг
Съвременните културни войни, в които понякога участваме, разделят хората на два лагера. В един лагер са тези, които подкрепят абортите, еднополовите бракове и равенството между половете, които не обвиняват разведените и т.н. Представителите на другия лагер на свой ред са склонни да защитават безрезервно традиционното нуклеарно семейство. И въпреки, че Църквата често се смята за част от втория лагер, тя не винаги е съобразена с нашето съвременно разбиране за тези културни категории.
Всяка година Църквата ни кани да празнуваме като празник деня на разпадането на нуклеарното семейство. На празника Въведение в храма на Пресвета Богородица почитаме добродетелната постъпка на Йоаким и Анна, които подаряват тригодишната си единствена дъщеря, за която се молели дълги години, за да бъде отгледана в Храма от непознати. Църковните песнопения обаче не казват нищо за тяхната скръб. Напротив, те описват родителите като танцуващи и подскачащи от радост. И ние, като Църква, споделяме тяхната радост.
И ако църковните химни никога не приписват чувство на тъга на Йоаким и Анна, те не го предвиждат и за майките сред нас:
Събрани днес множествата вярващи духовно да празнуваме и благочестиво да възхвалим Божията девойка, Дева и Богородица, водена в храма Господен; тя беше избрана предварително от всички поколения за обиталище на Христос, Всецаря и Бог на всичко; вървете със свещи пред нея, девици, и почетете тържественото влизане на Приснодевата; майки, забравете всяка скръб и с радост последвайте тази, която стана майка на Бога и донесе радост за целия свят; нека всички радостно заедно с ангела да извикаме на благодатната: радвай се! Защото тя винаги се моли за нашите души (Стихира на стиховните, гл. 6, от Сергий Агиополит, тук).
Днес майките не изпращат малките си деца в църквата за отглеждане, но още първия път, когато майката доведе детето си на църква, тя буквално е помолена да се откаже от него. Свещеникът взема детето от ръцете на майката, поставя го на пода пред олтара и го оставя там насаме с Бога. Когато детето бъде кръстено и помазвано, родителите отново ще го предадат на други, този път – на кръстниците. За много възрастни, обърнати във вярата, кръщението бележи още по-драматично напускане на семейството и семейната среда.
Някои икони на Въведение (като тази по-долу) изобразяват това събитие почти като кръщението. Родителите, Йоаким и Анна, стоят настрана. Вместо това двама свидетели със свещи придружават Мария до свещеника, който я посреща в олтара, украсен с червен плат, до царските двери. Вътре в светилището на нея, буквално „издигната от ангелски ранг“, се дава парче хляб, ясно напомнящо форма на просфора.
Четивата на този празник явно са в разрез със самата идея за първенството на семейството. Евангелското четиво е историята на Мария и Марта. Марта се обръща към Христос с молба: Не виждаш ли, че сестра ми да ме остави сама да шетам? (Лука 10:40). Христос в отговор утвърждава, че Мария е избрала единствено необходимото, което – за разлика от семейството – никога няма да ѝ бъде отнето! В съседство с тази история е последващият разговор на Христос с жената, която казва: Благословена е утробата, която Те е носила (Лука 11:27). В отговор Той казва: Блажени са и тези, които слушат словото Божие и го пазят (Лука 11:28). Прокименът между Апостола и Евангелието са стихове от Псалм 44, включително Слушай, дъще, и виж, и приклони ухото си (11а), където втората половина на стиха гласи: И забрави народа си и бащината си къща (11b).
Въпреки, че този празник поставя под въпрос първенството на семейството, той не отрича значението му. В евангелското четиво Христос не казва, че Мария никога не трябва да помага на сестра си Марта, и не отрича, че майка Му е блажена, защото Го е родила. След въцърковлението и кръщението новородените се връщат на родителите си, а след миропомазването родените в Христос, особено ако са били кръстени като възрастни, по правило продължават да живеят с неправославните си семейства. Празникът Въведение в храма е Богородичен, а Божията майка е Мария, родила Бога в плът. Това е и празник, посветен на Йоаким и Анна, които възпоменаваме на Божествената литургия като „праотци Божии“. С преминаването от Рождественския пост към самия празник родословието на Христос става още по-значимо. В началото на този пост празнуваме как Богородица напуска родителите си, но евангелското четиво в последната неделя преди Рождество е просто родословието на Христос, тоест неговото родословно дърво. Централното събитие в тайнството, което празнуваме на Рождество, е фактът, че Бог е роден в човешко семейство, с родители, баби, дядовци и прадядовци.
Следователно би било грешка да се мисли, че Църквата твърди, че биологичното семейство няма значение. Имам две предположения какво иска тя да ни каже в посочените моменти. Първо, земното семейство не е необходимост – т.е. това, което имам предвид, е следното: за да се освети човек, не е необходимо непременно да има определен тип семейство и обратното, наличието на определен тип семейство не прави човек непременно осветен от Божията благодат . Блажени са тези, които слушат Божието слово и го пазят, а това означава, между другото, грижа за вдовиците и сираците, страдащите и бедните.
Второ, животът на едно семейство е благословен само дотолкова, доколкото то се стреми към по-голямото семейство – Църквата, и остава в нея. Ролята на Дева Мария в Църквата включва буквалното й отделяне от семейството – първо от родителите, а след това и от детето й. Тя също така се сгодява за мъж, много по-възрастен от нея, и остава вдовица. Призванието на повечето хора не включва такова отделяне от семейството. Но в един момент всеки родител трябва да даде детето си на Христос и на Църквата. По същия начин всяко дете трябва да направи Църквата своя истинска майка, а Бог – своят истински Баща.
Грейс Хибшман е постдокторант в университета Нотр Дам, където преподава етика на добродетелта и пише за прошката. Тя и съпругът ѝ посещават православната църква „Света новомъченица Елисавета“ в Честъртън, Индиана.
––––––––––––––––––
Превод: архим. Никанор Мишков
Източник: Public Orthodoxy
