Християнство.бг
На 30 юни т.г. се навърши 1 година от избора на Видинския митрополит Даниил за Софийски митрополит и Български патриарх. По повод на годишнината се изписаха немалко словеса, някои от които обругаха Негово Светейшество по различни начини (напр. „агент за влияние“, „руски избор“, „ченге“ и др. под.), а други го възхвалиха като жив светец, изпратен ни от Бога („Достоен!“, „Боже, благодаря Ти за това, че ни изпрати патриарх Даниил!“, „От такъв архиерей имахме нужда!“ и т.н.).
Далеч съм от пристрастията на едната или на другата страна.
Все пак и аз имам някои недоумения във връзка с едногодишното вече служение на Негово Светейшество Даниил, Митрополит Софийски и патриарх Български. Ще напиша някои от по-важните ми недоумения, а дано някой от вас да може да ги разреши.
1. Наскоро Негово Светейшество е заявил: „По темата за украинския разкол Патриархът посочи, че Българската православна църква, заедно с още десет поместни църкви, не е признала така наречената Православна църква на Украйна.“
Ще напомня, че „така наречената Православна църква на Украйна“ е създадена с томос от същата Църква, от която е създадена и „така наречената“ Българска православна църква (имам предвид Вселенската патриаршия). Ако Православната църква на Украйна е „така наречена“, то това определение отнася ли се и за Българската православна Църква? Питам, понеже и ПЦУ, и БПЦ имат томос от една и съща Църква – Вселенската патриаршия.
2. Патриарх Даниил прояви яко силна ревност за въвеждане на вероучението в българското светско училище. Навярно това не е лошо – Негово Светейшество се грижи за укрепване на вярата и благочестието сред децата и младежите. Но не е ли редно първо да обърне внимание на качеството на образованието в двете духовни семинарии, а то, поне според резултатите от тазгодишните ДЗИ, е твърде ниско? Разбирам, че душата му се рве да постигне много по-мащабни резултати и в това няма нищо лошо, ако резултатите на духовните семинарии не бяха твърде ниски.
3. Какво направи Негово Светейшество за издателската дейност на Българската православна църква? В момента нашата Църква няма нито едно (!) свое списание. Ще напомня, че сп. „Духовна култура“, което редовно излизаше дори и в годините на комунистическия тоталитаризъм, спря да съществува през първото десетилетие на XXI в.; мисля, че то няма да възкръсне (дано да съм лош пророк!).
Да говоря ли за качеството на списване на „Църковен вестник“? Предпочитам да замълча за него.
Но ПОУЧЕНИЕТО предшества СЛУЖЕНИЕТО. А какво е поучението в диоцеза на светата и богохранима Българска православна църква? Въпросът не е само за вестници и списания; колко неделни училища функционират у нас? Колко групи по СИП „Религия“ са създадени и подпомогнати от Църквата? Колко учители по религия (православно християнство) са получили реална и навременна помощ от своя епархийски митрополит? Тук нямам предвид показни акции, при които Високото Преосвещенство кани децата в сградата на митрополията и ги черпи със семки и бонбонки; имам предвид реално, действително общение между пастира и словесното му стадо.
„Думи, думи, думи“, както казва приятелят Хамлет в Шекспировата трагедия. Това може да се перифразира и по следния начин: стадото лае, а високите преосвещенства вземат високите си заплати и нехаят за същото това стадо.
