Меню Затваряне

Няколко думи за евтаназията и защо трябва да се противопоставим на нейното узаконяване

Свещ. Серафим (Огнян) Рангачев

Свещ. Серафим (Огнян) Рангачев

Повод да напиша тези редове е навременната и уместна позиция на Православните Епископи във Франция относно въпроса за нейното легализиране в тази страна (тук). Защо мисля така? Защото Европа вече е преживяла ужасни неща, причинени точно от узаконяването на евтаназията, вследствие на което тя вече е обявена със съдебно решение като престъпление срещу човечеството. Евтаназията се е вихрела на европейска земя в страшните години на Третия Райх.

Решението е оповестено от състава на Нюрнбергския международен съд, който се занимава с деянията на д-р Карл Бранд– личният лекар на Хитлер, теоретикът и двигателят на евтаназията и с престъпленията на есесовските лекари. Заедно с опитите върху хора в концлагерите, насилствената стерилизация и още много неща, които можем да прочетем по въпроса, евтаназията също е обявена за престъпно деяние. А самият Бранд, както и помощниците му, които не са могли да избягат в Южна Америка и са заловени, получават смъртни присъди. Обесени са в двора на затвора за военнопрестъпници в Ландсберг на същите бесилки, на които преди тях увисват Рибентроп, Розенберг, Калтенбрунер, Кайтел, Йодл. За последните осъдени е известно, но с какво са се занимавали другите нюрнбергски състави и защо са издавали смъртни присъди, се знае само от интересуващите се по конкретните теми. Това пък е добра почва за спекулации с Нюрнбергските съдебни процеси.

Сигурно ще започнат да се чуват възмутени гласове: как така, тогава е било така, а сега е иначе – философията и целите са различни, сега сме в други времена… Това не е е вярно. И тогава, и сега, философията и целите на евтаназията са били едни и същи. И фактът, че сега живеем в „други времена“ не дава никаква гаранция, че (понякога неочаквано за мнозина), няма да избухне рецидив на нацизма. Последният печален пример за това е „руский мир“.

За разлика от Холокоста, за евтаназията при нацистите почти не се говори, но въпреки това по темата има сериозни изследвания. Може би защото нейни жертви са най-вече германци и австрийци, следвани от представители на подчинените с оръжие от нацистите европейски народи. Но този факт не омаловажава ни най-малко мащаба на това пъклено престъпление. Защото всички методи за масово и бързо умъртвяване на Холокоста (без разстрелите), първо са разработвани и изпробвани при евтаназията.

А всичко на външен вид започва като „хуманно и почтено дело“ – неизлечимо болните, които страдат тежко, да поискат на живота им да се сложи край и лекарите да им помогнат това да стане факт. И тогава има „железни механизми“, допускащи евтаназията да се случи само при определени условия с гаранции, че ще се проверява всеки отделен случай… Всичко това обаче е маска, която пада, когато идва подходящото време.

Първо се започва с разширяване на кръга от заболявания, при които се допуска евтаназия. Все повече стават телесните, а всички психични заболявания влизат в нейния списък. Прожектират се пропагандни филми как в психиатрични клиники пациентите с радост се възползват от даденото им „право“ да поискат прекратяване на живота си… Ясно е, че това са били хора, които не са съзнавали последствията от твърденията си.

После „доброволното желание“ полека-лека, но и с достатъчно бързи темпове започва да се измества от волята на лекарите кой пациент ще живее и кой – не. При това – трябва изрично да се спомене – това е прерогатив изключително на есесовските лекари. И се започва…

Имената Графенек и Хадамар вероятно не говорят нищо на мнозина, а те са част от селищата, в които се създават специални клиники-крематориуми за пълномащабно провеждане на евтаназията. Има запазени документи, точно изброяващи по години колко човешки същества са били умъртвени там и колко е спестено на държавата чрез това деяние. Но не казва ли днес абсолютно същото пиарите на евтаназията? Колко скъпо струвала издръжката на неизлечимо болните и как чрез „леката смърт“ тези пари, вместо напразно да се харчат за тях, ще се използват успешно за нещо друго?

Но най-страшното от всичко е, когато в евтаназията изцяло са включени децата: от пеленачетата, до тийнейджърите. Отначало лъжливо се спазвало условието съгласието на родителите да бъде дадено, но когато му идва времето, то отпада. И с решение на лекаря с черни петлици, децата са вземани и откарвани – знаете вече къде. Така биват избити хиляди дечица с всякакви не само телесни недъзи, но и „психични отклонения“, включително аутизъм и дислексия.

Това е само част от страшната картина на периода, когато евтаназията в Европа се е практикувала свободно. В следващи публикации по темата, ще дадем още подробности. Но и казаното дотук ясно свидетелства, че нейното повторно легализиране в ЕС крие огромна опасност отново да избуи като отровен бурен едно противохристово чудовище.

Posted in Биоетика, Публицистика, Съвременност

Вижте още:

error: Content is protected !!