Християнство.бг
Свещ. Серафим (Огнян) Рангачев
Трябва да се кажат тези думи, колкото и тъжни да са те. Защото правдата трябва да се изговаря, а не да се прикрива, колкото и да е горчива.
В предпразничния на Богородичното Рождество ден най-сетне имах достатъчно време да посетя Алеята на книгите и да я разгледам от край до край. Винаги са ми особено приятни минутите, в които се потопявам в словесния космос, изпълнен с пъстрота от заглавия и разноцветни томове във всякакъв формат. Но тази година дойде и горчивият привкус.
Почти нямаше издателства, които да не са включили в асортимента си книги с окултен и езотеричен характер. Дори и тези от тях, които издават книги на друга тематика, имат в каталога си книги, посветени на теософията, родния неин клон – дъновизма, астрология, нумерология, гадателства… Налице беше целият сбор на окултната литература. Тези книги можеха да се видят в почти всяка шатра на издателствата.
Какви изводи могат да се направят от този факт?
Първо: новоезичеството у нас не само че настъпва с постоянно темпо, но влиза във фаза на възход и е напълно възможно отново да настане онази псевдодуховна атмосфера от края на 80-те, докъм средата на 90-те от миналия век, ако не и по-лоша. И понеже разпознаването на усета за нагласите и предпочитанията е въпрос на живот и смърт за издателствата, те са отбелязали точно повишаването на интереса в обществото към окултното и езотеричното, и в съответствие с пазарните закони се стремят да го удовлетворят. Така че не бива да ги съдим. Те просто правят бизнес.
Вторият извод обаче е по-тежък и предизвикващ размисли. Сегашната духовна ситуация в обществото показва, че у нас има провал в мисията на Църквата. Как така? – ще рипнат веднага някои. Ами така! Засилването на интереса към новоезичеството, нещо повече – приобщаването към това новоезичество означава, че много лошо си вършим работата. И заради това все повече хора вместо да се приобщят към свещените евхаристийни събрания, предпочитат да се отдадат на магии, заклинания, паневритмии и всичко останало, което новоезичеството щедро предлага. И вината за това е изцяло наша. Да, наистина, правилна е сентенцията, че можеш да доведеш коня при водата, но не може да го накараш да пие от нея. В повечето случаи обаче, ние дори не ги довеждаме.
Да, вместо да покажем на хората бистрите живобликащи извори на Евангелието, вместо да посочим Живия Бог, след което да кажем „дойди и виж“, ние ги занимаваме с всякакви конспиративни теории, говорим за печати, чипирания, тровения… Вместо да покажем Христовата победа, често говорим за тайни правителства, световни заговори, програми за унищожаване на населението. Вместо да говорим за целомъдрието и в този контекст да поставим правилно въпроса за пола и секса, често наша главна тема е развратът. Вместо да благовестим Радостта, насаждаме страха от антихриста и така на практика му отваряме вратите. А като прибавим това, че спрямо нововъцърковените хора поставяме изисквания, трудно изпълними дори за напредналите в аскетичния подвиг монаси – картината вече е пълна.
Ето защо не бива да се чудим защо родното новоезичество отново влиза във възход. И ще бъде глупаво, дори нечестно, ако за пореден път търсим някого „отвън“, когото да обявим за виновник и враг номер едно, да започнем да го обстрелваме яростно и така да спомогнем за още по-голямо опразване на храмовете. Трябва да си признаем, че вместо да изпълняваме мисията, се занимаваме с други неща и те са в голяма вреда за Църквата. Когато си кажем кривиците си, можем да започнем да ги изправяме и така отново да възстановим изцяло изпълнението на нашето призвание.
