Меню Затваряне

Няма грях, който да побеждава Божието милосърдие

От сказанието за преподобни Давид, който преди беше разбойник

Макар и рядко, но за щастие все пак се срещат хора, които, знаейки за своите множество грехове, си мислят, че Бог няма да им прости, и мислейки си така, все повече и повече отиват в дълбочината на злото и не се грижат за своето спасение. Този грях, наричан грях на отчаянието, е най-тежкият от всички грехове и неминуемо води човека към сигурна гибел. Колкото и да е грешен някой, никой и никога да не се отчайва за своето спасение и бързо да прибягва към Бог с покаяние.

Тежки са твоите греховни рани, но Господ Иисус Христос е силен да изцели раните на целия свят. Безчислени са твоите грехове, но безкрайно е и Божието милосърдие към каещите се грешници. Повярвайте, че мнозина от обръщащите се към Бог злодеи, са станали Божии служители и още приживе са се удостоили с дара на чудотворството. Мнозина от блудниците и другите велики, но покаяли се грешници блаженстват там горе в обителите на Небесния Отец! От множеството примери, които биха могли да потвърдят истината на моите думи, аз ще ви покажа този, който сам по себе си представлява преподобният наш отец Давид.

Той бил разбойник. Множество злини правел: мнозина убивал. Той бил такъв, казва описателят на неговото житие, „че нямало никой по-зъл от него“. Веднъж, отдъхвайки си в планината със своите другари и размишлявайки за своя живот, той изпаднал в ужас от делата си, разкаял се и се решил останалите дни на своя живот да посвети на служение на Бога. Изоставяйки своите съучастници, той отишъл в манастира и помолил вратаря да докладва за него на игумена, като казал, че иска да стане монах. Игуменът незабавно дошъл при него и мислейки, че той на преклонни години няма да издържи монашеския подвиг, отказал да го приеме в манастира. Давид започнал по-усърдно да се моли, но игуменът не приел. Огорчен от отказа, той накрая възкликнал: „А знаеш ли ти, отче, кой съм аз? Аз съм Давид, главатарят на разбойниците. Ако ти не ме приемеш, кълна ти се, че отново ще се захвана за моите дела, ще доведа тук другарите си, ще разоря манастира и никой от вас няма да оставя жив!“. Като чул това, игуменът се решил да го приеме и като го постригал, дал му ангелския образ. А какво станало след това?

В неговото житие са казва, че след това „Давид започнал да се подвизава с въздържание и със смирение. И надминал всички седемдесет монаси, намиращи се в манастира. И всички тях винаги поучаваше и във всичко преуспяваше. А веднъж като седеше в килията си, пред него се изправил ангел, който му казал: – Давиде, Давиде, Господ ти е простил, отсега ще правиш чудеса… И след това, Давид много чудеса правеше: слепите просветяваше, хромите караше да ходят и бесноватите изцеляваше“.

Толкова голямо е Божието милосърдие към каещите се грешници! Да се научим оттук да не отслабваме в надеждата си за Божието милосърдие, а скърбейки след греховете, да се обърнем към Бога със сълзи на чистосърдечно покаяние и с твърдо обръщане да изправим своя живот. И Той, Всеблагият, ще очисти нашите беззакония и ще умие нашите неправди, колкото и тежки да са те. Амин.

——–

Превод: Виктор Дора

Редакция: Ренета Трифонова

Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.

Posted in Църковни слова

Вижте още: