
Днешните руски управници все още не са дефинирали никакви ясни идеологически цели, поради което необяснимостта на случващото се измества рационалното начало, което се заменя с мистицизъм, или ако предпочитате, с „духовността“ на мрака. С подкрепата на проповедници от Руската православна църква и философи-митотворци, тази „духовност“ се превръща в нова религия, в центъра на която стои култът към смъртта. Ако в същото време споменават православието, то това е чисто „технически“, като отхвърлят миротворческите заповеди на Христос и апелират към баталните сцени от Стария завет и руската история.
Президентът се изпусна и каза, че „дълбоките корени на нашия патриотизъм“ се крият в желанието да умрем пред възможно най-много хора („пред света“) и именно руснаците, като мъченици, ще отидат на небето, а техните врагове „просто ще пукнат“. Тези думи веднага бяха творчески преосмислени от патриарх Кирил, който се опита да придаде ново звучене на руското православие.
След началото на частичната мобилизация през септември миналата година той увери вярващите, че смъртта на бойното поле „измива всички грехове, които човек е извършил“ и е най-прекият път към рая. Вече няма нужда от вяра, изпълнение на заповедите и добри дела. Религията се свежда до един-единствен акт – саможертвата.
В края на краищата т.нар. „СВО“, според учението на патриарх Кирил, „няма физическо, а метафизично измерение“, и ако Христос казва „обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят“ (Мат. 5:44), то Кирил Го поправя: „прошката без справедливост е капитулация и слабост.”
Пред очите ни се ражда нова религия, която се опитва да се интегрира в политическия контекст. Главата на Руската православна църква разсъждава за международното право по следния начин: „Има институции, които притежават законното право да използват сила, принуждавайки (…) други страни, в които виждат заплаха, като по този начин си гарантират, че тази заплаха ще престане да съществува.“ Но подобна позиция противоречи не само на Евангелието, но и на собствената „Социална концепция на Руската православна църква“, съставена под редакцията на настоящия патриарх преди четвърт век, „в миналия му живот“.
Този документ разделя войните на условно справедливи и несправедливи: „Войните са зло. Причината за тях, както и за злото в човека изобщо, е греховната злоупотреба с дадената от Бога свобода… Признавайки войната за зло, Църквата все пак не забранява на своите чеда да участват във военни действия, когато става дума за защита на ближните и възстановяване на потъпканата справедливост. Тогава войната се счита, макар и нежелателна, за необходимо средство“. Иначе в документа дословно е написано:
„Църквата трябва да откаже да се подчинява на държавата. Християнинът, следвайки повелята на своята съвест, може да не изпълни заповедите на властите, когато те го принуждават да извърши тежък грях.“
В днешно време призивите за смърт се превърнаха в централна тема на проповедите на йерарсите на Руската православна църква – „комисарите в раса“. Ръководителят на една от патриаршеските комисии, Мурманският митрополит Митрофан, убеждава своите енориаши: в земния живот „няма радости“. „Ако ви се предостави благоприятна възможност да умрете, не се колебайте да предприемете тази стъпка, защото не се знае дали такава възможност ще ви се представи отново“, призовава въпросният Митрофан.
Зеленоградският епископ Сава, викарий на патриарха, отива още по-далеч, като припомня, че всички християни вече са умрели в кръщението, когато са били „погребани с Христос“, тъй, че всичко, което им остава, е да изпълнят заповедта „да отдадеш живота си за своите приятели“.
Без да забелязват заповедта „Не убивай“, или по-скоро, тълкувайки я точно наобратно, йерарсите на Руската православна църква настояват, че убийството е необходимо: „Всички, който участват във вземането на решенията (в Украйна), трябва да да бъдат ликвидирани” – думи на Клинския митрополит Леонид. Другата, миротворческата гледна точка вече почти не може да се чуе в Руската православна църква: малцината свещеници, които се опитваха да се молят за мир, бяха подложени на сурови наказания. Както обобщава Сергей Сизов, професор в Омската духовна семинария на Руската православна църква: „Не на войната!“ у нас крещят тези, които желаят поражението на Русия. Това е партия на националните предатели и страхливците.”
Но има един нюанс. Проповядвайки необходимостта от бърза смърт за останалите, ръководството на Руската православна църква побърза да осигури изключване от мобилизация на всички свои духовници и служители, включително семинаристите. Проповядването на смъртта се нуждае от живи изпълнители.
Кой е Ханс Сиверс
Истинският идеолог на сегашния култ към смъртта („танатолатрия“) е намерилият прием в Руската православна църква Александър Дугин – бивш маргинален радикал, един от основателите на Националболшевишката партия (призната за екстремистка и забранена в Руска федерация). Сега той е владетел на мислите на руския политически елит. Руската православна църква предостави на Дугин трибуна под формата на Световния руски народен събор, ръководен лично от патриарха, а студентите в Академията на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия изучават тайните на геополитиката от негов учебник.
В средата на 90-те години бащата на Дугин, бивш генерал от ГРУ, запознава сина си с началника на академията генерал Родионов, който по-късно става министър на отбраната на Руската федерация и се увлича от ексцентричните учения на „идеолога на евразийството“. В началото на новото хилядолетие Дугин става съветник на председателя на Държавната дума Селезньов, след това преподава в Московския държавен университет и дори ръководи катедра във факултета по социология при „православно-патриотичния“ декан Добренков, въпреки че има въпросителни относно законността [на документите] на висшето образование на самия Дугин. Днес той е лидер на Международното евразийско движение и почетен професор на университетите в Астана, Техеран и Шанхай.
„Трябва да търсим опорна точка само в смъртта“, учи Дугин. „Това е единственият начин да се обосноват религията, културата, изкуството и политиката. Животът е твърде променлив, за да бъде опорна точка.“ Всъщност този път е точно противоположен на християнството, което се стреми да унищожи смъртта, наричайки я „последен враг” (1 Кор. 15:26). Но мрачният танатолатричен философ ѝ се възхищава:
„Смъртта по време на война е просто смърт като такава: в нейната чиста форма… СВО ражда ново богословие. То е, за което трябва да говорим.“
„Пробиваме някаква сякаш непроницаема стена с нашите мъртъвци. Когато приключим, една толкова сладка, толкова чиста светлина ще заструи от процепа.“
„Новая газета“ е разказвала за идеологическото развитие на идеолога на смъртта в контекста на съвременните окултни практики на Кремъл.

Изгонен през втората година на следването си от Московския авиационен институт, в края на 70-те години Дугин влиза в нелегалния Южински кръжок, организиран от писателя езотерик Юрий Мамлеев. Там младият Дугин се увлича от радикалните идеи на френския традиционалист Рене Генон, който вярва в „еврейския заговор“, раждането на Антихриста „от племето на Дан“ и италианския мистичен неофашист Юлиус Евола, който популяризира „арионордическата традиция“. Именно Евола на процеса срещу него в Италия се досети да преименува фашизма на „традиционализъм“, под чиито бранд продължи да проповядва кастовото общество, расизма и национализма.
На 18-годишна възраст Дугин се присъединява към ъндърграунда на „Черният орден на СС“, оглавяван от Евгений Головин (починал през 2010 г.), и под характерния псевдоним Ханс Сиверс записва албум със собствени песни, озаглавен „Кръвна клевета“. Вероятно тогава са били първите му контакти с КГБ, което особено внимателно следи радикалният ъндърграунд.
Както си спомня Дугин, с подкрепата на баща си той получава достъп до архивите на КГБ, където задълбочено изучава трофейните материали на окултното звено на СС „Аненербе“ („Наследството на предците“).
В книгата си „Хиперборейската теория“ той излага подробно идеологията на лидера на Аненербе Херман Вирт. С детска спонтанност Дугин се възхищава на фантазиите на Вирт, наричайки го романтично „наследник на тамплиерите и гибелините“.
Геополитическата доктрина на философа се формира под влиянието на друг идеолог на Третия райх Карл Хаусхофер, който ръководи Германската академия при Хитлер и редактира списанието Geopolitik до 1944 г. Именно той формулира доктрината на „евразийството“, която руснаците приписват на самия Дугин: континенталния блок с центрове в Берлин, Москва и Токио се противопоставя на атлантическия блок, контролиран от англосаксонците.
В първата програма на Национал-болшевистката партия, съставена от Дугин, се провъзгласява нещо като империя от Владивосток до Гибралтар на основата на руската цивилизация, а като средства за постигането ѝ се посочват омразата към либерализма и демокрацията и създаването на йерархично общество с несменяема свещена власт. Лозунгът „Да живее войната!“ Дугин провъзгласява за първи път през 1994 г., във връзка с навлизането на руските войски в Чечня. Той възприема този момент като началото на края на либерализма в Русия.
Още през нулевите години идеологът повдига въпроса за ликвидирането на Украйна, а през 2014 г. толкова пламенно подкрепя „руската пролет“, че плаща за това с професорската си длъжност в Московския държавен университет. „Да убива, да убива и да убива“, отговаря Дугин на въпроса как трябва да реагира Руската федерация на трагедията в Одеса на 2 май. „Не трябва да има повече приказки. Като професор мисля така“.
Извън Дугин „Няма Бог“
Пророкът на новата религия нарича себе си „православен старообрядец“, „единоверец“, понякога ходи в една църква на „Михайловская слобода“ край Москва и дори се опитва да пее на знаменен разпев. Но, както се вижда от неговите произведения, мирогледът на Дугин няма ни най-малко отношение към християнството – това е една окултно-езотерична смесица от различни религиозни традиции, силно примесени с теории на конспирацията.
В търсене на „тайните знания” Дугин изучава и публикува в алманаха си „Краят на света” трудовете на близкия до сатанизма английски „черен магьосник” и основател на Ордена на източните тамплиери Алистър Кроули. („Новая газета“ вече писа за това).
Евразийската „геополитика” на Дугин е изградена върху зороастрийския дуализъм – вярата, че в света има две равносилни начала: доброто и злото (в нашия случай: Евразия и Запада, „сушата” и „морето”), които ще се борят помежду си до края на времената.
На своя „Философски събор” миналата година Дугин директно призна: „Само когато има два бога, войната има абсолютен характер”.

„Философът“ разделя човечеството на три основни групи:
- абсолютно десни
- чисто консервативни
- абсолютно леви.
Последната група включва жителите на Запада, които са увлечени от комфорта и устройването на земния си живот. Втората група включва обикновените хора, привърженици на „екзотеричната”, масово-консервативна религиозност. Само първата група обединява истински избраните, „посветените“ – за да попаднете там, трябва да преминете през различни видове инициации.
Въз основа на методологията на Генон, Дугин класифицира православието и шиизма като „езотерически“ религии, а католицизма/протестантството и сунизма като „екзотерически“ религии (Руската православна църква сега също твърди, че православието е по-близо до исляма, отколкото до западното християнство). Дугин смята староверието за най-езотеричното в православието, приписвайки му окултно-езическите атрибути на „Интегралната традиция“.
Но това не е главната разлика между религията на Дугин и християнството. В книгата си „Метафизика на Благата вест” Дугин извежда староверството от измислените езически мистерии на също толкова измислената Хиперборея и твърди, че Бог като личност не съществува – Той живее само в рамките на „Субекта на Божествената природа“. В православието така може да се нарече всяка една от ипостасите на Света Троица – Отец, Син и Свети Дух.
Но Дугин така нарича… себе си! Субектът е великия човек, силно посветен в езотеричната традиция, „извън когото няма Бог“. Субектът не само контролира Бога, но и Го проявява; само чрез Субекта Бог участва в битието.
От православна гледна точка подобно учение е вид мистичен атеизъм, основан на крайна степен на гордост.
Според Андрей Кураев, Дугин иска да „превърне православието в кабализъм. Достатъчно е да си припомним неговата статия „Месианството на Кабала“ – една неприкрита апология на терора, жажда за превръщане на православието в революционна терористична идеология“.

Политическото „старообрядчество“
Преди 25 години Дугин за първи път присъства на събора на Руската православна старообрядческа църква (РПСЦ), където призова староверците да „се противопоставят на духовната и политическата опасност, идваща от Запада“. Когато бившият комунист Корнилий (Титов) оглавява Руската православна старообрядческа църква през 2005 г., Дугин става чест гост в неговата резиденция на Рогожското гробище в Москва.
Скоро Корнилий бива забелязан от Путин и през 2017 г. той лично го посещава на Рогожското гробище. За първи път в историята на старообрядците главата на тази църква става ревностен проповедник на подчинението към земната власт и на борбата срещу Запада, където в продължение на векове старообрядците са намирали убежище от преследването от местните (царски или съветски) власти. При откриването на събора на Руската православна старообрядческа църква през 2023 г. преди няколко дни, Корнилий възпроизведе основните тези от идеологията на Дугин: той нарече СВО страховито противостоене „срещу носителите на световното зло – сатанинската разрушителна идеология на Запада“, призова за борба до край срещу „глобализма на западния свят, където вече няма място за Бога“ и дори изрази съжаление за разпадането на СССР, по време на който около 96% от старообрядческите църкви бяха затворени и осквернени.
Войнствената позиция на Корнилий доведе до отделянето на старообрядческата архиепископия на Украйна от Руската православна старообрядческа църква, а наскоро главният център на старообрядците – Белокриницката митрополия в Румъния – отлъчи рогожския йерарх от църковно общение. В тази връзка Световният съвет на старообрядците посъветва руските старообрядци, които не са съгласни с политиката на Корнилий, да считат Белокриницкия митрополит Леонтий за свой предстоятел и да го поменават в молитвите си.

Като постоянен представител на „евразийството“ при митрополит Корнилий и Руската православна църква, Дугин изпраща ва Рогожското гробище своя най-близък помощник, бившия лидер на Евразийския младежки съюз, а сега директор на Фондация „Център за геополитическа експертиза“ Валерий Коровин. Благодарение на участието си в съставянето на проповедите и посланията на Корнилий, евразийството на Дугин става популярно сред духовенството и миряните на Руската православна старообрядческа църква.
Официалният сайт на тази църква популяризира идеите на Дугин, подписани от някой си Кирил Михайлов. Противно на православната доктрина, тези текстове прокламират „безвремието“ и „неизменността“ на определена изконна традиция, както и „съчетанието на царството и църквата“, „кастовото разделение на обществото“, „идентифицирането на национални и религиозни фактори на идентичността“ и „универсалната мисия на руския народ“. Представителите на Белокриницката митрополия, виждайки ерес в тези текстове, припомнят думите на Христос за „кесаревото кесарю и Божието Богу” и на апостол Павел – „няма грък, нито юдеин. .., но Христос е всичко във всички.”
Християнската църква по дефиниция не може да бъде националистическа, това е запазена марка на езичниците
Дугин не се смята за свой от хората в академичните среди, защото мирогледът му е фундаментално антинаучен. Преподавателят от Омския университет Владимир Семьонков упреква Дугин, че заменя научната философия с „художествена литература, или по-точно с дискурса на мита“. Основа на светогледа на Дугин е ирационалната интуиция и „опитът на въображението“. Идеологът на смъртта няма ясна положителна програма: той проповядва само борба – срещу модерността, срещу глобализма, срещу капитализма, срещу демокрацията, срещу „безбожната“ наука и т.н. Борба в името на една смътно разбрана Традиция, произтичаща от някаква Хиперборея, напълно неизразима с думи и разбираема само за „великите посветени“.
„Хаосът от идеи и термини“, пише един от критиците на дугинизма, „е много удобен за постоянно прескачане от една позиция към друга, без никога да се носи отговорност за изречените думи. Затова, когато Дугин има нужда, той е „десен“, а когато това не е необходимо, той е „ляв“; когато трябва е консерватор, а когато не трябва – революционер; когато трябва е строг ортодокс, а когато не трябва – свободен визионер; когато трябва – националист, а когато не трябва – евразиец и т.н. Списъкът на тези противоречия безкраен.”
Нека си позволим да предположим, че истинската основа на цялата тази религия, или философия, или идеология, наречена „нова Русия/евразийство“, лежи в сферата на психичното: това е личната война на Дугин с реалността, която в даден момент резонира с идеите на властовите елити.
„Трябва да скъсаме с всичко онова, което ни заобикаля – решително, сериозно, напълно, завинаги“, възкликва Дугин.
Първата съпруга на Дугин, Евгения Дебрянская, която по-късно става един от лидерите на съветското ЛГБТ движение, си спомня: „Александър излъчваше смъртоносна отрова. Александър влезе в живота ми, за да го съсипе“.
***
Но какво да кажем за Руската православна църква – защо 2000-годишната християнска традиция не я предпази от тази параноя? Според Константинополския патриарх Вартоломей религията като такава не представлява интерес за руския властови елит (и квазирелигиозната институция, която го обслужва) – този елит използва църковните аргументи само за разширяване на своето геополитическо пространство. Именно в рамките на тази чисто „спомагателна функция“ действа Руската православна църква. Останките от естествената цивилизация на живота в Русия, разбира се, се опитват да се защитят от агресивно настъпващия култ към смъртта, но Руската православна църква не е на тяхна страна.
––––
Превод: архим. Никанор (Мишков)
Източник: Смысла нет – только смерть „Новая газета“ (novayagazeta.ru)