Ренета Трифонова
Войната в Украйна, започнала на 24 февруари 2022г. след нахлуването на руските войски на украинска територия и след започналите разрушения и избиване на мирни жители, предизвикаха естествена човешка и християнска реакция от страна на двете православни църкви в Украйна – Украинската православна църква към Московската патриаршия (УПЦ-МП) с предстоятел Киевски митрополит Онуфрий, наричана според приетия закон „Руска православна църква в Украйна“, и Православната църква на Украйна (ПЦУ), която получи томос за автокефалия от Вселенска патриаршия с предстоятел Киевски митрополит Епифаний.
Предстоятелите на двете църкви излязоха с призив да спре войната още в самото начало и осъдиха случилите се кръвопролитни събития. Като ответна християнска и пастирска реакция, много митрополити на УПЦ–МП заявиха публично, че спират да споменават руския патриарх Кирил. Въпреки, че митрополит Онуфрий все още го споменава в богослужението, по-голямата част от останалите митрополити прекъснаха литургийно общение с него.
Оправдаването на войната от руския патриарх Кирил и мълчанието на Архиерейския синод на РПЦ се оказаха капката, която „преля чашата“ и в момента православните в Украйна под омофора на руския патриарх се намират на кръстопът. Ще се обединят ли православните в Украйна в една украинска православна църква? Публикуваме коментара на архим. Кирил Говорун по темата.
След основаването на Православната църква на Украйна в храма „Света София“ на 15 декември 2018 г. и признаването ѝ с томос от Вселенската патриаршия, в Украйна се създаде ново status quo. Така в момента има от една страна – независима църква, призната от някои други поместни православни църкви, а от друга – УПЦ-МП продължава да съществува със своята зависимост от Москва.
Какво е каноничното състояние на тази църква е трудно да се каже. От гледна точка на Москва, тя е самоуправляваща се църква в рамките на Руската църква. От гледна точка на Константинопол обаче ситуацията е двусмислена. След Синодалното решение на Вселенската патриаршия от октомври 2018г., Киевската митрополия под юрисдикцията на Вселенската патриаршия бе възстановена така, както е съществувала преди 1686 г. Това означава, че всички църкви на територията на някогашната Полско-Литовска конфедерация са върнати под омофора на Константинополския патриарх, независимо дали признават този факт, или не. Въз основа на това решение всички епископи бяха поканени да участват в провъзгласяването на новата поместна църква. Някои се отзоваха и решиха да създадат автокефалната Православна църква на Украйна.
Но какво се случва с тези, които отказаха да участват на събора в „Св. София“? В духа на Синодалното решение на Вселенската патриаршия от октомври 2018 г. останалите епархии и енории остават в Киевската епархия под юрисдикцията на Вселенската патриаршия. В диптиха на Вселенската патриаршия след 2018г. обаче се посочват наред с украинските, и епископи на Московската патриаршия, макар и без да са отбелязани техните катедри. В този момент Вселенската патриаршия изглежда не е последователна. Тълкувам изброяването на московските епископи наред с украинските като икономѝя.
Анализът на каноничното положение на епископите и духовенството на Московската патриаршия в Украйна може да ни помогне да разберем новата ситуация, която бързо ще замени статуквото от 2018г.
Изглежда Московската патриаршия в Украйна няма да може да оцелее такава, каквато е. Някои от тях ще искат на всяка цена да запазят съюза с Москва. Но повечето вече търсят алтернативи. И решенията могат да бъдат повече от едно. Първото нещо, което идва наум, е енории или дори цели епархии да преминат в автокефалната Православна църква на Украйна. Странно, но досега само отделни енории са направили това. Изглежда духовенството и вярващите на Московската патриаршия в Украйна все още нямат доверие в ръководството на автокефалната ПЦУ. За това е виновна основно руската пропаганда, но също така и очевидната липса на интерес от страна на автокефалната ПЦУ. Тя е по-загрижена за случая с Филарет, отколкото за вярващите на Московската патриаршия. Дори онези, които са преминали от Московската патриаршия към автокефалната църква се оплакват, че понякога се чувстват като втора ръка членове на църквата. А това със сигурност не насърчава други да преминат към Православната църква на Украйна.
Второто решение, което се обсъжда нашироко в Украйна сега, е руската църква в Украйна (УПЦ-МП) да поиска автокефалия от патриарх Кирил. Но тъй като знаят, че той няма да отговори на това искане, те настояват митрополит Онуфрий да обяви едностранно автокефалия. Това, разбира се, би означавало нещо подобно на направеното от Филарет, когато основа неканоничната Киевска патриаршия.
Има и трето решение, което предлагам. Тъй като украинското духовенство и архиереите, които не се обединиха с автокефалната ПЦУ остават, както канонично се получава, под юрисдикцията на Вселенската патриаршия, те могат да започнат да споменават патриарх Вартоломей на Божествената литургия. Някои хора вече ме информираха, че искат да направят това. А след като нещата се успокоят, може да се свика събор за довършване на обединението на украинското православие, започнало през 2018г. Вселенската патриаршия би могла да посредничи, както тогава. Основата за тази среща трябва да бъде томосът за автокефалия на ПЦУ.
Този обединителен събор може да осъди идеологията на така наречения „руски свят“ като съвременна версия на ереста на етнофилетизма. Вярвам, че тази идеология е коренът и мотивът на войната в Украйна. Тя може и според мен трябва да бъде осъдена от предстоящия събор на Пентархията и от други всеправославни събори. Очевидно Вселенската патриаршия трябва да поеме инициативата за осъждане на „руския свят“.
–––
Превод: архим. Никанор (Мишков)
Карта и надписи: Рачо Стоев
Източник: Orthodoxia Info
