Меню Затваряне

„Обикновен фашизъм“ или „Руският свят“ на патр. Кирил като апология на антихристиянството, ксенофобията и насилието

Доц. д-р Сергий Шумило

Доц. д-р Сергий Шумило

„Обикновен фашизъм“ или „Руският свят“ на Московския патриарх Кирил като апология на антихристиянството, ксенофобията и насилието

На 27 март 2024 г. се състоя един от важните етапи във формирането на руската квазирелигиозна неофашистка доктрина „Руски свят“, която по замисъл трябва да се превърне в официална държавна и религиозна идеология на Русия на Путин. На този ден събитието беше слабозабележимо, но знаково – в Залата на църковните събори на катедралния храм „Христос Спасител“ в Москва, под председателството на Московския патриарх Кирил (Владимир Гундяев), беше официално потвърдено Постановление XXV на Всесветовния руски народен събор, която беше наречена „Настояще и бъдеще на Руския свят“ . Както се казва в преамбюла на този документ, това е „програмен документ на Всесветовния руски народен събор“ а също и постановление, адресирано до органите на законодателната и изпълнителната власт на Русия.[1]

Този документ е безпрецедентен, тъй като, първо, той е издаден под егидата на Руската православна църква и е получил най-високото благословение и санкция от Московския патриарх[2] и други йерарси на Руската православна църква.

Второ, той е единодушно подкрепен от 488 делегати на Руската православна църква, включва повече от 30 епископи и повече от 60 свещеници на РПЦ-МП, а всички останали са представители на всички власти и социални групи на руското общество. И най-важното, той посочва как точно Русия трябва да се развива по-нататък и да строи „руския свят“. Разбира се, Владимир Путин също „освети“ това събиране със своята подкрепа, макар и чрез видеовръзка.

Както подчерта протодякон Андрей Кураев „Безусловно, това е официална позиция на Руската православна църква, защото всичко това е разработено и прието под прякото ръководство на руския патриарх. Той ръководи този събор. Този документ беше гласуван единодушно в заседателната зала, а там имаше поне 20 епископи на Руската православна църква. Шестима от тях са постоянни членове на Синода. Тоест там беше половината от състава на Синода. Присъствието на патриарха даде мнозинството от състава на Синода на РПЦ-МП. Тоест този документ е официалната позиция на Руската църква“.[3]По своята същност документът, разработен и одобрен под егидата на РПЦ-МП, наподобява и отчасти копира програмните документи на пронацисткото църковно движение, известно като „Немски християни“ (НХ)  (на немски – Glaubensbewegung „Deutsche Christen“ ).

Известно сходство може да се проследи най-вече в така наречените „Директиви“ от май 1932 г. и „10 основни принципа“ от май 1933 г., в които се подкрепя новата имперско-религиозна доктрина на Третия райх, експанзионистичните и ксенофобски идеи са „сакрализирани“ и благословени, а се санкционира унификацията на църквата и синтеза на християнството с германския националсоциализъм. Движение „НХ“ фактически се дистанцира от евангелските заповеди за мир, любов и прошка като такива, които правят хората слаби. Те се стремят да монополизират статута на единна имперска църква, поставяйки я в служба на интересите на режима на Хитлер и нацистка Германия. Очевидно е, че някои от авторите на новия основопалащ документ на РПЦ-МП са били вдъхновени от тези образци и идеи. Всъщност, един от неговите разработчици – Александър Дугин, член на Президиума на „Всесветовния руски народен събор (ВРНС), никога не е криел своите симпати към идеите на фашизма, ранния нацизъм и окултизма, внедрявайки ги в преосмислен вид в своите квазирелигиозни фундаменталистки концепции.

Представяйки този документ преди да бъде подложен на гласуване, Московският патриарх Кирил Гундяев характеризира неговото значение по следния начин:

„Разпоредбите се състоят от осем глави и се отнасят до Специалната военна операция, Руския свят, външната политика, семейната, демографската и миграционната политика, образованието и възпитанието, икономическото, пространственото и градското развитие… Основната задача на тези разпоредби, както и на дългосрочната дейност на целия Всесветовен руски народен събор, е защитата и укрепването на Руския свят. Разделението и отслабването на руския народ, лишаването от неговите духовни и жизнени сили винаги водеха до отслабването и кризата на руската държава. Следователно възстановяването на единството на руския народ, както и неговия духовен и жизнен потенциал, са ключовите условия за развитието на Русия и Руския свят през 21 век”.[4]

Трябва да се отбележи, че този документ, упълномощен от патриарха и йерарсите на Руската православна църква (Московска патриаршия), коренно противоречи на евангелското учение, християнския светоглед и православното богословие. В него се открива апология на антиевангелските идеи за насилие, ксенофобия и геноцид, затова трябва по-детайлно да се анализира и коментира.

1. В първия параграф със заглавие „Специална военна операция“, за първи път в официални документи под егидата на РПЦ-МП руската военна агресия против суверенна Украйна е наречена „война“ (доскоро в Руската федерация беше забранено да се използва думата „война“ за означаване на руската военна инвазия в Украйна). Нещо повече, т. нар. „военната операция“ и геноцида над украинското население тук са наречени „свещена война“ (дотогава в своите проповеди патриарх Кирил наричаше войната на Русия в Украйна „метафизична и екзистенциална борба между силите на доброто и злото“).

В документа по-конкретно се казва следното: „От духовно-нравствена гледна точка специалната военна операция е Свещена война, в която Русия и нейният народ, защитавайки единното духовно пространство на Светата Рус, изпълняват мисията на „Удържащия”, който защитава света от нашествието на глобализма и победата на падналия в сатанизъм Запад”.

В документа се заявява още, че „Специалната военна операция е нов етап от национално-освободителната борба на руския народ“ срещу „колективния Запад“, която се провежда на територията на Югозападна Русия от 2014 г. В хода на СВО руският народ с оръжие в ръце защитава своя живот, свобода, държавност, цивилизационна, религиозна, национална и културна идентичност, както и правото да живее на собствена земя в границите на единната Руска държава“.

Отричайки правото на украинския народ на собствена идентичност, независимост и държавност, документът обявява, че „след завършването на СВО цялата територия на съвременна Украйна трябва да влезе в зоната на изключително влияние на Русия“.

„Възможността за съществуване на тази територия“ на независима украинска държава „трябва да бъде напълно изключена“, заявяват Московският патриарх Кирил Гундяев и другите автори на документа.

Всяка фраза от този параграф изцяло противоречи на основните за християнството „Десет Божи заповеди“ („не убивай“, „не кради“, „не лъжесвидетелствай“, „не пожелавай чуждото“) и на евангелските идеали за любовта, мира, прошката, взаимното уважение и ненасилие . В крайна сметка всякакви военни нашествия, агресия, убийства и насилие от гледна точка на Евангелието не могат да бъдат наричани и оправдавани като „свещени“. Това е чисто езически подход, при който на култа към войната е придадена специална „сакрализация“ и „освещение“, което коренно противоречи на учението на Христос. Вероятно не е случайно, че този документ, разработен в РПЦ-МП, изобщо не споменава името на Христос и няма препратки към Евангелието. Освен това самият термин „расова свещена война“ (Racial Holy War, RaHoWa ) е доста разпространен сред съвременните неонацистки антихристиянски движения с езическо-окултна ориентация.

Като се има предвид склонността на някои съставители на документа към подобни идеи, по-специално на Дугин и неговите поддръжници, не може да се изключи, че именно те са вдъхновили подобни антиевангелски формулировки. В същото време този документ противоречи на одобрените по-рано „Основи на социалната концепция на Руската православна църква“, където в осма глава, озаглавена „Война и мир“, се посочва, че „войната е зло“ и „убийството, без което няма война“, се разглежда като тежко престъпление пред Бога” (VIII.1), поради което „клирици и канонически църковни структури не могат да оказват помощ на държавата, да ѝ сътрудничат“ по въпросите на „политическата борба“, „воденето на гражданска война или агресивна външна война (III.8.2), тъй като „Църквата се стреми да извършва миротворческо служение…, също се противопоставя на пропагандата на война и насилие, както и на различни прояви на омраза, способни да провокират братоубийствени стълкновения“ (VIII.5).

По този начин оправдаването от страна на ръководството на РПЦ-МП на завоевателната война и убийствата на десетки хиляди мирни жители на Украйна, което те наричат „свещена война“, са свидетелство за отстъплението изопачаването и извращаването на православното учение за вярата и отстъплението от основните принципи на Христовото учение.

2. Във втория параграф на документа, озаглавен „Руският свят“, се провъзгласява съществуването на отделна руска духовно-културна „цивилизация“ („руски свят“ или „руска ойкумена“), различна от другите християнски и дори православни народи. Проповядвайки собствената си „цивилизационна” изключителност, авторите на документа прокламират, че „Русия е създател, опора и защитник на Руския свят”. Границите на „Руския свят“ като духовен и културно-цивилизационен феномен според тях са много по-широки от държавните граници както на сегашната Руска федерация, така и на така наречената „велика историческа Русия.

Наред с представителите на „Руската ойкумена“, разпръснати по целия свят, „Руският свят“ включва всички, „за които руската традиция, светините на руската цивилизация и великата руска култура са висша ценност и смисъл на живота. Тази идея е в основата на оправдаването на на съвременния руски експанзионизъм. „Възстановяването на единството на руския народ“ е обявено за „ключово условие за оцеляването и успешното развитие на Русия и Руския свят през 21 век“.

В същото време, следвайки теоретиците на окултно-мистичното движение в германския националсоциализъм, провъзгласили възраждането на хилиастичния „Хилядолетен райх” (на немски: Tausendjähriges Reich) , авторите на документа изповядват теорията за „изграждане на хилядолетна руска държавност“, което според техните думи, „е най-висшата форма на политическо творчество на руснаците като нация“.

Това „хилядолетно царство” – Русия, е обявена за апокалиптичната „Удържаща световната тайна на беззаконието” (Катехон, от гръцки ὁ κατέχων), способна да спре възцаряването на „антихриста” в света. Тази маргинална теория популяризира от много години в РПЦ окултистът Александър Дугин, който смята, че Русия трябва да се противопостави на „световния заговор на евреите и масоните“ (любим лозунг на Адолф Хитлер). Но сега за първи път тази визия е публично изказана и санкционирана на официално ниво от името на ръководството на РПЦ-МП. В документа по-специално се заявява: 

„Висшият смисъл на съществуването на Русия и създадения от нея руски свят – тяхната духовна мисия – е да бъдат световният „Удържащ“, който защитава света от злото“. На друго място се посочва, че „от духовно-нравствена гледна точка специалната военна операция е Свещена война, в която Русия и нейният народ, защитавайки единното духовно пространство на Света Рус, изпълняват мисията на „Удържащия“, защитавайки света от настъплението на глобализма и победата на сатанизма на Запада” .

Подобни представи за своята „духовно-цивилизационна” изключителност на „руския свят“, неговото „хилядолетно царуване“ на земята и ролята на „Катехон“ („Удържащия световната тайна на беззаконието“) попадат в редицата псевдохристиянски еретически учения, които са били многократно осъждани от много свети отци на Православната църква.

По-специално, твърденията за „духовно-цивилизационната“ изключителност на руснаците и „руския свят“ попадат под анатемата на ереста на етнофилетизма, произнесена на Константинополския поместен събор през 1872 г. Акцентът върху „миленаризма“ в Русия (който не съответства на историческата действителност) е пренасяне на православна почва на еретическите хилиастични идеи за „Хилядолетното царство на земята“, които многократно са били осъждани от отците на църквата като неправославни, доколкото под такова „царство“ в православното богословие е прието да се разбира Вселенската църква, а не някое от отделните земни държавни образувания.

Освен това влиянието на еретическата хилиастическа теория (учение за второто пришествие на Христос и неговото хилядолетно земно царство, което трябва да настъпи преди края на света – бел. ред.) за „Хилядолетния райх“ (на немски: Tausendjähriges Reich). Освен това, идеята за Русия като единственото в света въплъщение на „силите на доброто“, които се противостоят на „силите на злото“, представени от „изпадналия в сатанизъм Запад“, е проява на ереста на манихейството, основана на идеята за религиозния синкретизъм и дуализъм, където светът е разделен на противопоставяне на противоположности (светлина и тъмнина, добро и зло, истина и лъжа).

Противно на православната догматика е и провъзгласяването на Русия за някакъв „Катехон“, тъй като в богословието под такъв „Удържащ беззаконието“ се разбира предимно действието на благодатта на Светия Дух, влияеща върху духовно-нравственото състояние на човечеството и желанието му за добро, благодарение на което Светият Дух не се оттегля от него и силите на злото не получават легализация в него (св. Йоан Златоуст, блаж. Теодорит Кирски, св. Фотий Константинополски, св. Теофан Затворник и други, наричат „Удържител“ Светия Дух. Дори някои теоретици на руската консервативна мисъл от края на 19 и началото на 20 век се придържат към това мнение – например Лев Тихомиров развива тази идея в „Апокалиптичното учение за съдбите и края на света“). Опитът от страна на ръководството на РПЦ-МП да „сакрализира” и дарѝ с подобни „месиански” знаци съвременната Руска федерация и нейния управляващ престъпен режим, отприщил кръвопролитна война срещу суверенна Украйна, доказва, че се опитва изкуствено да създаде някаква нова гражданска религия, която външно е прикрита зад средновековни християнски термини, но вътрешно е антихристиянска и антиевангелска. В същото време тези претенции показват желанието да се насърчи възстановяването на Руската федерация като империя, оглавявана от един (автократичен) „върховен лидер“ – император, подобно на установяването на диктатурата на Наполеон Бонапарт и неговото провъзгласяването на L’Empire français (Френска империя).

3. В третия параграф „Външна политика“ документът възгласява претенциите за глобално лидерство на Русия в новия световен ред:

„Русия трябва да стане един от водещите центрове на многополюсния свят, ръководейки интеграционните процеси. „Като геополитически център на Евразия“, „Русия трябва да регулира баланса на стратегическите интереси и да действа като опора на сигурността и справедливия световен ред в новия многополюсен свят“ .

В същото време в такъв нов световен ред представителите на Руската православна църква и управляващите руски политически елити напълно отричат ​​правото на отделно съществуване на Украйна и украинския народ. Вместо това провъзгласяват връщането на отживялата и съвършено ненаучна стара руска имперско-митологична „доктрина за триединството на руския народ, според която руският народ се състои от великоруси, малоруси и беларуси, които са клонове (субетноси) на един народ, а понятието „руски” обхваща всички източни славяни”.

Според авторите на документа „обединението на руския народ трябва да стане една от приоритетните задачи на външната политика на Русия“, а „доктрината за триединството трябва да получи законодателна консолидация, като стане неразделна част от руската правна система. Триединството трябва да бъде включено в нормативния списък на руските духовни и нравствени ценности и да получи подходяща правна защита“.

По този начин одобреният от ръководството на РПЦ-МП документ, посягащ на дадената от Бога свобода на самоопределение, отрича самото право на украинците да съществуват като отделен народ , игнорира историческите процеси на развитие на неговата културна идентичност и държавност.

В същото време, както отбелязват експертите на Института за изследване на войната (ISW) , „възстановяването на единството на руския народ“ с помощта на войната на Русия срещу Украйна беше обявено от ръководството на Руската православна църква за ключово условие за оцеляването и развитието на „руския свят“.

Този призив има за цел „пълното унищожаване на украинската нация като такава“ (геноцид) и насилствената ѝ военна окупация от Русия с цел пълна асимилация и унищожение.[5] Тоест този документ попада под признаците на ксенофобия и съдържа пропаганда и призиви към насилие и геноцид на национална основа.

4. В четвъртия параграф „Семейна и демографска политика“ се заявява, че „за да оцелее в 21 век, да запази суверенитета и собствената цивилизационна идентичност на Русия, е необходим устойчив и най-важното интензивен естествен прираст на населението “ .

Решението на тази задача от авторите на документа може да се види чрез култивирането на „традиционно многодетно семейство“. Както се посочва в документа, „държавата трябва да си постави дългосрочна стратегическа цел – за сто години устойчив демографски ръст да доведе числеността на населението на Русия до „менделеевските“ 600 милиона души“. Стремежът „да се създаде семейство, да се родят и отгледат три или повече деца трябва да стане видимо въплъщение на идеите на Руския свят“ .

„Държавата трябва да вземе всеобхватни мерки“ срещу „абортите, половата разпуснатост и разврат, както и срещу содомията и различните сексуални извращения“. „Цялата национална култура, преди всичко масовата, трябва да работи за създаване в обществото на култа към семейството, многодетността и съпружеската вярност“.

Авторите на документа, без да споменават нито дума за правата и свободите на гражданите, вместо мисията на Църквата за доброволно духовно и нравствено просвещение и поправяне на населението, се опитват да придадат на държавата тоталитарни качества в областта на контрола над нравствеността на обществото, което е било характерно за нацистка Германия и комунистическия СССР, както и в редица съвременни ислямски тоталитарни държави.

Освен това, тук да се видят редица постулати, характерни за германската националсоциалистическа идеология, като:

– идеята за кръв и почва;

– култът към раждането на деца и преумножаването на нацията;

– моделиране на семейството като основа (клетка) на „арийското (националното) общество“.

Несъмнено в задачите на църквата влиза проповядването на нравствени ценности. Налагането им по тоталитарен начин с помощта на полицейските функции на държавата обаче, противоречи на принципа на човешката свободна воля, който се проповядва от Евангелието, и е по-скоро знак за желанието на РПЦ-МП да прехвърли своята ролята на нравствена основа на обществото върху държавата.

5. В петия параграф „Миграционна политика“ идеолозите на РПЦ-МП, по примера на фашистко-расистките и ксенофобски идеи, виждат една от основните заплахи за съвременна Русия в „притока на мигранти от азиатските страни“ .

В документа се посочва:

 „Масовият приток на мигранти, които не говорят руски език и нямат правилни представи за руската история и култура и следователно не са способни да се интегрират в руското общество, променя облика на руските градове, което води до деформация на единното правно, културно и езиково пространство на страната“.

И по-нататък:

„Безконтролният масов приток на чуждестранна работна ръка води до ниско заплащане на коренното население и последващото им заместване с мигранти в цели сектори на местната икономика… В най-големите градове възникват и активно се развиват затворени етнически анклави, които са огнища на корупция и организирана миграция“.

В тази връзка авторите на документа обявяват за „основни приоритети на новата миграционна политика“ на Русия:

 – „защита на руската цивилизационна идентичност, единството на правното, културното и езиковото пространство на страната;

– „защита на правата и законните интереси на руските и другите коренни народи на Русия”;

– „съществено ограничаване на потока от нискоквалифицирана чуждестранна работна ръка към Руската федерация“;

– „въвеждане на принципа на максимална правна и икономическа отговорност на работодателя за наетите от него чуждестранни работници от чужди култури“ и др.

Анализът на стила и съдържанието на изявленията в този параграф създава впечатлението, че идеите и формулировките са изцяло заимствани от програмните документи на Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP) с нейните расистки и ксенофобски идеи.

6. В шестия параграф „Образование и възпитание“, подобно на тоталитарните идеи на фашизма, отново за основната заплаха за „руския свят“ се разглежда разпространението на „деструктивни идеологически концепции и инструкции, преди всичко западни“.

Следователно „националните образователни програми, както и възпитателните програми, трябва да бъдат изчистени“ от тях като „чужди на руския народ“.

„Усвояването на светогледните идеи и на духовно-нравствените ценности на руската цивилизация е най-важният аспект в национализацията на съвременните руски елити и дори в образованието на бъдещите поколения на руските граждани“.

„Трябва да бъде разработена и въведена в националното преподаване на социални и хуманитарни дисциплини нова социално-хуманитарна парадигма, основана на руската цивилизационна идентичност и традиционните руски духовни и нравствени ценности“.

За решаването на тази задача с цел „изграждане на нова социално-хуманитарна парадигма” се предлага:

 „Критичен преглед на западните научни теории и школи (предимно в областта на социалните и хуманитарните науки) по отношение на тяхното съответствие със суверенния руски светоглед, полезност или разрушителност за укрепване на националното самосъзнание; преразглеждане на масива от хуманитарни знания, общоприети теории и концепции, основани на тяхната корелация със системата от светогледни идеи и нравствени ценности на руската цивилизация; преустройство на методическите системи, стандарти и оценки без оглед на международните (и по същество наложени от Запада) критерии и образци; реформиране на националната образователна система, за да се приведе в съответствие с основните параметри на суверенния руски светоглед“.

Общо взето нищо ново. Всичко това вече се е случило в нацистка Германия и комунистическия СССР.

7. В седмия параграф „Пространствено и градоустройствено развитие“ се казва, че за да се „осигури значително увеличение на раждаемостта“ се обявява задачата за „пространствена трансформация на Русия“.

За тази цел се предлага насилствено масово депортиране на жителите на градовете, включително окупираните от Русия украински територии, в изоставени села и градове в огромната територия на Руската федерация.

В документа се посочва:

„До 2050 г. Русия трябва да се превърне в равномерно населена и устроена нискоетажна страна с 1000 възродени средни и малки градове и села – в Гардарик на XXI век. Крайградските селища трябва да станат основен тип селища в страната“.

Този план предвижда:

– „отхвърляне на приоритетното развитие на големите и най-големите градски агломерации, масово строителство на многофамилни жилищни сгради, както и свръхконцентрация на трудови ресурси и производителни сили в мегаполисите“;

– „преход към традиционното за Русия равномерно разпределение на населението и производителните сили на територията на страната чрез масово преселване на градските жители в благоустроени крайградски селища“.

8. В осмия параграф „Икономическо развитие“ авторите на документа декларират, че „основните цели на вътрешната икономика“ трябва да бъдат „осигуряване на растежа на раждаемостта, заселване и усвояване на огромните руски пространства, осигуряване на суверенитета и отбранителната способност на страната “.

Отново този пункт много напомня на документи от нацистка Германия. Анализът му доказва, че той изцяло противоречи на евангелското учение и православното богословие, представлява апология на антихристиянски и ксенофобски идеи и попада под белезите на дуалистична ерес, основана, според определението на архим. Кирил Говорун, върху смесването на религията с политиката. Вместо да проповядва основите на християнската вяра, документът заимства и пропагандира неофашистки, ксенофобски и антихристиянски идеи от името на РПЦ-МП. Тъй като е разработен и утвърден с участието на ръководните архиереи на РПЦ МП, начело с Московския патриарх Кирил Гундяев, този документ всъщност е официален израз на позицията на РПЦ-МП. Той съдържа геноцидна реторика и е не само програмен документ на Всесветовния руски народен събор, но е и с официално благословение на лидерите на Руската православна църква, адресиран до законодателните органи и изпълнителната власт на Русия и легализира пропагандно изложените в него идеи на ниво власти на Руската федерация, чиито представители са част от Президиума на ВРНС.[6]

ВРНС като подмяна на църквата и „лаборатория“  за развитие на „руския свят“

През декември 2001 г. Синодът на РПЦ-МП (в състава на който влизат и епископите на УПЦ-МП) с отделно свое решение официално обяви „полезното развитие на дейността на Всесветовния руски народен събор като постоянно действащ съюз на обществени организации с активно участие и духовното ръководство на Руската православна църква“.

Така дейността на тази организация „под духовното ръководство на РПЦ“ официално има благословението и пълномощията на ръководния орган – Синода на Руската православна църква (Московска патриаршия). Според устава ръководител на тази организация е Московският патриарх. Както подчерта Кирил Гундяев по време на представянето на горепосоченото „постановление“, този „събор се превърна в много ефективна и наистина отворена платформа за обсъждане на много проблеми от общодържавния и обществен дневен ред, както и на въпроси, свързани с живота на Руската православна църква“.[7]

Патриарх Кирил отдава голямо значение на тази организация както в живота на Руската православна църква, така и в живота на руската държава.[8]

Тъй като той, в нарушение на Устава на Руската православна църква, всъщност отмени свикването на най-висшия ръководен орган на РПЦ-МП – Архиерейския събор (който не е свикван след 2017 г.), т.нар. „Всесветовен руски народен събор“, в който участват епископи, свещеници и миряни от РПЦ-МП, по същество замени този църковен орган. Дълго време се смяташе, че ВРНС е „маргинална“ организация, поради което много експерти не придаваха фундаментално значение на нейната дейност и изявления. Въпреки това, от средата на 90-те години на миналия век същата тази структура, под егидата на РПЦ-МП, действа като своеобразна „лаборатория“ за разработване, тестване и популяризиране на неоимперски квазирелигиозни идеи, „взети на въоръжение“ от управляващия режим на Руската федерация и използвана като оправдание за експанзионизма и войната срещу Украйна .

Тази организация се появи през 1993 г., малко след разпадането на СССР, като опит да се замени бившата КПСС с цел консолидиране на руските постсъветски елити и въвеждане на нова руска национална идея, която трябваше да замени старата комунистическа идеология. Инициатор за създаването на организацията е тогавашният ръководител на отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия, Смоленският и Калининградски митрополит, а сега Московски патриарх Кирил (с агентурен псевдоним в КГБ „Михайлов“). Тази новосъздадена организация под егидата на РПЦ-МП обедини руски религиозни и културни дейци, учени и представители на диаспората и най-важното – представители на властите, силовите структури и правоприлагащите органи на Руската федерация . Чрез тази „лаборатория“ в Руската федерация започнаха тестове и внедряване на нови идеи. До 2009 г. ръководител на ВРНС беше Московският патриарх Алексий Ридигер , а негов заместник и действителен ръководител на организацията беше митрополит Кирил Гундяев. След като стана московски патриарх през 2009 г., той стана и глава на ВРНС.

Дълго време заместник на Кирил в ВРНС бяха прот. Всеволод Чаплин , известен със скандалните си изявления в подкрепа на ядрената война, и одиозният руски олигарх, собственик на телевизионния канал „Цариград“ и спонсор на тероризма в ЛНР/ДНР Константин Малофеев. Тази година той подаде оставка, но вместо него за заместник-председател на ВНРС беше поставен С. Рудов – генерален директор на фондация на К. Малофеев, член на Обществената камара на Руската федерация, на настоятелството на Синодалния отдел на РПЦ за благотворителността и социалното служение и на настоятелството на Троице-Сергиевата лавра, който е назначен и за заместник-глава на Руската православна църква. Също така, заместник-председатели на ВРНС са управляващият делата на Московската патриаршия Воскресенски митрополит Григорий (Петров) и един от идеолозите на Русския свят“ А. Щипков , който е едновременно и първи заместник-председател на Синодалния отдел на РПЦ-МП за връзки с обществеността и медиите.

В президиума на ВНРС е и одиозният Александър Дугин – руски окултен философ и неофашист, един от разработчиците на съвременната руска неоимперско-евразийска идеология. Президиумът на Руската православна църква включва също С. Шойгу, С. Глазиев, С. Бабурин, С. Степашин, В. Медински, Д. Рогозин, митрополитите на РПЦ-МП: Санкт-Петербургски Варсонофий (Судаков ), Вологдански Сава (Михеев), Казахстански Александър (Могилев), Ташкентски Викентий (Морар). Освен руски политици и общественици, членове на събора на Руската православна църква са и митрополитите на РПЦ: Вилнюски и Литовски Инокентий (Василиев), Талински и цяла Естония Евгений (Решетников), Омски Дионисий (Порубай), Вологодски Сава (Михеев).

Според докладите на ръководството на ВРНС, членовете на тази организация включват: повече от 100 епископи на РПЦ-МП в Русия и чужбина, както и 17 губернатори, петима депутати от Държавната дума на Руската федерация, 10 сенатори, 10 председатели на законодателни събрания на субекти в РФ, 45 заместник-губернатори, както и редица ръководители на министерства и администрации на субекти на Руската федерация, ръководители на обществени институции, 16 ректори на университети и т.н. Ролята на ВРНС значително се увеличи през 2001 г., когато нейният конгрес в залата на църковните събори на катедралата „Христос Спасител“ в Москва беше открит лично от Владимир Путин.

Оттогава в работата на организацията започват да участват не само представители на РПЦ-МП и обществени организации, но и председателят на Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация, първият заместник-председател на правителството на Руската федерация, ръководството на Съвета на федерацията, администрацията на президента на Руската федерация, ФСБ и Министерството на вътрешните работи на Руската федерация, лидери на основните политически партии, ръководители на подразделения на федерацията, обществени и религиозни сдружения на Руската федерация. По този начин организацията придобива влияние както на нивото на РПЦ-МП, така и на централните и регионалните органи на законодателната и изпълнителната власт в Руската федерация, чиито представители влизат в Президиума и други органи на ВНРС. Освен това тази организация получи консултативен статут в Икономическия и социален съвет на ООН. Именно на тази организация, както вече беше посочено, е отредена ролята едва ли не на основна „лаборатория“ за разработване на доктрината за „руския свят“.

Като активен участник в политическите и идеологическите процеси в Руската федерация, Кирил Гундяев се опитва да популяризира и разпространява създаваната от него нова идеология по различни начини, особено пред президента на Руската федерация и неговото могъщо обкръжение, оказвайки влияние върху формиране на агресивната имперска идеология на путинския режим.

Заповедта от Кремъл да се развие идеологията на „руския свят“ е била реакцията на Путин на Майдана в Киев през 2014 г. Уплашен от възможното пренасяне на украинския опит на руска почва, Путин потърси подкрепа за нова имперска идеология и пропаганда. Един от тези, които му предложи този този път, беше митрополит Кирил (Гундяев) Затова, още преди да стане Московски патриарх, Кирил привлича и подкрепя различни маргинални привърженици на руския имперски „месианизъм“, включително такива с откровено фашистки, неонацистки и окултни възгледи (А. Дугин, А. Платонов и др.).

През 2005–2007 г. експертите на ВРНС разработиха програмата „Руска доктрина“, в която освен идеологически лозунги бяха обявени конкретни задачи. Сред тях – експанзията на Руската федерация в „близката чужбина“, завземането на Крим, Донбас и цяла Украйна. Така войната на Руската федерация с Украйна беше идеологически обоснована и подготвяна поне от 2005 г.

През 2006 г. тази „доктрина“ беше „оценена като непротиворечаща на духа и учението на Православието“ от рецензенти на Московската духовна академия на Руската православна църква.

През 2007 г. „Руската доктрина“ беше приета за основа на идеологията на ВРНС под егидата на Московската патриаршия с пряката лобистка подкрепа на тогавашния ръководител на ОВЦС на МП митрополит Кирил.[9] И той лично представи окончателния вариант на доктрината на общоруския конгрес на движението „Росия молодая“.[10]

В тази доктрина, представена и оповестена от митрополит Кирил Гундяев, за първи път сред руското общество бяха въведени и апробирани термините „руски свят“, „духовни връзки“, „единно историческо пространство“ и др. Ето само няколко цитата от този документ, благословен и популяризиран на различни нива от сегашния Московски патриарх:

„СИМВОЛ НА ВЯРАТА В РУСИЯ.За нейния народ Русия е духовен символ от същия порядък като Бог, Църквата и вярата. Символът на вярата в Русия е кредото на патриота, за когото Русия е най-голямото съкровище в живота му. Съгласието със символа на вярата в Русия прави всички хора вярващи в известен смисъл – ВЯРВАЩИ В РУСИЯ.”

„Концепцията за пространството на историческа Русия, т.е. естествения ареал на РУСКИЯ СВЯТ (сегашната Руска федерация плюс руски етнически анклави – Таврия, Новоросия, Нарвска област, Латгалия, Южен Сибир, Подкарпатска Русия, както и територии на допълващи се етнически групи – беларуси, източни украинци, транскарпатски русини) е официално провъзгласена и др.)”.

„Русия тръгва по пътя на руския иредентизъм: идеологията за връщане и обединение на онези територии от историческа Русия, върху които има историческо и морално право и които има практически смисъл да върне. За Русия това се отнася преди всичко за Беларус, Украйна и Казахстан“.

 „Русия трябва да направи рязък обратен завой по отношение на съседните държави… Необходимо е да се признаят правата на Русия върху редица територии. В случая с Украйна претенциите към Донбас и Таврия (Крим) могат да бъдат минимални“.

„Основните принципи за осигуряване на националната сигурност са принципите на… настъпателност и експанзия“.

Всичко това заема стотици страници и е свободно достъпно в интернет на едноименния сайт „Руска доктрина“.[11] Както виждаме, много преди да стане ръководител на Московската патриаршия, Кирил (Гундяев) ръководи процеса на разработване и прокарване на специална руска войнствено-фундаменталистка идеология, с която се опитваше да предизвика интереса на Путин и неговото обкръжение. Предполага се, че благодарение на това той успя да спечели подкрепата на Путин и да стане глава на РПЦ-МП през 2009 г.

След като стана Московски патриарх през януари 2009 г., Кирил (Гундяев) се опитва да превърне наратива за „руския свят“ в идеологическа доктрина на цялата Руска православна църква. Според него „ядрото на съвременния руски свят са Русия, Украйна и Беларус“, но в това „единно пространство“ той включва и Молдова, Казахстан и някои други бивши републики на СССР, които според него определено се нуждаят от „възстановяване на единството“. „Само единният Руски свят може да стане силен субект на глобалната международна политика, по-силен от всякакви политически съюзи“, заяви Московският патриарх Кирил при откриването на III „Асамблея на Руския свят“ през ноември 2009 г.[12] Оттогава манипулирането на лозунги за „единен руски свят“, „единна свята Русия“, „единно цивилизационно пространство“, „единни духовни връзки“ придобива системен характер, и те се възприемат не само от РПЦ-МП, но и от силовите структури и специалните служби на Руската федерация.

„Русският свят“ – „мит“ или „гражданска религия“ и ерес?

Дълго време идеите и наративите за „руския свят“ не бяха окончателно сведени до цялостна концепция, появявайки се на места като отделни изявления, доклади и лозунги на различни църковни йерарси, свещеници, общественици и политици. Това даде повод на някои скептици да твърдят, че идеологията на „руския свят“ като цялостна концепция не съществува, че това е „мит“ и т.н. Погрешността на подобна гледна точка се крие, наред с други неща, в разликата между западноевропейския и руско-съветския манталитет, тъй като последният, за разлика от западния, не се характеризира с развитието на ясни и последователни философски, богословски или идеологически концепции и учения. Достатъчен е набор от гръмки лозунги и митове и вярата в тях в определена част от обществото („Русия не можеш да разбереш с ума си, в Русия можеш само да вярваш“). Формирането на подобна квазирелигиозна доктрина, която трябва по замисъл да се превърне в официална държавна и религиозна идеология на путинова Русия, все още не е приключила. Този процес продължава, но очертанията на етапа на постепенното ѝ формиране бяха ясно проектирани още през 2007 г. в т.нар. „Руска доктрина“ , която постави основните си вектори. Основният официален програмен документ беше именно „постановлението“ на ВНРС от 27 март 2024 г., което изведе процеса на формиране на идеологията на „руския свят“ на качествено ново ниво. Сега той е придобил изразителни форми, които категорично доказват неговата несъвместимост с християнското учение. Както отбелязват експертите от Институтаза изучаване на войната (ISW), в приетото „постановление“, „Руската православна църква комбинира предишни кремълски наративи в относително последователна идеология“.[13]

Трябва да се отбележи, че създаването на идеологията на „руския свят“ продължи повече от 30 години. Първоначално тази концепция се заражда в началото на 90-те години на миналия век в недрата на групата на „методолозите“ (в медиите те все още често се наричат ​​„сектата на методолозите“) – московски интелектуален кръжец, който по съветско време е под надзора на КГБ и в края на 80-те години оказва влияние върху някои представители на партийно-държавната номенклатура на СССР. През 90-те години на миналия век към тази „секта“ принадлежат П. Щедровицки, Е. Островски, Г. Павловски, С. Кириенко, В. Сурков и други, които допринасят за идването на власт на Владимир Путин в Русия. Така от 1995 г. до 2011 г. Глеб Павловски е официален политически технолог на администрацията на президента на Руската федерация, където ръководи предизборните кампании на Борис Елцин (1996), Путин (2000) и Янукович (2004).

Работейки в тясно сътрудничество с тогавашния ръководител на Отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия митрополит Кирил (Гундяев), „метододолозите“ в средата на 90-те години започват да търсят заместител на остарялата комунистическа идеология, залагайки на православието като основа на новата  национална идея на Руската федерация. Именно те първи разработиха концепцията за „руския свят“ и я предложиха на използване на ръководството на РПЦ-МП, а по-късно и на Кремъл. Под тяхна опека т. нар. „Всесветовен руски народен събор“ (ВРНС), създаден през 1993 г. по инициатива на митрополит Кирил (Гундяев), започва да пропагандира тези идеи.

Изпод перата на представители на РПЦ-МП наративите за „руския свят“ придобиха съвсем различна окраска и съдържание от преди, като постепенно възприеха характеристиките на отделна хибридна неофашистка идеология.

В тази нова доктрина, пропагандирана от Московския патриарх, намериха своето въплъщение заемки от различни квазирелигиозни и маргинални теории. По същество това е своеобразна „взривоопасна смес“, „хибрид“, в който са омесени заедно противоположни доктрини и идеологеми, които често са и откровено нехристиянски, поради което тази смесица придобива характер на „ерес“.

По-специално, както видяхме по-горе, там са отразени дори идеите на неофашизма и неонацизма, както и стари комунистически митове и идеи, намерили са място и за преосмислената ислямска фундаменталистка идея за политическото единство на „ислямския свят“, възраждането на единен Ислямски халифат и неговата световна хегемония, за да се противопостави на Запада. Заимствайки подобни идеи и лозунги, съвременните идеолози на „руския свят“ всъщност се опитаха да  идеите „трансплантират“ идеите на глобалния ислямски халифат на православна почва.

Така в новопоявилото се руско митотворчество идеалът за средновековния свещен халифат е заменен с изкуствен мит за т.нар. „Света Рус“ (която никога не е съществувала в историята). Всъщност самият термин „русски свят“ е въведен в употреба като отделна идеологема по модела на „ислямския свят“.[14]

Склонността на „колективното съзнание“ на руското постсъветско общество към подобни изкуствени митове и тоталитарни идеологеми, както и тяхното търсене, създадоха благоприятна почва за разпространението и популярността на новопоявилите се псевдоправославни фундаменталистки идеи, които всъщност са модерно трансформирано въплъщение на идеите на неофашизма, неонацизма, националкомунизма и ислямския фундаментализъм, преработени и адаптирани под православен камуфлаж към руско-постсъветския манталитет. Според мнението на о. Брандън Галахър, професор в Катедрата по теология в Ексетърския университет, идеологията на „руския свят“ „е форма на етнорасов религиозен фундаментализъм, с апел към кръв, земя, вяра, нация, народ, език и цар/вожд. Подобно на предишните етноцентризми, той демонизира всеки, който му се противопостави. И в същото време в логиката на идеологията на „руския свят“ Западът е голям противник, един вид „върховен демон“. Идеологията на „руския свят“ е новият нацизъм, нацистката идеология на 21 век“.[15] Тази гледна точка на това най-ново учение се споделя от повече от 1500 християнски богослови по света, които подписаха съвместна Декларация за доктрината на „руския свят“, в която осъждат тази нова доктрина като нехристиянска и еретическа.[16]

Един от съавторите на тази Декларация, известният православен богослов архимандрит Кирил Говорун даде богословското определение на тази фундаменталистка идеология, пропагандирана в РПЦ-МП, като проява на филетизъм и еклисиологична ерес . Според него тя е дуалистична, основана на смесването на религията с политиката. Такива черти на св. Ириней Лионски и други свети отци са определяли като ерес. Тези светци са възприемали ересите като форми на езическо мислене, маскирани като християнство. Същото е и с т.нар „руски свят“. Тази хибридна квазирелигиозна идеология може да бъде сравнена с официалната езическа имперска религия, която всъщност сега замества православието в Русия.

Всъщност в РПЦ-МП има „догматизирано“ изопачаване и изкривяване на православието. Което обаче отговаря както на целите както на управляващия режим на Руската федерация, така и на Московския патриарх Кирил Гундяев, които са заинтересовани от догматизирането на подчинението на Църквата на държавата и неосъветската реставрация под прикритието на мнимо „възраждане на православието“ в Русия. Процесът на съветизация на църквата и превръщането ѝ в инструмент на тоталитарната държава (своеобразен „религиозен придатък“ на такава държава) с външното падение на комунизма в съвременната Руска федерация не само не отслабна, но и напоследък видимо се усили.[17]

Трябва да се отбележи, че поради сакрализирането на фалшификати, митове и лъжи под мнимия външен облик на „православието“ в Русия се извършва фина вътрешна промяна на по-дълбоко ниво. Всъщност може да се каже, че това е опит за изземване на ролята на т.нар „антихрист“. В крайна сметка древногръцката дума „анти“ (на гръцки ἀντί) в превод означава не само „против“, но и „вместо“, тоест замяна на едно нещо с друго, фалшификация, подмяна. И следователно „антихристиянството“ не е просто нещо, което е „против християнството“, а нещо, което го замества под измамното външно прикритие на мнимо християнство. Точно на това сме свидетели в момента в РПЦ-МП с нейното „богословие на войната“, масова милитаризация на църковното съзнание и „сакрализиране“ на убийствата и геноцида на украинското мирно население. Това е ясен признак за маргинализацията и израждането в ерес и сектантство както на РПЦ-МП, така и на част от руското общество, което е готово да приеме и консумира подобни духовни сурогати.[18]

Приемането от Московския патриарх и от други йерарси на Руската православна църква на програмния документ от 27 март 2024 г., очертаващ основните принципи и апология на антиевангелската идеология на „руския свят“, фактически декларира техния курс към схизма – окончателно отпадане от Вселенското православие, който те започнаха с началото на 2018 г.

Този официален документ е всъщност съзнателен акт на приемане на антихристиянското учение, което ги поставя като ересиарси извън Православната църква и ги подлага на църковно-канонични санкции и осъждане.

Всички 488 делегати на ВРНС, включително Московският патриарх, архиереи и свещеници на РПЦ-МП, както и политически и обществени дейци на Руската федерация, гласували за този антихристиянски, ксенофобски и геноциден документ, вече имат основание да бъдат подложени на международно осъждане и санкции, а делегатите от РПЦ-МП – и на църковен съд. Единодушното приемане на това „постановление“ (със значение на заповед, бел. прев.) от Събора създава уникална възможност да бъдат подведени под светско и църковно осъждане всички, които са гласували за него.

Отсега нататък този документ е важен аргумент и „веществено доказателство“ както за бъдещия Международен наказателен съд в Хага, така и за бъдещия църковен съд с участието на Вселенския патриарх и други представители на поместните православни църкви.

Доц. д-р Сергий Шумило – кандидат на историческите науки (PhD), доктор по богословие (ThDr), директор на Международния институт за атонско наследство, поканен изследовател на Департамента по история, религия и теология на Университета в Ексетър (Великобритания), изследовател на Института по история на Украйна към Националната академия на науките на Украйна.

–––––––––––––––––

Превод от руски език: Ренета Трифонова

Вижте още:

«Обыкновенный фашизм»: анализ тезисов о «священной войне» России против Украины и Запада (radiosvoboda.org)

Serhii Shumylo: “Ordinary Fascism”, or The Russian World of Patriarch Kirill — The Wheel (wheeljournal.com)


[1] Вж. http://www.patriarchia.ru/db/text/6116189.html

[2] Според митрополита на Перистери проф. Григорий Папатомас РПЦ умишлено се нарича „Московска“ вместо „Руска“ патриаршия (съответно и патриархът е „Московски“ вместо „Руски“).  В една своя беседа (тук) той казва следното: „Руснаците искат да имат Московска патриаршия – патриаршия на градовете, за да могат да разширяват своя диоцез по целия свят. Когато Московската митрополия получава своята автокефалия, там изрично е записано, че се създава Руска патриаршия, чийто диоцез е в рамките на руската империя. Давам пример с Кипър, за да стане ясно. Ние казваме Църква на Кипър, тъй като знаем какви са нейните граници, но ако я назовем като автокефална Църква на Лефкосия (Никозия), това я улеснява да разпростре своя диоцез по целия свят. Това е разликата“. В текста сме запазили названието „Московски“ и „Московска“, което авторът дава като наложено в официалните документи на РПЦ-МП (бел. прев.).

[3] Вж. Блог протод. Андрея Кураева, 01.04.2024. URL:  https://diak-kuraev.livejournal.com/4484544.html

[4] Вж. Выступление Патр. Кирилла на внеочередном соборном съезде Всемирного русского народного собора, 27.03.2024. Официальный сайт РПЦ МП. http://www.patriarchia.ru/db/text/6116021.html

[5]Вж. „Священна війна“ РПЦ проти України, 30.03.2024. Радіо Свобода. URL: https://www.radiosvoboda.org/a/ukrayina-rpts-viyna/32884599.html

[6]Омбудсмен України: Російська церква та суміжні до неї організації грають за правилами пропаганди Кремля, 29.03.2024. URL: https://ombudsman.gov.ua/news_details/ombudsman-ukrayini-rosijska-cerkva-ta-sumizhni-do-neyi-organizaciyi-grayut-za-pravilami-propagandi-kremlya

[7] Вж. Выступление Патр. Кирилла на внеочередном соборном съезде Всемирного русского народного собора, 27.03.2024. Официальный сайт РПЦ МП. URL: http://www.patriarchia.ru/db/text/6116021.html

[8] Вж. Выступления президента РФ и московского патриарха на пленарном заседании ХХV Всемирного русского народного собора, 28.11.2023. Официальный сайт РПЦ МП. URL: http://www.patriarchia.ru/db/text/6080858.html

[9] Вж. Вступительное слово митрополита Смоленского Кирилла на соборных слушаниях по проекту „Русская доктрина“. Официальный сайт РПЦ МП. URL: http://www.patriarchia.ru/db/text/283339.html

[10] Вж. Митрополит Кирилл рассказал студентам о „Русской Доктрине“. Русская Доктрина. URL: http://www.rusdoctrina.ru/page95516.html

[11] Вж. Русская Доктрина (текст). Русская Доктрина. URL: http://www.rusdoctrina.ru/page95507.html

[12] Вж. Выступление Патр. Кирилла на торжественном открытии III Ассамблеи Русского мира. Офіційний сайт РПЦ МП. URL: http://www.patriarchia.ru/db/text/928446.html

[13] Вж. https://www.radiosvoboda.org/a/ukrayina-rpts-viyna/32884599.html

[14] Вж. Шумило С. В. „Православный шахидизм“ и неоязыческая теология войны московского патриарха Кирилла, 06.10.2022 // Afon.org.ua. URL:  https://afon.org.ua/ru/publikatsii/pravoslavnyj-shakhidizm-i-neoyazycheskaya-teologiya-vojny-moskovskogo-patriarkha-kirilla.html

[15] Вж. https://www.polymerwsvolos.org/2022/03/04/fontamentalistiki_ideologia_russki_mir/

[16] Вж. Декларация об учении о „русском мире“ // Public Orthodoxy. URL: https://publicorthodoxy.org/2022/03/13/a-declaration-on-the-russian-world-russkii-mir-teaching/   

[17] Вж. Священна Третьоримська імперія // „Дзеркало тижня“, 18.05.2007. URL: https://zn.ua/ukr/SOCIUM/svyaschenna_tretorimska_imperiya.html ).

[18] Шумило С. В. Фальшивые „пророчества“ как обоснование войны: сектантские мистификации московского патриарха Кирилла? 08.11.2022 // Afon.org.ua. URL: https://afon.org.ua/ru/publikatsii/falshivye-prorochestva-kak-opravdanie-vojny-sektantskie-mistifikatsii-moskovskogo-patriarkha-kirilla.html

Posted in Църква и политика

Вижте още: