„Обичам тишината“

Стиховете „Обичам тишината“ за разрушената Украйна, озвучени и онагледени в клип, са публикувани в ю туб канала на отец Андроник от Света гора. Написани са от жителка на Украйна, духовно чедо на отец Андроник.

Музиката е от филма „Списъкът на Шиндлер“.

На цигулката е Д. Николич, в съпровод на Лондонския симфоничен оркестър.

Превод на стиховете: Маргарита Генчева, Ренета Трифонова.

Снимката на заглавната страница е на изпепеления от руските оръжия Мариупол (Градът на св. Богородица).

„Обичам тишината“

По-рано в отминал живот,
много обичах дъжда.
Тичаш през локвите,
а по тях пробягват вълни.
Капките – едри и топли,
се стичат по лицето ти,
сякаш Господ се радва и ти дарява сълзи…

По-рано в отминал живот,
бурята обичах много…
Под одеялото в кревата свита,
а локвите – някъде там…
Не са страшни мълния, гръм,
скоро ще свърши дъжда,
в небето дъга ще изгрее,
и пак ще си до прозореца.

По-рано в отминал живот,
я обичах много
и ми се струваше,
че по-високо от дъгата
не може да има нищо…
И на дъгата сякаш е Той,
пръска лъчи от щастие:
„Вземайте с пълни шепи!“

Преди, в отминал живот,
когато я нямаше войната,
много ме напрягаше
на улицата тишината.
Градът – щастлив и огромен,
винаги трябваше да сияе:
нали Богородица го обича
и да го прегърне желае!

Днес, в този живот,
ненавиждам дъжда.
Пътища няма,
за да избягаш от врага.
Студено е на децата ни,
колите стоят настрани,
„Господи! Моля те, Боже,
хората ни съхрани!“

Днес, в този живот,
се страхувам от бурята…
Струва ми се, че наблизо гърмят снаряди,
а аз лежа, и увита в топло одеяло се моля:
„Господи, роднините мои съхрани!
Любимите ми Богородице, запази!“

Днес, в този живот,
не обичам дъгата.
И сякаш половин живот съм била под одеялото,
и да се събудя не мога, и да крещя…
Как ми се иска на небето да видя дъга!

Днес, в този час,
тишината обичам много.
Когато чувам дори капката,
стичаща се по стъклото.
Тишината не е страшна,
когато можеш да мълчиш!
Но как, кажете ми, хора,
сте способни да стреляте в нас?

Живота ни разделихте,
на преди и след войната…
Просто ви молим – отидете си,
ние искаме тишината!
Вие, като Каин от завист,
нож в гърба ни забихте,
а под нашата дъга,
лъжа разпространихте!