Християнство.бг
Мълчанието на науката
Дълги години българските траколози избягваха да се противопоставят открито на т.нар. „изследвания“ на религиозната общност „Тракийска църква“, ръководена от семейство Гайдарски (Гайд). Медиите предоставяха на това движение публична трибуна, но не и критичен дебат. По думите на някои учени, няма смисъл да се спори с толкова различна концепция – „все едно астроном да спори с плоскоземец“. Според мнения на изследователи и наблюдатели, финансовите възможности на общността и практиката да се завеждат съдебни дела срещу критици се възприемат от част от тях като форма на натиск.
Един глас срещу мълчанието
В този контекст културологът Георги Мишев изпрати писмо до кмета на Старосел и Община Хисаря, в което изрази опасения относно характера на планираното представление „Тракийски мистерии“. Резултатът – събитието бе отменено. Постъпката му показа, че индивидуалната позиция, подкрепена с аргументи и авторитет, може да повлияе на институционални решения.
Георги Мишев в своята фейсбук страница подчертава, че с отмяната на представленията кметовете на населените места не проявяват дискриминация, а демонстрират заслужено уважение към историята: „Това не са дискриминационни действия, а са подобаващо отношение към историята и културата на тези земи, а те заслужават отговорност и уважение!“
Кой е Георги Мишев
Георги Мишев е български автор и изследовател, доктор по културно-историческо наследство, член на Международното общество за етнология и фолклор. Автор е на книгите „77 и половина чудни растения“, „Ритуални поливки“ и „Антични следи в магически обреди от българските земи“, в които съчетава научни изследвания и народни вярвания. Част от академичната му подготовка преминава в Германия, където изучава приложна лингвистика и антични заклинания. Известен е с активната си позиция срещу псевдонаучни и манипулативни интерпретации. Показателен е неговият критичен материал „Стопанката на Господ – плагиатство и измислици“, в който авторът критикува Розмари Де Мео за предполагаемо присвояване на труда на етнографа Димитър Маринов и подмяната на автентични традиции с лични интерпретации.
По информация от личната си страница в момента работи в „Либхер-Хаусгерете Марица“ ЕООД като технически секретар с немски език в отдел „Безопасност и здраве при работа“.
Фестивалът и неговата концепция
„Тракийски мистерии“ се представя като културен проект за „възраждане“ на духовното наследство на траките. Програмата включва музика, шествия, театрални постановки и ритуализирани сцени с религиозен характер. Част от спектаклите се провеждат на впечатляващи исторически локации – от антични театри до археологически обекти като Античната куполна гробница „Кухата могила“ в Поморие.
Организаторите описват събитията като „диалог между древност и съвремие“. Според критиците обаче, те съдържат синтез от митологични мотиви, New Age елементи и религиозна символика, свързвана с религиозното движение „Тракийска църква“, и се представят с претенция за историческа достоверност. Ето цитат от официална фейсбук страница на ИЕФЕМ – БАН относно покана за семинарна сбирка на тема: „ТРАКИ И ТРАКИСТИ“ с доц. д-р Евгения Троева и гл. ас. д-р Димитър Атанасов:
„Организацията има идеологическа основа в писанията на братята Стефан и Цветан Гайд(арски), който твърдят, че са открили и са декодирали писмеността на траките. По темата са издадени редица книги, а обществото, събрано около този тип духовност с исторически препратки, е изобретило свои практики, за които се настояват дълбоки исторически корени, изработена е визуална символика, която в представите на неговите членове реферира към езика и света на траките и древна българска култура.
Самото учение на братята Гайд(арски) и техните последователи представлява до голяма степен съвременна сглобка на заемки от множество полета. По много от своите характеристики се доближава до New agе, с видими влияния на протестантизма, но и с претенцията да възстановява най-древната християнска църква.“
Археологическите обекти като сцена
Фестивалът не се ограничава до обичайни сцени и концертни зали – значителна част от представленията се реализират вътре в недвижими културни ценности с археологически статут.
Това поставя няколко въпроса:
- Има ли съгласуване с Министерството на културата и НИНКН за подобни мероприятия?
- Вписват ли се тези събития в режима на опазване на обектите?
- Как се контролира присъствието на публика и използването на техника, за да се избегнат рискове за автентичната среда?
Къде е границата?
Случаят с „Тракийските мистерии“ е илюстрация на по-широк проблем: когато исторически обекти и символи се използват за култово вдъхновени спектакли, рискът е не само за материалното наследство, но и за общественото възприятие на историята.
Популяризацията на миналото е ценна, но когато граничи с религиозна индоктринация и подмяна на факти, тя се превръща в инструмент за манипулация.
Отговорността е на институциите, които дават сцена на подобни инициативи, да гарантират, че културната автентичност няма да бъде жертвана за сметка на зрелището.
С грижа към своето паство е редно Св. Синод да излезе с официална позиция по отношение на Тракийския фестивал, за да предупреди вярващите, че това не са просто представления, а действия, продиктувани от религиозни подбуди и опит за прозелитизъм.
Повече за учението на религиозното движение може да се открие в богословския анализ на свещеник Стоян Чиликов, публикуван в сборника „Защитата на вярата: предизвикателства и проблеми днес“ – сборник с доклади от международна конференция, издадено от Софийска митрополия (София, 2022 г.), с. 62–73.