Християнство.бг
† В А Р Т О Л О М Е Й
ПО БОЖИЯ МИЛОСТ
АРХИЕПИСКОП НА КОНСТАНТИНОПОЛ – НОВИЯ РИМ
И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ
С ЦЯЛОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА
ДА Е БЛАГОДАТ И МИР
ОТ СПАСИТЕЛЯ И ГОСПОД НАШ ИИСУС ХРИСТОС,
А ОТ НАС – МОЛИТВА, БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОПРОЩЕНИЕ
***
Всечестнейши братя Иерарси и чада в Господа благословени,
По благоволението и благодатта на доброподателя Бог, ние отново навлизаме в светата и велика Четиридесетница – този благословен период на пост и покаяние, на духовно бодърстване и съпътстване на Идещия да пострада доброволно Господ, за да стигнем до поклонението на светоносното Му Възкресение и така да се удостоим с преминаването си от земните неща към „това, що око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало“ (1 Кор. 2:9).
В древната Църква светата и велика Четиридесетница е била период на подготовка на катехумените за св. Кръщение, което се е извършвало по време на Божествената св. литургия на празника Възкресение. Именно това съотнасяне към Кръщението се запазва във възприемането и преживяването на великата Четиридесетница като изключително време за покаяние. То (покаянието) се определя като „зов на кръщението“ и „второ кръщение“, като „условие за втори живот по Бога“, тоест то е съживяване на даровете, получени при Кръщението, и обещание пред Бога за полагане начало на нов вървеж на живота. Последованията и песнопенията през този период свързват тази духовна битка на верните с очакването на Пасхата Господня, чрез което четиридесетдневният пост се превръща в предвкусване на пасхалната радост.
Светата и велика Четиридесетница е възможност за осъзнаване дълбочината и богатството на вярата ни като „лична среща с Христос“. С право се подчертава, че християнството „е крайно лично“, без това да означава, че е „индивидуалистично“. Верните „срещат, признават и обичат единия и самия Христос“, Който „първи и единствен показа… автентичния и съвършен човек“ (св. Николай Кавасила). Той призовава както всички към спасение, така и всеки човек лично, за да може всеки един отклик, завинаги „вкоренен в общата вяра“, да е „същевременно и уникален“.
Спомняме си възхитителните Павлови думи: „и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Гал. 2:20). Тук изразите „в мене“, „ме“ и „за мене“ не са казани като противоположни на „в нас“, „ни“ и „за нас“ от „общото спасение“. Апостолът на свободата, крайно благодарен за небесните блага в своето прераждане в Христа, „действа за общата полза“, така че предвечният Логос Божи да се въчеловечи, да се разпне и да възкръсне от мъртвите и „лично за него“.
„Уникално“ и „дълбоко лично“ нещо е преживяването на нашата вяра като христодарувана свобода, която е същевременно и „същностно църковна“, опит от „общата свобода“. Тази най-истинска свобода в Христа се изразява като любов и реално подпомагане на конкретен ближен, така както тя е описана в притчата за Добрия самарянин (Лука. 10:30-37) и в перикопа за Страшния съд (Мат. 25:31-46), а също и като уважение и грижа за творението и неговото изполване с благодарност. Свободата в Христа има личен и всеобщ характер, който се открива най-вече по време на светата и велика Четиридесетница в начина на възприемането на аскезата и поста. Християнската свобода, като екзистенциална автентичност и пълнота, не познава мрачен аскетизъм, живот без благодат и радост, „сякаш Христос никога не е идвал“. И постът не е само „въздържание от храна“, а е и „оттегляне от греховете“, борба със себелюбието, όбично излизане от себе си в полза на нуждаещия се брат, „горене на сърцето за цялото творение“. Цялостният характер на духовността се подхранва от изживяването на великата Четиридесетница като пътуване към Пасхата и като предвкусване на „славното освобождение на синовете Божии“ (Рим. 8:21).
Умолявайки нашия Спасител Иисус Христос да удостои всички ни подвижнически да изминем в покаяние, опрощение, молитва и боговдъхновена свобода дългия път на светата и велика Четиридесетница, завършваме с думите на нашия духовен отец, блаженопочившия Халкидонски митрополит Мелитон, казани по време на Божествената литургия на Неделя Сиропустна през 1970 г. в Атинския митрополитски храм: „Навлизаме в периода на светата Четиридесетница и в края му ни очаква видението, чудото и преживяването на Възкресението – най-изключителното преживяване на Православната църква. Нека вървим към това видение и преживяване не неопростени, не неопрощаващи, не просто в пост от месо и масло, не с лицемерие, а в божествена свобода, в дух и истина, в духа на истината, в истината на духа“.
Света и Велика Четиридесетница, 2025 г.
† Константинополският пламенен молитствувател пред Бога за всички вас!
–––––––––––––
Източник: Οικουμενικό Πατριαρχείο
