Меню Затваряне

Ода за не/патриотизма

Маргарита Генчева

Маргарита Генчева

Не може ли православните народи да имат нормален патриотизъм?
Патриотизъм, който не крещи заплахи за саморазправа с недоволните.
Патриотизъм, чиято най-голяма гордост да не е 111-метровия пилон със знамето на Рожен.
Патриотизъм, който не се тупа в гърдите като Бай Ганьо.
Патриотизъм, който не крещи по улиците за „велико и славно“ бъдеще.
Патриотизъм, който не надъхва последователите си за връщане на Народния съд и Белене.
Патриотизъм, който не прави списъци с врагове.
Патриотизъм, който не използва християнството и Църквата като средства за разпространение на своите идеи.
Патриотизъм, който да предразполага към мирно съществуване със съседите, а не към войни и разпри.
Патриотизъм, който не мрази останалите и не говори постоянно за външния “враг”.
Има ли такъв патриотизъм?

Да, но той често е незабележим.
Прави всичко възможно да подобри живота сега, да помогне в беда, като не разделя „свои“ от „чужди“.
Бори се за по-добро бъдеще на децата си, но не размахва лозунги, че е горд със своите ценности.
Защото просто ги има и няма нужда да ги пропагандира пред всички.
Той ще защити родината, ако бъде нападната, но няма да оправдава завоевателни войни със съседите.
Ще уважава чуждите култури и ще се поучи от техните добри страни.
Ще събира, а няма да разделя.
Такъв патриотизъм е готов да признае грешките си и своите слаби моменти в историята.
Той просто е реален и истински.

Заглавна снимка: Atnis

Posted in За вярата и съвремието

Вижте още: