Християнство.бг
Да напиша този текст ме подтикна изказване на един от клириците на УПЦ МП, който беше написал нещо от рода на: „Щастлив съм, че съм в УПЦ МП, защото това е най-демократичната църква в света — само тук са възможни такива дискусии.“
А за каква дискусия става дума? Вероятно за нещо като втория брак на свещениците, който всъщност отдавна вече се практикува в УПЦ МП? Не — темата е автокефалията!
Тоест — въпрос, който векове наред е бил предмет на разисквания във всички православни църкви, с изключение на Московската, където автокефалията е създадена с решение на московския (златоординския) княз. И ето че най-сетне тази тема е пробила през вековно изградената стена и е стигнала и до умовете на клира на УПЦ МП. „Оковите паднаха“, и вече може демократично да се говори за „автокефалия“ — защото по-рано демократично за това можеха да говорят само „разколниците“ и „автокефалистите“.
А кой стои начело на опозицията? Да, вярното чедо на митрополит Антоний Паканич, което след „непримиримите“ си дискусии с началника, продължава да ходи на неговите богослужения, където после, на чай, двамата обсъждат следващите „безкомпромисни битки“ за църковните канони.
На езика на специалните служби това се нарича „контролирана опозиция“ — за да не би изведнъж да се появи някоя „неконтролирана“. А народът го казва по-просто: „когато не можеш да спреш гуляя (или събитието) — оглави го“.
Тоест, в твърда опозиция и противопоставяне на „проруската партия“ в УПЦ МП, ръководена от един от най-влиятелните „сиви кардинали“ и управляващ делата на тази църква — Бориспилския митрополит Антоний Паканич — влезе ректорът на Киевската духовна академия и семинария на УПЦ МП, архиепископ Силвестър Стойчев. Днес той има ролята на „непримирим опозиционер“ и глава на „проавтокефалната (но, забележете — не проукраинска) партия в УПЦ МП“.
За да се разбере колко близки и дългогодишни отношения свързват митрополит Антоний Паканич и архиепископ Силвестър Стойчев, е достатъчно да се погледне официалната биография на последния. От нея с просто око се вижда, че архиепископ Силвестър е креатура и протеже на митрополит Антоний, негов дългогодишен най-близък и верен помощник.
И така, според официалната биография, бъдещият архиепископ Силвестър Стойчев е роден през 1980 година и е живял в Одеса. Завършва Одеската духовна семинария на Московската патриаршия (1998–2002). От Одеската епархия на МП е изпратен през 2005 година да учи в Московската духовна академия, където бързо печели благоволението на църковното ръководство, тясно свързано с ФСБ.
Дотолкова бързо, че на студента му поверяват преподаване във факултета по психология на Руския православен университет „Апостол Йоан Богослов“ (2006–2007). Дали през тези години е имал руско гражданство — въпросът остава открит…
След завършването на Московската духовна академия той е изпратен от Москва в Киевската духовна академия и семинария на УПЦ МП. Тогавашният ректор — току-що назначен — Антоний Паканич (също командирован в Киев от Московската духовна академия на Руската православна църква — за това съм писал подробно по-рано) веднага назначава Александър Стойчев на щат като преподавател.
Интересното е друго — зеленият випускник на Московската академия веднага става помощник на ректора и отговорен редактор (!!!) на официалния сайт на КДАиС (Киевска Духовна Академия и Семинария) и на списанието „Академичен летописец“ (в оригинал — „Академический летописец“). Едновременно с това – като послушник и иподякон на епископ Антоний Паканич.
Тоест, препоръчителните писма от Москва явно са били толкова сериозни, че Паканич, изглежда, просто не е имал избор — все едно му е пристигнал най-близък човек, духовен брат…
На 2 април 2009 година младият послушник Александър Стойчев е постриган за монах от архиепископ Антоний Паканич с името Силвестър, а на 21 май същата година отново от Антоний Паканич е ръкоположен в сан йеромонах.
През 2013 година ректорът на КДАиС, архиепископ Антоний Паканич, назначава отец Силвестър Стойчев за свой заместник — проректор по учебно-методическата работа на академията. А на 23 октомври 2014 година, по предложение на митрополит Антоний Паканич, той е включен в състава на един от ръководните органи на Московската патриаршия — Междусъборното присъствие на Руската православна църква (време е да се завърне в московските църковни среди).
Вече на 21 декември 2017 година — почти веднага след връщането си от Архиерейския събор в Москва — митрополит Антоний Паканич подава предложение 37-годишният отец Силвестър Стойчев да бъде избран за епископ Белогородски, викарий на Киевската митрополия, и ректор на Киевската духовна академия и семинария на УПЦ МП. Назначението му за ректор на духовната академия е извършено по личното настояване на Антоний Паканич. Логиката на митрополита е ясна — на поста ректор трябва да бъде поставен негов верен човек, за да може и занапред, в „ръчен режим“, да продължи да управлява водещото учебно заведение на УПЦ МП.
От 8 декември 2020 година епископ Силвестър Стойчев, по предложение на митрополит Антоний Паканич, става член на Комисията по богословско образование на Междусъборното присъствие на Московската патриаршия.
През целия период на своята работа в Киевската духовна академия и семинария на УПЦ МП, епископ Силвестър Стойчев винаги е бил най-отдаденият привърженик и помощник на своя покровител и куратор — митрополит Антоний Паканич, който, както мнозина отбелязват, и до днес продължава в „ръчен режим“ да управлява делата в това учебно заведение.
И така — доколко сериозно може да се възприема архиепископ Силвестър като нов „лидер на проавтокефалната партия“, или пък последните полемики във „Фейсбук“ по темата за автокефалията между лидера на „проруската партия“ и управляващия делата на УПЦ МП митрополит Антоний Паканич и неговото протеже?
Като се имат предвид дългогодишните им близки отношения и дори зависимостта на архиепископ Силвестър от митрополит Антоний, тази странна „полемика“ твърде много напомня на предварително уговорен и разигран за външната публика (за властите и обществото) спектакъл с цел отвличане на вниманието.
Постоянно възниква усещането, че спорят две глави, но тялото е едно. И перата стърчат нагоре.
Не ви ли напомня за нещо това?
P.S. След коментарите:
Да, хората се променят. И това е добре, ако промените са към по-добро. Дори отношенията между хората се променят — това също е естествено. Но…
По време на ректорството на епископ Силвестър Стойчев студенти в КДАиС са били такива одиозни проруски фигури като Вадим Новински, Алексей Пертин и Сергей Трофимов. Тези „студенти“ са финансирали учебното заведение и неговото ръководство.
Доцент в КДАиС е бил резидентът на ГРУ и ФСБ Андрей Деркач, който след началото на пълномащабната война избяга в Русия и стана член на комисия в парламента и член на Комитета по сигурност и отбрана на Съвета на Федерацията на РФ. „Специалист“ по „Държавно-църковни отношения“ (така се наричал неговият курс в КДАиС). Резидентът, всъщност, просто „преподавал“, тоест си почивал в КДАиС от основната си резидентска дейност, нали така?
Може да се спомене и за „ватния“ духовник на КДАиС и ръководител на задочното отделение — доцент архимандрит Маркел Павук.
Сегашната „звезда“ на социалните мрежи, Черкаския митрополит Черкаски Теодосий (Феодосий) Снегирьов, също се отличил като „професор по пастирско богословие“ в КДАиС (учил в Московската духовна академия и също бил командирован в КДАиС).
Така че КДАиС наистина е „проавтокефален център“ на УПЦ МП. Навярно…
* * *
Олександър Назарович Саган е украински религиозен учен , философ , публицист и журналист. Доктор на философските науки (2005), професор (2007). Член на Украинската асоциация на религиозните учени (от 1993 г.), Централния съвет на Украинското библейско дружество (от 2001 г.) и Националния съюз на украинските студенти (от 2005 г.). Член на редакционния съвет на списание „Украински религиозни изследвания“. Експертиза: институционално развитие на православието в Украйна и света, свобода на съвестта (законодателна подкрепа, практическо приложение), отношения между държавата и църквата, политическа наука на религията, междуетнически отношения. През 2018 г. той участва в Обединителния събор на украинските православни църкви.
––––––––––––––––––––––––––
Източник: Публикация в Мета на Олександър Саган
Заглавие: RISU.UA
