Меню Затваряне

Осквернєни храмове

Игумения Валентина Друмева

Премахването на свещеника било с цел да се затвори църквата и постепенно да се разруши. Имало и по-лошо. Църквите били осквернявани най-вече от млади комсомолци, възпитавани в омраза към Божия дом. Случаите са много и претъжни. В цялата страна има осквернени светини. Най-много се откриха в Брезовска духовна околия, Пловдивско. След установяването на атеистичната власт командирът на партизанската чета Леваневски наредил всички църкви да бъдат превърнати в обори. В тях затваряли телета, крави, овце, като църквите предварително били ограбвани и разпилявани. Сега почти всички са възстановени. Само като тъжен свидетел на тези безумства стои непоправена църквата „Св. Атанасий“ в село Главатар, Пловдивско. От треви и коприва едва се влиза в нея. Светата митрополия е взела мерки да ремонтира покрива и зидовете. Другото е в печален вид. Подът е покрит с животинска тор. Иконостасьт го няма. В светия олтар стои само светата трапеза. Дървената маса е протрита, особено в ъглите, защото телетата се чешели в нея.

Храмът „Св. Архангел Михаил“ в село Пъдарско, Пловдивско, след убийството на свещеника Христо Бахчевански бил превръщан последователно в склад, обор и тоалетна.

Партийният комитет в село Сърнегор, Пловдивско, взел решение църквата „Св. Димитър“ да се преустрои в обществена сграда. Съборили олтарната абсида, да не личи, че било църква. Сградата превърнали във фурна и магазини. Сега е възстановена.

Църквата „Св. Преображение Господне“ в село Говежда, Монтанско, била съборена през 1960 г. На трактор беларус било окачено метално въже, с което опасвали стените и ги разрушавали. На нейно място построили читалище „Пробуда“. На мястото на светия престол направили плочник. Всеки можел да минава по него. А мястото е свято!

Една прислужничка от общината, като чистела, стъпила върху мястото, където бил светият престол, и на мига изгубила съзнание. 30-40 души от селото умрели от рак.

Раковишкият манастир се намира край границата. Той бил зает от военно поделение. Монахините били прогонени, а храмът осквернен. В него войниците танцували и пеели цинични антирелигиозни песни .

Храмът „Всех Святих“ в гробищния парк в Русе бил превърнат в Пантеон паметник костница. Там били погребани тримата последни Русенски митрополити Григорий, Василий и Михаил. Изхвърлили тленните им останки и превърнали храма в склад, после в атеистичен музей.

Катедралният храм „Св. Богородица“ във Варна бил набелязан да се превърне в музей, след като старинния храм „Св. Архангел Михаил“ бил превърнат в музей на Възраждането, а храм „Св. Атанасий“ – в концертна зала. Митрополит Йосиф едва го спасил.

Когато свещеник Иван Бояджиев дошъл в Стара Загора, семейството му било настанено да живее в пристройка та на Аязмото. В близост до храма тогава се намирала камбанарията с една стая и още няколко помещения, които се давали под наем. Пристройките обаче били взети от държавата и превърнати в ресторант. Семейството било изселено в барака до ресторанта, която била скована от тенекии за сирене. Толкова малка била, че в нея едва се побирали двамата родители и малкото им дете. Майката на отец Иван баба Иринка, била принудена да спи на каменния под на църквата (по спомени на Красимир Танев от Стара Загора– духовен син на отеца).

В село Смилец, Силистренско, строежът на храма стигнал до покрива. Партиецът Керлеза го съборил с трактор. Но после като орял със същия трактор, задрямал, паднал и плуговете го нарязали на парчета.

Манастирът „Св. Атанасий“ край село Златна ливада, Чирпанско, бил превърнат в овчарник. Дошли да го разрушат, за да построят модерен овчарник. Машините отказали да работят, без никаква повреда. Това отрезвило рушителите.

При поругаването на храмовете Светите Дарове в олтара били хвърляни. В Рилския манастир архимандрит Климент Рилец успял да вземе Светите Дарове. Сложил ги в една кутийка на килийния иконостас. При бързото изселване от манастира ги забравил. Дошъл втори път да си прибере багажа. Вечерта видял на иконостаса едно светло кълбо. Сетил се и сутринта рано ги отнесъл в храма „Св. Въведение Богородично“ в Благоевград. А мощите на светиите били хвърляни от музейните работници. Издевателствата били много.

Често насилвали свещениците да си свалят расото, за да могат да разполагат със светия храм. Расото пречело. Насилията били големи. Известен е случаят със свещеник Леонтий от село Градец, Видинско. Партийният секретар Тодор Пантев го арестувал и го отвел в партийния комитет. Казал му да свали расото. Той не се съгласил. Тогава му вързали ръцете и го обръснали насила. Расото му разкъсали. На другия ден му наредили да постъпи на работа в канцеларията на ТКЗС. Бил заплашен със смърт. Не издържал, свалил си расото „доброволно“.

Някои свещеници във Варненска епархия си свалили расата под натиск на властта. После съвестта ги мъчела. Идвали при митрополит Йосиф. Той ги приемал и възстановявал свещеническия им сан. Разбирал, че не било лесно да се устоява. Особено в малките селища свещениците са били подлагани на големи издевателства. Затова самото носене на расото в ония тежки времена било подвиг. Типичен е случаят със свещеник Георги Дюлгеров от Смолян. След като свалил расото и му дали работа в един завод, той не издържал дълго време. Завърнал се в Църквата. Паднал на колене пред Пловдивския митрополит и молел връщането на свещеническия му сан. После, при съзнанието, че е извършил голям грях, той станал изряден свещеник, и досега се помнят проповедите му и докладите по свещеническите конференции. Бог го опростил като евангелския Блуден син. Един свещеник се осмелил да попита каква е вината му. Намерил се откровен служител от службите, който посочил расото му.

Източник: „Български свещеници, пострадали за вярата в най-ново време“, том 15

Posted in Памет

Вижте още: