Християнство.бг
Разговор на Ана-Мария Кръстева със свещ. Михаил Трифонов в „Благовестие“ на БНР
Излекуването на бесноватия момък от днешното евангелско става по молба на баща му. Изгубил надежда за каквато и да е била човешка помощ той чува за Иисус и води детето си при Него. Кой родител не би постъпил така? Когато чедото ни е болно ние сме съгласни на всичко, за да бъде изцелено. След коленопреклонната молба на нещастния баща Спасителят освобождава сина му от злия дух, който го обладава и мъчи.
Чудното излекуване на бесноватото момче прави силно впечатление на всички присъстващи. Христовите ученици, помолени от бащата да помогнат на сина му, не успяват да го сторят. На въпроса им: „Защо не можахме ние да го изгоним?“, Христос отговаря; „Поради вашето неверие.“
Днес ние претендираме, че вярваме, че сме християни, но често пъти нашата вяра е само на думи и не се проявява в дела. Изпълняваме обредите, палим свещи, кръстим се, но животът ни като че ли е повече езически отколкото християнски. И ние подобно на Христовите апостоли често пъти като се намерим пред някоя житейска трудност питаме и недоумяваме защо не можем да се справим.
Заедно със свещеник Михаил Трифонов, председател на храм „Св. Троица“, с. Кардам, Добричка духовна околия към Варненската и Великопреславска митрополия, ще разговаряме за осъзнатата вяра, както и за отминалия празник на Преображение Господне.
Във втората част на предаването – коментар и на отношението на християните към чудотворните икони по повод посещението у нас на делегацията с Хавайската икона и очакването за бързи чудеса:
„Това е еднодневно християнство. Вярата е нещо, което трябва да развиваме и укрепваме постоянно. Не можем да кажем, че понеже някой се е поклонил пред икона, вече е постигнал някакъв връх в духовния живот. Това е несъстоятелно и няма нищо общо с християнския живот. Молитвата ни е всеки ден, както и духовното ни развитие. Ние всеки ден имаме нужда от Божията милост и благодат. И когато говорим за молитвата, имаме пред себе си бащата, който казва: „Господи, помилуй сина ми!“. Това е молитва, която извира от болката, но и от надеждата.
Това е ежедневен духовен живот и развитие, а не само когато се поклоним пред светиня, донесена отнякъде. Ежедневна трябва да бъде тази наша искрена молитва. Неслучайно евангелистът ни изненадва чрез една рязка промяна – от Тавор към молитвата на бащата и спасяването на бесноватото дете.
Веднага след чудото обаче Христос започва да говори за предстоящите Си страдания. Така показва, че най-голямото чудо не е изцелението, а спасението чрез кръста и празния гроб.“
Един протестантски пастор пише: „Движещата сила на живота не е любовта, а Бог, Който е любов“ – чудесно казано и издържано! (Става дума за пастор Иво Койчев и мотото на юбилейното му издание „Онтология на любовта“ – тук). Любовта е основен двигател и на вярващи, и на невярващи, но най-вече на Христовите последователи. Така че изказването, че „любовта е за турските сериали“, няма смисъл да се коментира.
„Може би именно това е посланието и на края на днешното евангелско четиво: Христос не ни учи да търсим само чудесата на вярата. Той ни учи да останем верни и тогава, когато Той преминава през кръста, защото истинската вяра достига своята пълнота не само пред празния гроб, но и в способността да не изгубим надеждата пред Голгота.“
Целият разговор с водещата Ана-Мария Кръстева чуйте на този линк:
