Християнство.бг
Празникът Петдесетница бележи края на пасхалния период. Петдесетница е „следпразничният и последен празник“[1], който увенчава и завършва пасхалните тържества. Това е период на изключителна радост, дори колениченето е забранено, защото християните са въздигнати към нов живот в Христа[2].
Петдесетница е празник, установен в Стария Завет. Както се казва в синаксара на празника „от еврейските книги приехме Светата Петдесетница както евреите празнуват Петдесетница, почитайки седмия ден; и после след Пасха приеха на петдесетия ден Закона; така и ние петдесет дни след Пасха празнуваме и приемаме Всесветия Дух, законополагащ и наставляващ на всяка истина и повеляващ угодното Богу“[3]. На този ден апостолите, по произход юдеи, се събрали в една Иерусалимска горница и се изпълнило обещанието на Спасителя – Утешителят слязъл над тях и така се поставило началото на Църквата Христова.
В Стария Завет Петдесетница се нарича „празник на седмиците” (Втор. 16:10), на първите плодове (Числ. 28:26) и празник на жътвата (Изх. 23:16). Названието „празник на седмиците” идва от това, че се празнува седем седмици след Пасха, т.е. на петдесетия ден, поради това и в Септуагинта названието е преведено с Πεντηκοστή, т.е. Петдесетница[4]. Празникът бележи края на ечемичната жътва и началото на пшеничната. По-късно претърпява развитие и се превръща и в ознаменуване на получаването на Закона на планината Синай. Основание за това става стихът „В третия месец след като Израилевите синове бяха излезли от Египетската земя, в самия ден на новолунието, стигнаха в Синайската пустиня” (Изх. 19:1). Петдесетница е поклоннически празник наред с Пасха и Шатри (Втор. 16:16). Затова, когато дошло времето Духът да се излее върху всяка плът, в Иерусалим имало юдеи и прозелити от различни краища на света. В деня, когато се празнувало даването на Закона на Синай, се поставило началото на Църквата Христова, оживотворена от Духа.
Петдесетница е ключово събитие, увенчаващо делото на спасението, изпълнение на обещанието на Спасителя: „… за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя” (Иоан 16:7), затова и се възпява като „осъществено обещание и изпълнение на надеждата” (стихира на Господи воззвах).
Един от акцентите в богослужението за празника е връзката между пророците и апостолите – Този, Който говори чрез пророците и дава Закона е Същият, Който като Утешител се открива на апостолите и свидетелите на Словото.
За паримии са избрани места от Стария Завет, които представляват най-ярките предобрази и пророчества за слизането на Светия Дух, при това принадлежащи на различни епохи.
Първата паримия в навечерието на празника (Числа 11:16-17, 24-3) повествува за изпълването с Дух на седемдесетте старейшини на народа при Моисей. Те са помощници на Моисей в управлението, над тях слиза Духа и те започват да пророчестват. В своето тълкувание на книга Числа, св. Ефрем Сириец отнася този перикоп към приемането на Светия Дух чрез Христа: „Казаното, че е взет Духа от Моисей и е даден на седемдесетте старейшини, не означава че е отнет Духът от Моисей, а се пояснява, че всички разумни същества приемат Духа от Христа“[5].
Глаголите, използвани по отношение на Духа са „давам“, „слизам“, „пращам“ и типологично насочват към събитието на слизането на Светия Дух над апостолите. По времето на Моисей обаче, както и в целия период преди Христа, Духът слиза върху отделни човеци, докато след Петдесетница, всички кръстени получават дара на Светия Дух. Благодатта на Светия Дух и неговата роля за изричането на пророчества е изразена и в Символа на вярата – „(вярвам) и в Светия Дух, Който е говорил чрез пророците“. В четвърта песен от първия канон на празника се пее: „Този, Който в началото говореше чрез пророците и проповядваше Закона на несъвършените човеци, днес като истински Бог Утешител се открива на служителите и свидетелите на Словото“[6].
Втората паримия е пророчеството на Иоил (2:23–32) за изливането на Духа върху всяка плът – най-ясното пророчество за случилото се на Петдесетница. Пророк Иоил се обръща с тези думи към синовете Израилеви в трудно време, когато суша и скакалци унищожават посевите и народът е застрашен от глад. По настояване на пророка народът се обръща с усилена молитва към Бога за помощ. На фона на бедствието, пророк Иоил предсказва бъдещите времена на изобилие и благодат, метафорична картина за царството Божие. Росата и дъждът в Стария Завет неведнъж са метафори за божията благодат, която се излива над човеците. Белег за месианските времена ще бъде и изливането на Духа върху всяка плът и Неговите даровете вече няма да са върху отделни избрани люде, а върху всички, които принадлежат на Църквата Христова.
Това пророчество се изпълнило в деня на Петдесетница, цитирано е и в речта на св. апостол Петър (Деян. 2:17-21), изпълнява се и до днес, защото „любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Свети“ (Рим. 5:5). Както се пее в първия канон на празника – „Изпълни се предвъзвестеното от древност в Закона и пророците, защото днес се изля благодатта на божествения Дух за всички верни.“
Третата паримия е най-късното пророчество за събитието от книгата на пророк Иезекиил (36:24–28), което указва на друга страна в сравнение с пророк Иоил – вложеният Дух ще доведе до ново сърце. Очистването с чиста вода води до получаването на ново сърце и нов дух, след преминаването през кръщелния купел кръстеният получава дара на Светия Дух и започва новия си живот в Христа с ново сърце и нов дух. „Както в древност Моисей начерта закона – се пее в пета песен на канона на Светия Дух – така благодатта изложи ясно величието на Закона на Новия Завет, като го написа в сърцата на апостолите.“[7]
В късното юдейско тълкувание на Петдесетница се възпоменава даването на Закона на Синай. Показателно е, че пророчеството на Иезекиил завършва с думите[8], утвърждаващи заветните отношения между Бога и Неговия народ: „… и ще бъдете Мой народ, и Аз ще бъда ваш Бог“ (Иезек. 36:28). В старозаветните времена законът е „ограда“ на завета и знак за личното общение между Бога и Израил. В месианските времена ще бъде вложен нов закон, за който няма да бъдат необходими каменни скрижали, защото каменното сърце ще е заменено с ново сърце, оживотворено от даровете на Светия Дух. Пророците Исаия и Михей пророкуват за излизането на закона от Сион „защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим – словото Господне“ (Ис. 2:3, Мих. 4:2). Темата за Сионската горница като начало на новия Дух и новия завет е разпята и в богослужението, в ирмоса на пета песен от втория канон се пее: „…излезе от Сион закон – благодатта на Духа във вид на огнени езици“.
Трите старозаветни четива, избрани за паримии в навечерието на Петдесетница, са подредени в градация и показват пътя към благодатните времена и Църквата Божия. В първата паримия се акцентира върху изливането на Светия Дух върху отделни човеци, времето на старейшините, пророците, царете, които са били помазани и божии избраници, дарени с Неговия Дух. Перикопът от Иоил е пророчество за изливането на Духа върху всяка плът, а пророчеството на Иезекиил показва до каква промяна ще доведе слизането на Светия Дух.
Освен старозаветните четива в навечерието на празника, в службата за Петдесетница се прави явна връзка и се поставя контрапункт на смесването на езиците при строежа на Вавилонската кула (Бит. 11:1-9) – Вавилон разделя езиците, на Петдесетница се възстановява единството в общия литургичен език на Църквата. В разказа за Петдесетница никъде не се казва изрично, че всеки апостол е говорел различни езици, „там не се обяснява за какви езици става дума, по-скоро се набляга на обстоятелството, че всички околни са разбирали какво са говорили апостолите (Деян. 2:6–8). Разбирали са хора едновременно от 18 различни народности. Очевидно явлението има духовен характер и не е свързано с говоренето на определен език (т.е. чужд, народен език)“[9]. Кондакът на празника косвено засяга смесването на езиците при строежа на Вавилонската кула и разпява случилото се на Петдесетница като призив към единство: „Когато слезе и смеси езиците, Всевишният разделяше народите, а когато раздаваше огнени езици, призова всички към съединение, затова в един глас славим Всесветия Дух“. На вечернята се пее: „Някога езиците се смесиха заради дръзкото изграждане на кулата, а сега езиците се изпълниха с мъдрост заради славата на богопознанието. Там Бог осъди нечестивите за съгрешението, а тук Христос просвети рибарите чрез Духа. Тогава разногласието бе за наказание, а сега се обновява съгласието за спасението на нашите души”. По време на утренята отново се засяга разделянето на езиците във Вавилон и поставя като контрапункт съединяването в едно съзвучие на езиците на Петдесетница: „Слязлата сила на божествения Дух божествено съедини в едно съзвучие разделения в древност говор на зломислещите, вразумявайки верните с познание за Троицата, в Която ние се утвърдихме” (трета песен от първия канон).
Както пише отец Йоан Майендорф „Светият Дух винаги идва лично при всеки от нас. В присъствието на Светия Дух сборището от хора, тълпата, се превръща в осмислено събрание – Църква. Различните дарования служат не за разделение, а за единство. Да бъдеш различен е голямо благо, а Църквата освещава и обединява хората и народите в цялото им многообразие”[10].
А Петдесетница – по думите на св. Иоан Златоуст, се извършва всеки ден в Църквата[11].
Стефка Кънчева е доктор по старозаветна библеистика, преподавател в Православния богословски факултет при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Научните ѝ интереси са свързани с тълкуванието на Стария Завет. Специализирала е в Гръцкия православен институт „Св. Кръст“ (Бостън) като Фулбрайтов стипендиант. Автор е на монографията „За кого говори пророкът? (екзегеза на Ис. 52:13-53:12)“ (УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2012), както и на множество статии и студии. От ноември 2018 г. е директор на фондация „Дякония и мисия“.
Източник: Вяра и Дело, брой 3 (41), година IX юни 2023 г.
[1] Baggley, John. Festival Icons for the Christian Year. St. Vladimir’s Seminary Press, Crestwood, New York, 2000, p. 140.
[2] Ibid., p. 141.
[3] Синаксар на Неделя Петдесетница – превод: <http://pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Petdesetnica/index.htm> [24.06.2020].
[4] Шиваров, Николай. Библейска археология. С., 1992, с. 507.
[5] Преп. Ефремъ Сиринъ. Толковательныя Писанiя. Толкованіе на книгу Числъ. Печатается по изданію: Творенiя преподобнаго отца нашего Ефрема Сирина. Часть шестая. Сергiевъ Посадъ, 1901. Репринтъ: Москва, Издательство „Отчий дом“, 1995, с. 411.
[6] Преводите на богослужебните текстове се цитират по изданието на манастира „Св. апостоли Петър и Павел“ (край с. Одраница) – Цветен Триод (2017). В случай, че се използва друг превод, изрично е отбелязано.
[7] Превод: <http://pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Petdesetnica/index.htm> [20.06.2020].
[8] В библеистиката се нарича „формула на завета“ и е основната старозаветна богословска изповед на отношението между Бога и Неговия народ – вж. Bratcher, Dennis. Social Ethics in the Prophets (first presented as a lecture, November, 1998, Theology Department, Korea Nazarene University. Chonan, Republic of South Korea) – <http://www.crivoice.org/socialethics.html> [1.5.2012].
[9] Въплътилият се Бог: празничен катехизис (състав. Катрин Асланоф). С., 2007, с. 382, бел. 4.
[10] Мейендорф, Иоанн. Введение в святоотеческое богословие: конспекты лекций. Минск, 2007, с. 141.
[11] вж. Iоаннъ Златоустъ. Проповѣди на двунадесятые праздники. Проповѣди на св. Пятидесятницу. Бесѣда въ недѣлю св. Пятидесятницы. // Творенія иже во святыхъ отца нашего Іоанна Златоуста, Архіепископа Константинопольскаго. Томъ шестой. Безплатное приложеніе къ журналу «Русскій паломникъ» за 1916 г. – Издательство П. П. Сойкина, Петроградъ, 1916, с. 174-187 – източник: <http://tvorenia.russportal.ru/index.php?id=saeculum.v.i_04_0026#001> [20.04.2022].
