Ренета Трифонова
Public Orthodoxy публикува отворено писмо от богословите Сергей Чапнин, Аристотел Папаниколау, Джордж Демакопулос, Натаниел Ууд от Центъра за православни християнски изследвания към университета Фордъм, САЩ. Писмото представлява призив към предстоятелите на църквите, ръководителите на християнските деноминации и икуменическите организации да оценят позицията, заета от Руската православна църква веднага след началото на руската агресия срещу Украйна. Тази позиция на открито подкрепяне на войната в Укрйна не може да се нарече християнска или евангелска, тя е изопачаване на Евангелието и е време да се говори директно за това. Призивът изисква от световните религиозни лидери да вземат ясна обща позиция, тъй като две години след началото на войната няма официален църковен документ, който да осъжда военната агресия. Богословите се обръщат към пастирите като към призвани да осъждат несправедливостта, да призовават към покаяние и смело да провъзгласяват неудобната, но много необходима истина.
Отвореното писмо можете да подпишете в зададената форма в края на текста в Public Orthodoxy.
До Негово светейшество Вартоломей, архиепископ на Константинопол – Новия Рим и Вселенски патриарх; Негово светейшество папа Франциск; Негово светейшество Карекин, върховен патриарх и католикос на всички арменци; Негово светлост Джъстин Уелби, архиепископ на Кентърбъри, примас на цяла Англия и митрополит, примас на Англиканската общност; г-жа Муса Филибус, председател на Лутеранската световна конфедерация; г-жа Нажла Касаб Абусаван, президент на Световната общност на реформираните църкви; г-н Джефри Пилел, генерален секретар на Световния съвет на църквите
Обръщаме се към вас, лидерите на най-големите християнски църкви и деноминации, с надеждата, че ще дадете публично отговор на проблемите, които мащабните военни конфликти в съвременния свят поставят пред всички християни:
• религиозното оправдание за насилието,
• несправедливостта,
• религиозният национализъм,
• проблемът с лъжите, чути от църковните амвони.
Агресията на Русия срещу Украйна постави тези трудни въпроси отново на фокус. От първите дни конфликтът придоби особен характер: в Русия мнозинството граждани се смятат за православни християни и войските на тази страна нахлуха в съседна Украйна, също предимно християнска страна, без пряка провокация от страна на последната. Освен това значителен брой граждани на двете страни доскоро принадлежаха към една и съща поместна православна църква.
Няма да разглеждаме сериозно пропагандните клишета, които оправдават руската инвазия като прокси битка между Русия и „колективния Запад“. Подобни твърдения могат да се чуят и от тези, които се наричат анализатори, но това е прекалено опростяване. Това става очевидно, ако разгледаме войната от универсална човешка гледна точка, като осъзнаем трагизма на войната, в която дават живота си украински и руски войници, а не от геополитическа гледна точка, включително тази, която е характерна за Запада.
Руската агресия настрои съседите православни християни един срещу друг, раздели семействата и наруши мирния живот на десетки милиони хора в двете страни. Мнозина изгубиха роднини и близки; станаха бежанци, заминавайки за други страни, или са принудени да бъдат разселени в своята страна; получиха рани и травми – не само физически и писохологически, но и духовни.
Християните по света не останаха безразлични – стотици милиони се обединиха с онези, които не изповядват християнството, но ценят светостта на живота и достойнството на човешката личност. Обединявайки се, тези обикновени хора направиха свободен избор – те се солидаризираха с жертвите на това нашествие. По света различни общности и организации, включително тези, които са вкоренени в християнската традиция, продължават да предлагат своята помощ и подкрепа, участвайки в решаването на практически проблеми, причинени от руската агресия.
Но днес е наложително християните спешно да се заемат с друга задача: да бъдат усърдни в търсенето на убедителни отговори на въпроси, свързани с човешкото достойнство, както и с нашите заповеди за защита на живота и уважение към цялото творение. Търсенето на отговори трябва да включва обсъждане на приемливостта и оправданието на насилието, правото на незабавна самозащита и участие в борбата срещу злото – особено разглеждането на тези въпроси от евангелска гледна точка. Войната е на прага ни и това показва, че отговорите на всички тези въпроси все още не са намерени.
Руската православна църква и руската агресия срещу Украйна
Поводът за нашия призив беше преди всичко дълбоко тревожната позиция на Руската православна църква. Патриарх Кирил декларира пълна подкрепа за руската агресия. Той гарантира, че официалната църква е ангажирана с духовната грижа за руската армия, окупирала територията на Украйна. В същото време Руската православна църква ясно демонстрира липса на какъвто и да било интерес към миротворчество и състрадание. И въпреки това, въпреки ангажимента си към чудовищна смесица от национализъм и милитаризъм, Руската православна църква продължава да претендира за ролята на главната църква на православния свят и се предполага, че действа като пазител на „традиционните ценности“.
През по-голямата част от миналия век Православната църква в Съветския съюз беше подложена на жестоко преследване от атеистичния режим. След разпадането на СССР Църквата, както изглеждаше на мнозина, навлезе в период на възраждане. Разрушените катедрали и храмове са възстановени и са построени нови. Отново започва да се издава Библията и християнската литература. Открити са отново мъжките и женските манастири, както и православните гимназии и духовни семинарии. Всичко това предизвика искрено възхищение и подкрепа в християнския свят.
В същото време, въпреки някои тревожни случаи (често незабелязани от широката християнска общност), Руската православна църква последователно укрепва връзката си с държавата, доближавайки се до властовите структури, доколкото ѝ е позволено. И с течение на времето властите виждат в Църквата идеологическа опора на неоимперския режим. Руската православна църква се превърна в органична част от кремълската машина за пропаганда и насилие. Сътрудничеството на Руската православна църква с руските власти се проявява най-ярко в религиозната, псевдобогословска обосновка на бясната агресия на руския режим срещу суверенна Украйна, съчетана с постоянното благословение както на самата инвазия, така и на всички нейни участници.
Греховете на оправданието и благословението на агресията се проявяват не в произволните думи и действия на конкретни епископи или свещеници, а в системното нарушаване на евангелските заповеди. Тези грехове отразяват общата идеологическа позиция на Руската православна църква, която се формулира и контролира от патриарха на Москва и цяла Русия. Публичното изразяване на антивоенна позиция в Църквата е изключително рядко, тъй като членовете на духовенството, които открито се противопоставят на войната, често стават замесени в скалъпени дела в църковни или светски съдилища. Те са изправени пред различни наказания: от забрана да служат до освобождаване от сан. В някои случаи такива свещеници са принудени да напуснат страната.
Войната на Русия срещу Украйна се превърна в най-кръвопролитната война в Европа от навлизането на нацистите в Полша през Втората световна война.
След края на тази световна война имаше надежда, че този кошмар никога няма да се повтори. Но този кошмар не се връща просто така. Тя беше започната от една от страните, която сама пострада тежко от нацистката агресия, претърпя огромни загуби, излезе победителка и впоследствие пое твърди международни ангажименти да насърчава мира по всякакъв възможен начин.
През последните две години християнските благотворителни организации в Европа и Америка се включиха активно в подкрепа на Украйна. Техните усилия не се ограничават до оказване на конкретна помощ. Те се противопоставят и на руската агресия, като публично декларират своето осъждане. Такава последователна подкрепа е мощно свидетелство за трайното историческо наследство на християнското милосърдие и солидарност.
Изключително важно е да се подчертае, че президентът на Руската федерация Владимир Путин (а с него и руските политици и военни) не само наруши своите международни задължения. Ако погледнете по-дълбоко, те извършиха богохулство – съгрешиха срещу Бога. И това са хора, които наричат себе си християни и често критикуват Запада, че отстъпва от християнските ценности. И въпреки че строят нови църкви и манастири, палят свещи в църквите, участват в молитва и църковните тайнства и се причастяват, тези хора само умножават греховете си, като дават заповеди за убийства, лично участват във военни престъпления и публично оправдават действия които са насочени срещу човечеството и Създателя.
Евангелието и нравствените задължения на християните
За нас, християните, които сме получили дара на Светия Дух, нашата нравствена отговорност за живота и процъфтяването на Божието творение е част от нашите кръщелни обети и е тясно свързана с учението на Евангелието и с изповядването на нашата вяра в Господ Исус като Богочовек и Спасител на света. В същото време всички ние сме призовани да бъдем съвършени, както е съвършен вашият Отец на небесата (Матей 5:48).
Въпреки това, за съжаление, безскрупулността и безнравствеността са станали нещо обичайно сред много политици и високопоставени служители, които се наричат християни, и в това отношение Русия не е изключение. Съображенията за така наречената „реална политика“ често имат предимство пред етичните и моралните съображения. Но още по-нравствено осъдителна е ситуацията, когато предстоятелят на местната Църква, заедно с епископи и много енорийски свещеници, не само оправдават агресивна война, но и насърчават християните да воюват срещу съседните народи и дори срещу хора, които са смятани за братски. Такова нарушение на заповедите е тежък грях, явно отклонение от imitatio Christi, „подражание на Христос“, богохулство и възмущение, извършено съзнателно, открито и без намек за покаяние. Дойде време, когато вече не е възможно да мълчим пред лицето на такива възмутителни действия.
Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят (Матей 5:6). За нас тези думи са не само призив да търсим истината и правдата, но и да отхвърлим всички лъжи, премълчавания и манипулации на факти. Престъпниците забравиха за всевиждащото око на Създателя (Пс. 139:7-12). В новата ера на смартфоните и уеб комуникациите в реално време лъжите се превърнаха в неразделна част от всяка хибридна война, която включва съвместни държавни и неправителствени организации, използва стратегиите на конвенционалните войни и такива с нередовни военни формирования, и разпространява фалшиви новини като част от войната. Всеки, който участва в разпространението на лъжи в хибридна война, е пряко замесен в самата война.
Не е достатъчно да осъдим войната в Украйна. Не е достатъчно да се призовава за прекратяване на огъня и изобщо да се призовава за мир. Сега е необходимо да се говори директно истината за истинската причина за тази война; необходимо е да се посочат тези, които я отприщиха, за да се даде справедлива оценка на престъпните им действия.
През последните две години на тази война нито един епископ в Руската федерация не е проповядвал за мир, но много от тях се молят и проповядват за победата на Русия като „Света Рус” над Украйна. Какъв срам за най-голямата православна църква в съвременния свят! В същото време останалият християнски свят предпочита да мълчи. Можем ли да кажем, че сме в момента, в който мълчанието се превръща в съгласие?
Ние дълбоко вярваме, че християнските лидери са призовани да разбират своето служение предимно като пророческо служение, което изисква от тях да могат да се противопоставят на злото и да демонстрират мъдрост, справедливост и смелост.
Личната отговорност на предстоятеля на Руската православна църква
Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии (Матей 5:9). Московският патриарх Кирил (Гундяев) никога не е изразявал съчувствие или съболезнования на украинци, които са загубили близки, били са ранени или са останали без дом. Неговата позиция остава непроменена дори пред ужасяващата реалност на страданието и смъртта на децата. Патриархът не скърби за изтезаваните и малтретирани от руските войници. Но многократно и той, и неговото духовенство активно насърчаваха младите хора от Русия да участват в този разрушителен конфликт. Вместо да говори за загубата на човешки живот, той постоянно повтаря твърденията си, че Русия е на страната на светлината, водейки някаква илюзорна голяма война срещу силите на мрака.
Всичко това говори за дълбокия духовен и морален упадък на църковната йерархия и духовенството на Руската православна църква. Самият патриарх Кирил дълги години пренебрегваше своя пастирски дълг към украинците, унижавайки достойнството им, поддържайки и задълбочавайки разкола в украинското православие. Той си затваряше очите за политическите репресии и многобройните нарушения на гражданските свободи и правата на човека в Русия, оправдаваше ги с мълчанието си, а понякога и открито ги подкрепяше. Той подкрепяше агресивните, антихристиянски нагласи на руския режим, насърчавани под прикритието на такива манипулативни понятия като „руски свят“ или „традиционни ценности“. Той подкрепи лъжите на руската държава за „междуособици“ в Украйна, съставяйки съответните молитви и изисквайки задължителното им използване в литургичен контекст. И накрая, той подкрепи и оправда руската агресия срещу Украйна със своята архипастирска дейност и богословски аргументи.
Подобно използване на литургията, богословския дискурс и пастирското влияние предоставя множество примери за това как патриарх Кирил, заедно със своите епископи и много свещеници, нарушават петата заповед от Декалога – Не убивай. Те непрекъснато извращават самата същност на християнското благословение, санкционирайки убийството на граждани на съседна християнска държава. Примерите за подобни нарушения на заповедите са твърде многобройни и твърде добре документирани в YouTube, X и други платформи, за да се счита това за инцидент.
Подкрепата на тази непредизвикана агресия под формата на хибридна война, оправдаването на насилието и преследването на всеки свещеник и вярващ, който се противопоставя на войната и говори истината за нея – всичко това показва, че те съзнателно са заели такава позиция и са готови да я защитават. Всичко това свидетелства за отстъплението на Руската православна църква от Евангелието и желанието да се проповядват учения, различни от Божието слово. Християните трябва сериозно да си зададат въпроса: наистина ли учението, проповядвано публично и свободно от представители на Руската православна църква, е истинското послание на Христос?
И дори всякакви думи на искане ,за мир и молитва за него без желание да се назове агресорът, без да се прави разлика между престъпниците и техните жертви, без да се признава правото на отбрана на страна, изправена пред агресия, не допринасят за установяването на истински и справедлив мир.
Пророческо служение и стоене в истината
Днес, в дни на страдание и страх, е важно думите на пастирите, църковните водачи, изпълняващи пророческо служение, да бъдат здраво вкоренени в Свещеното Писание, в примера на любовта на Иисус Христос, и да бъдат провъзгласени ясно и твърдо по целия свят.
Във времена на конфликт преследването на дипломатически и политически цели може да заглуши пророческия глас, даден на Църквата, за да изпълни мисията, която Бог ѝ е възложил. Често Църквата играе важна роля в миротворчеството и участва в преговорите с воюващите страни, за да се постигне бързо разведряване или прекратяване на огъня. Но както официалните представители на църквите, така и вярващите трябва честно да признаят, че тези усилия все още не са довели до убедителни резултати. Църковните дипломати твърде често пренебрегват поне евангелската етика, за да постигнат политическите си цели, а понякога и поради кариерни причини.
Признавайки, че трябва да се направи всичко възможно, за да се сложи край на войната и да се установи справедлив мир, ние търсим от вас слово, което е живо и активно и по-остро от всеки меч с две остриета (Евр. 4:12).
Потискащо е, че дори две години след началото на конфликта няма официален църковен документ, който напълно да осъжда войната. Още по-разочароваща е липсата на последователно и недвусмислено осъждане на руската агресия, което би определило пълната подкрепа на тази война от висшите представители на Руската православна църква като възмутителна.
Ние изразяваме подкрепата си към малкото християнски лидери, които лично са направили публични изявления по този въпрос. Тяхната силна позиция показва техния ангажимент към истината и справедливостта и ние сме благодарни за усилията им да защитят нашата вяра. Искрено се надяваме, че подобни прояви на морална яснота ще вдъхновят по-нататъшни съвместни действия сред по-широката християнска общност.
Призоваваме ви незабавно да влезете в активно взаимодействие с онези международни организации, които са готови да участват заедно с вас в създаването на международна работна група, чиято задача ще бъде да проведе честен и безпристрастен анализ на позицията на Руската православна църква с последващо търсене на отговорност на тези епископи, свещеници и миряни на РПЦ, чиито изявления, свидетелства, проповеди, послания и изказвания се превърнаха в одобрение и дори благословение за насилието, войната и агресията срещу народа на Украйна.
Тези тревожни факти са внимателно анализирани в множество публикации, което показва спешната необходимост от създаване на формализирана инициатива, която да привлече вниманието на църквите и която не може да бъде пренебрегната. Вашето активно участие в създаването на такава работна група ще бъде важна стъпка към решаването на тези критични проблеми на институционално ниво.
Църква, която остава християнска само външно, но е загубила духа на Евангелието, не може да бъде сестра на онези църкви и общности, които следват Евангелието на нашия Господ Иисус Христос.
Описаните по-горе стъпки не са борба срещу Руската православна църква. Напротив, те изразяват желание за безкористна борба за Църквата и в името на Църквата, в името на една общност от вярващи, водени от Светия Дух и Евангелието, освободени от грешките на политическото богословие и разрушителната религиозна идеология. Решителното движение към истински мир изисква безстрашно провъзгласяване на истината, независимо от неизбежните трудности, които подобна позиция може да доведе.
Вие сте призовани да осъждате несправедливостта, да призовавате за покаяние и изкупление за греховете и активно да се стремите към дълбоки преобразувания в този преходен свят. Молим вас, нашите пастири, смело да провъзгласявате неудобната, но много необходима истина.
––––––
Университетски център за православни изследвания „Фордъм“
