Ренета Трифонова
Във връзка с празника на светите братя и славянски първоучители и просветители Кирил и Методий, публикуваме едно неизвестно, но много интересно писмо, което достигна до нас от далечната 1967 г. на пожълтели машинописни страници. Писмото е до архиерейския наместник на гр. Дряново, с приложение – Отворено писмо да всички читатели на отец Василий. Отвореното писмо, което е във вид на дискусия за езика на Църквата и е много дълго, ще публикуваме отделно.
Няколко думи за свещ. Василий Яков, написал това смело писмо, свидетелство за това, че нашите свещеници дори през комунистическия режим са имали истинска грижа за своето паство, според предаденото от техните наставници във вярата.
Свещ. Василий Яков (Васил Яков Енчев) е роден на 10 януари 1901 г. в с. Янурен, Западна Тракия, днес Гърция. Получил основно образование в Янурен – 1914 г., прогимназия в София – 1917 г., завършил Пловдивската духовна семинария – 1923 г. Ръкоположен е за дякон на 8 септември, а за свещеник на 9 септември 1925 г. от Варненския и Преславски митрополит Симеон. Служи последователно в храмовете – „Успение Богородично” в Търговище, „Успение Богородично” в Попово и “Св. Йоан Предтеча” в с. Церова кория, а от 1940 до 1941 г. в каварненския храм „Св. вмчк. Георги”, където оставя диря и до днес с издаването на енорийския бюлетин „Вяра и Дело”. Издава книгите „История на девическия манастир „Св. Пантелеймон” в Присово” през 1945 г. и „Небето и земята общуват ли?” през 1947 г. Редактира двуседмичника „Православна дума”, от 1927 до 1943 г. и детското вестниче „Православно християнче” от 1929 до 1931 г. Умира на 7 юли 1994 г. в Търговище.
До негово Високоблагоговейнство
Архиерейския наместник на гр. Дряново
Ваше Високоблагоговейнство,
Много Ви моля, направете известно на свещениците от поверената Ви духовна околия приложеното Отворено писмо, защото аз нямам възможност да сторя това. Ако намерите за удобно и полезно, нека събранието се занимае с повдигнатите въпроси и да моли за тяхното разрешение.
Решението на събранието ще бъде в духа на Синодалното окръжно № 7377-95 от 7.Х.1953 год., с което се нареждаше свещениците по околии да се изкажат върху съдържанието на Служебника и Требника. Затова смятам, че нито Архиереят Ви, нито Св. Синод ще погледнат на постъпката Ви неодобрително, защото ние не протестираме, а молим, за да удовлетвори една належаща нужда, която години наред чака своето разрешение. Още повече по начало Св. Синод е разрешил българския език в нашите треби. В протокола може да се помене горното окръжно. Няма съмнение, че ако повече свещенически събрания се занимаят с поставените въпроси, св. Синод ще има всичкото основание да ускори тяхното решение.
Много Ви моля да бъдете така добри и да ме уведомите за направеното.
Октомври 1967 год. С уважение и братска обич:
свещ. Василий Яков
Високоуважаеми и възлюбени в Христа мои читатели!
Понеше настоящото Отворено писмо е пратено само до клирици и богослови, затова позволявам си да кажа между нас следното:
Много моля писмото да се прочете внимателно и без смущение, че е написано от обикновен енорийски свещеник. Мисля, че няма да сгреша, ако кажа, че аз ставам изразител на желанието на всички свещеници и богомолци в страната, без да имам тяхното пълномощно, разбира се. Разговорите, които съм имал в продължение на много години със свещеници и богомолци, ми дават основанието да кажа тия силни и правдиви думи. Ако нашият досточтим Светейши Патриарх и св. Архиерески наш събор, към който имам най-чисти синовни чувства и за който в своите ежедневни молитви постоянно се моля за тяхното крепко здраве и преуспяване в отговорната им работа, биха направили допитване до свещениците, както това бяха направили през 1958 г. с окръжно № 7377-95, и до богомолците, резултатът напълно би ще потвърдил моето твърдение. За нашите владици въпросът за българския език в богослужението не е актуален, защото те разбират църковно0славянсикя език, но не е така за свещениците и за богомолците.
Какво ще рече, например, думата от катавасиите “Сушу глубородителную“? За дядо Партений църковнославянският език е говорим език, като матерния му, и затова той пише и житията на българските светии на църковнославянски език. Обаче, тия жития остават неразбрани за свещеници и за християни.
Църковнославянските служби нека останат като музейни, показни, за бележити дати и случаи, а на народа трябва да се дава „млечна“ храна, за да се храни, расте и живее пълнокръвно. Днешният език за него е „твърда“ храна, която той не може да „сдъвче“ и използва, затова духовното му тяло остава хилаво, недохранено, близко в някое отношение до духовното тяло на човека от полукаменния век.
Простете ми за нескромността, но трябва да кажа, че написаното е плод на моята повече от четиридесетгодишна пастирска служба. Всеки ред е частица от моето сърце. През време на написването му често пъти съм се спирал и съм плакал като дете, като виждам колко неща има у нас, които са останали далеч от живота.
Как може в един век на разцвета на културата, във века на космонавтиката, в нашите храмове да се четат и пеят молитви на език, непознат за богомолците? Много пъти съм бивал с насълзени очи на клира, когато при пълен храм от богомолци аз чета и пея на непознат за тях език. Кому е необходимо това?
Как може един съвременен културен човек да слуша в църквата, мястото на мира, на утехата и на взаимното опрощение, да се четат псалми, писани преди хиляди години, в които изобилстват жестоки клетви и вражди против враговете, придружени със закани да бъдат изядени от лисици и децата им да бъдат избити с камък!? Каква средновековна жестокост наистина!1В Шестопсалмието, което се чете на утренята има такива изрази, например Пс. 3, Пс. 62 (бел. ред.).
Как може в съвременния културен свят на равноправие майката-родилка да се счита за нечиста и въобще жената да се таксува като човек от второ качество, тогава когато в Индия, страната на „свещената крава“, имат жена за министър-председател!?
Защо вярата на нашия съвременен християнин, след 90 години политическа свобода и хиляда години християнство, граничи с вярата на човеците от полукаменния век? Тогава слагали в гробовете на умрелите съдове, оръжия и др., и сега имаме много случаи, когато наши християни слагат в ковчезите пари, плодове, бонбони и др.?
А какво да кажем за следния случай: видях как след св. литургия се угасиха всички кандила, и в храма при така угасени кандила се прочетоха причастните молитви и се причастиха богомолците! Може ли да се каже, че у този свещеник въпросите за вярата и за задгробния живот са в пълна светлина?
Няма съмнение, че една от главните причини за тази изостаналост е неразбраният език в богослужението. Неразбираемите служби не поучават и не поощряват богомолеца към живот, а го отегчават и механизират, т.е. „от ред да мине“. Богомолецът идва в църква подтикнат от вроденото у него желание да търси Бога. Идва и си отива, без да се разчопли това природно желание, бе да да се окопае и полее. Човекът расте физически, а духовно си остава там, където е бил при полукаменния век!
Ето защо крайно време е:
1. Да имаме български език в богослужението, като на първо време се преведе Служебникът и възкресните служби и постепенно да се премине към превеждане на службите на Господните, Богородичните и светийските празници.
2. Да имаме обработен „Псалтир-молитвеник“, както имаме обработено „Напрестолно св. Евангелие“ и обработен „Апостол“.
3. Да не възстанови авторитетът на майката-родилка и на детенцето-момиче в цялата страна, съгласно Синодалния требник.
А това може да стане само тогава, когато св. Синод или митрополиите излязат с окръжно и задължат при тия случаи употребата на Синодалния требник. Защото, за наш укор, все още има свещеници, които продължават да унижават майката-родилка и детето-момиченце, защото си служат не със Синодалния требник, а с частно преведения. А при издаването на новия Служебник, трябва непременно да се отстрани забележката: „Абсолютно е забранено влизането на жена в олтаря“. Такава обида за жената е неоснователна.
Ако всичко това стане, безспорно е, че ще се направи решителна крачка, свързана с великата юбилейна година на светите първопрестолни апостоли Петър и Павел, по пътя на усъвършенстването на християните в делото на (чистото) служение, в съзиждането на тялото Христово, за да достигнем всинца до единството на вярата и до познанието на Сина Божи… и с истинска любов да растем по всичко в Христа“ ( Ефес. 4:12-15).
Бог на помощ! С дълбоко уважение и Христова обич: Октомври 1967 г. Свещ. Василий Яков (подпис):
Следва Отворено писмо, от което ще цитираме само началото и заключителните думи. Тук са само първата и последната страница на писмото:
До тези, които обичам.
Това, що дочух – тук споделям.
Хармония свята, желана,
В сърцата да грей и в делата.
Отворено писмо
[Посвещава се] На Мировата Хармония; на светите апостоли – юбиляри Петър и Павел; на светите славянобългарски просветители Методи и Кирил, които цял живот работиха и станаха жертва на усилията си, за да дадат на народа ни разбран език в молитвата и в евангелската просвета, посвещават настоящия послушан разговор.
(Следва текстът на писмото).
Заключителни думи
Един език е бил на земята, един е днес на небето, разноезичието е наказание Божие (Бит. 11:7).
В църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, отколкото хиляди думи на език непознат (1 Кор. 14:19).
Любовта е най-великият закон на живота.
Това ви заповядвам: да любите един другиго (Йоан. 15:1).
Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец (1 Йоан. 3:15).
Жената е била и е най-вярна на Христа. Тя Му даде плът, за да стане Богочовек.
Тя Го придружаваше и подпомагаше (Марк. 15:41).
Мъж предаде Христа и Апостолите се разбягаха, а жената не го изостави дори когато увисна на кръста (Йоан 19:35).
Жените първи приеха поздрава на възкръсналия Христос „Радвайте се“ и първи се докоснаха до Него (Мат. 28:9).
Да се молим Богу с език разбираем – вси верни мечтаем.
Да се молим с обич, без вражди и клетви – Божи са наредби.
Всички люде земни: всеки пол и раса, равни са пред Бога.
Старото отмина, Христос на Голгота основа е нова.
––––
Бележка на редактора: Отвореното писмо от свещ. Василий Яков е писано през септември 1964 г. в манастира „Св. вмчк Пантелеймон“, с. Присово, Великотърновска епархия. До архиерейския наместник на гр. Дряново е изпратено през 1967 г.
––––
От отец Василий Яков вижте още: Що е Църква? • Християнство.бг
- 1В Шестопсалмието, което се чете на утренята има такива изрази, например Пс. 3, Пс. 62 (бел. ред.).
