Маргарита Генчева
Изслушах ви (вж. тук), г-н Мирянов. Докрай. И не мога да не отговоря на вашите думи, защото съвестта ми няма да се успокои, докато не го направя.
Първо ще подчертая: да, наистина има твърде много неща, които в днешно време ни разсейват от смисъла на християнския празник, който се състои в раждането в плът на Спасителя Христос.
Но това не значи, че „елхата“ и „подаръците“ са езически по своя смисъл. Ако те не ни отклоняват от Господ Иисус Христос, а прибавят радост към радостта от Христовото рождение, аз не виждам нищо лошо в тях.
Освен това традицията да си подаряваме взаимно подаръци за Рождество, идва от историята с тримата източни мъдреци, които подарили на Богомладенеца злато, ливан и смирна.
Припомнете на последователите си тази история, г-н Мирянов, преобразете традициите, ако е нужно дори, направете ги християнски. Така светът повече ще ви повярва, защото преобразяването е по-силно оръжие от противопоставянето.
Да, когато има подмяна и тя се случва, не трябва да мълчим, трябва да говорим за нея. Концертите обаче не мисля, че са „православният начин“ за привличане на хора в църквата, а живата проповед на Христос.
Второ, не разбирам защо отново намерихте повод да говорите срещу Европа, която много помагала в това да подмени християнския смисъл на празника на Рождество. Х в „Xmas“ (Christ-mas) е символ на кръста, а ако благоволите да си спомните – точно до такъв кръст рисуват св. апостол Андрей Първозвани, приел за Христос мъченическа смърт.
Дори да приемем, че сте прав, че Европа наистина се е дехристиянизирала, вие отвръщате на тази тенденция идеологически, а не по християнски.
Християнският подход, който и отци като св. Порфирий и св. Паисий са прилагали, би бил: добрият помисъл (и на мен ми е трудно да го живея, но поне е хубаво да знаем, че съществува). На Паисий Светогорец донесли батерия от Япония, плюсчето на която той помислил за кръст и възкликнал с радост, че и японците са станали християни.
Печално е, когато идеологията толкова се срасне с човека, че той не успява две думи да каже, без задължително да жегне своите политически и идеологически врагове дори с едно изречение. Така ли смятате да привличате към вярата в Христос останалите хора – с идеология и пропаганда?!
Трето, християнството е много повече от система от морални и етични норми, които трябва да бъдат изпълнявани. Християнството е живот в Христос.
Определено не е грижа на държавата възпитанието на децата в „духа на православието“: не всички са православни – има католици, протестанти, мюсюлмани, атеисти; тази грижа принадлежи на Църквата и на семейството – домашната църква.
И последно: щом толкова сте се загрижили за истинския смисъл на Рождество Христово, помислете къде ще отседне Христос тази година! При кого ще отиде и кого ще утеши, Сам бидейки преследван, онеправдан, измъчван и накрая разпнат на Кръст!
Аз мисля, че Христос тази година ще се отседне в дома на някой бежанец от многобройните войни, които напоследък като пожар са обхванали света, в който живеем. Там, до онази баба, която седи на студа, отхвърлена от всички, на някоя пейка по „Витошка“ или „Пиротска“. Ще прегърне и ще приеме при себе си онова момиче, което няма да навърши 15 години, защото ракетен удар е отнел живота му. Не си спомням да сте засегнали тази тематика досега.
Можем да говорим например, колкото си щем, за опасността от консуматорското общество и трансхуманизма (напоследък е много модерно това и авторите на един учебник по „Религия-Християнство-Православие“ са ѝ отделили подобаващо внимание), но ако сърцето ни не се жегне дори мъничко при вида на един страдащ човек – язък от всичките ни думи, проповеди, пищни концерти и лъскави костюми!
Лесно се разсъждава от някое добре обзаведено студио по абстрактни, а не конкретни, засягащи ни тук и сега проблеми (от личен опит го потвърждавам). На студа на улицата в големия град или в някое бомбоубежище критериите за важното и маловажното рязко се променят.
