Християнство.бг
34 години от мъченическата смърт на отец Александър Мен.
55 години от началото на живота му (не са толкова много за нашето време).
30 години свещенство.
Десетки книги и статии за Христос, християнството, Библията, историята на религиите.
Благодарение на него много хора стигнаха до Бога в късните съветски времена. Много хора бяха кръстени и въцърковени в неговата енория. При това, той служи през целия си живот в Подмосковието, фактически – на село.
Изборът на християнството (и в бъдеще на свещенството) той прави своето юношество, в следвоенна Москва, когато това изобщо не се приветствало. И това е именно избор. И много преди това да стане поне донякъде „социално приемливо“ в средите на интелигенцията на Москва.
Изборът на свещенството идва след светското образование като най-главно и важно. Отец Александър се е чувствал и е възприемал другите най-вече като свещеник. Без каквато и да било принадлежност към дореволюционното „духовно съсловие“ с цялата негова стилистика, толкова далечна от съветската реалност на 70-те и 80-те години. Без и най-малък стремеж към „църковна кариера“ (едва ли не до края на живота си е бил втори свещеник в селски храм). При това е умеел да се разбира с църковното началство: „Те са взели върху себе си тежестта на общуването с властите. А ние, благодарение на това, можем спокойно да проповядваме“.
Отец Александър не разделял света на духовен, църковен и „профанен“. Целият свят, целият живот са Божии. А културата и науката съвсем не били на последно място. Удивителна била и радостта му от битието! Усещането за пълнота на живота и ценността за настоящия момент. Светът е нов, а не остаряващ. Християнството – също. „Християнството сега започва“ – казвал отец Александър.
Той бил мисионер. Вероятно отец Александър Мен е преживял целия си живот в един град и дори не е пътувал толкова, но по начина на своето служение може да бъде наречен най-вече мисионер.
Обръщал особено внимание на животът на общината. Няма християнство без църква – не само в някакъв отвлечен догматически, но и в реалния, осезаем, общинен смисъл.
Отец Александър имал усещане за единството на християнския свят. Сред инославните конфесии на първо място бил интересът му към Католическата църква (което го сближавало с митр. Никодим Ротов, макар в католичеството да не са били привлечени по еднакъв начин).
Той никога не престанал да усеща себе си част от еврейския народ, макар и да не акцентирал на това и да не се стараел да бъде част от „своите“. За него християнството било излизане извън пределите на всички етнически, културни и национални ограничения.
Отец Александър чувствал провинциалността на Израил (повече от мнозина други). Бил е противник на емиграцията, ако за това няма сериозни причини. В същото време той чувствал важността на руската задгранична общност като свободно пространство – и в това време – като част от руския живот и култура.
„Толкова много работа има, а толкова малко време“ – обичал да казва той. Интересно как би се трудил и живял отец Александър днес. Но той загина на самата граница на съветското и днешното време.
За мен отец Александър е пример за това какъв може да бъде един свещеник. И мъченик.
––––––––––––––––––––––––
Текстът е от личната страница на Макс Клименко.
