Християнство.бгЗаради култа към войната, и последните свещеници, приели сериозно заповедите „Не убивай” или „Блажени миротворците”, напускат Московската патриаршия.
Лера Фурман
Статията на Лера Фурман за „Новая газета Европа“ е по повод съобщението, което отец Андрей Кордочкин направи във фейсубк, а именно, че напуска Мадрид и енорията си към РПЦ. Свещеникът имаше забрана за служение заради позицията си против войната в Украйна, преживя много обиди, доноси и открити нападки, включително и виртуални. Той е поредният свещеник, който напуска Московска патриаршия, за да бъде в мир със съвестта си. Преводът е на BG VOICE. Заглавието е на редакцията.
„Вярва в Бог, но не вярва в Путин!“ Един от най-видните духовници на Руската православна църква, който обяви своята антивоенна позиция, бившият секретар на Испано-португалската епархия на Московската патриаршия и бивш предстоятел на руската енория в Мадрид, 46-годишният протойерей Андрей Кордочкин, обяви на 10 октомври оставката си от епархията.
Повече от шест месеца о. Андрей не извършваше обществени богослужения, тъй като му е забранено да служи с указ на патриарх Кирил (Гундяев). Тъй като указът е таен, каноничната мотивация за забраната е неизвестна. Но не е трудно да се отгатне: причината за забраната беше жалба от 156 „патриотично настроени“ енориаши. Те докладваха на Москва, че проповедите и публикациите на мадридския протоиерей съдържат „русофобия“ и противоречат на „генералната линия“ на Московската патриаршия, която сакрализира „СВО“ и чрез устата на патриарха благославя руснаците да умират във война с Украйна.
Испанското паство на Руската православна църква е много специфично явление. Исторически се случи така, че в тази страна (главно в курортите Аликанте и Марбея) през 90-те години корумпирани служители и служители на сигурността започнаха да придобиват недвижими имоти. За да се почувстват „у дома си“, те започнаха да строят църкви в руски стил. Ако преди 1990 г. Руската православна църква не е имала нито една енория в Испания, днес те са 20.
Когато пораснаха/остаряха, корумпираните служители и кагебейци с многобройните си роднини се преместиха в курортните си имоти за постоянно пребиваване. Носталгични по родината, но свикнали с испанския климат и комфорт, женската половина от тази нова руска диаспора съставлява основния контингент от енориаши на Испано-португалската епархия на Руската православна църква. Те вярват не само в Бог, но и в Путин, като пламенно подкрепят всички решения на „националния лидер“ от чудесната си дистанция. Разбира се, някои енориаши смятат, че Путин не се вписва добре в Евангелието, но не те са тези, които пишат доноси до патриарха…
Ще останат само камъни
Протойерей Андрей Кордочкин е един от авторите на призива на духовенството на Руската православна църква за помирението на Русия и Украйна, който се появи в края на февруари миналата година. Към днешна дата той е подписан от 293 духовници и от повече от 40 000 членове на Московската патриаршия. Някои от тях бяха подложени на канонична, административна и дори наказателна отговорност за това. Документът се появи още преди да бъдат приети военновременните закони за „дискредитацията“ и „фалшификатите“ и беше написан изключително правилно.
„Напомняме ви, че животът на всеки човек е безценен и уникален дар от Бога“, пишат авторите на призива, „и затова желаем завръщането на всички войници – както руски, така и украински – по домовете и семействата си в безопасност. С горчивина мислим за бездната, която нашите деца и внуци в Русия и Украйна ще трябва да преодолеят, за да започнат отново да бъдат приятели помежду си, да се уважават и обичат. Ние уважаваме човешката свобода, дадена от Бога, и вярваме, че народът на Украйна трябва да направи своя избор независимо, а не с оръжие, без натиск от Запада или Изтока.“
Тъй като поддържането на мира в Кремълската руска православна църква сега е най-ужасният грях, а войната е най-спасителният подвиг, Патриаршията предупреди о. Андрей, че ще му бъде забранено да служи, докато не хвърли шепа тамян върху олтара на бога на войната, тоест докато не подкрепи „СВO“.
Историята на московския свещеник Йоан Ковал, лишен от сан и изгонен от Русия, след като се молеше на глас за мир в Украйна, убеди о. Андрей, че вече няма никаква надежда за изцеление на Руската православна църква. „Нямам лоши чувства към никого, който е участвал в тормоза“, пише Андрей Кордочкин. – Сигурно има недоумение и съжаление. Рано или късно кошмарът ще отшуми, те ще трябва да живеят с всичко казано и направено.” Но засега има чувството, че от руската църква в Мадрид (и само там ли?) е останала само сграда, мъртви камъни…
Христос срещу „алфа богчето“ Путин
Протойерей Андрей Кордочкин е не само символ на антивоенното движение в Руската православна църква, но и един от най-образованите духовници на тази религиозна организация. През 1990–2000 г. учи в богословския факултет на Оксфордския университет и Лондонския университет и работи върху докторската си дисертация върху св. Йоан Лествичник в Дърамския университет. Той е избран и ръкоположен специално за служение на Запад през 2003 г. от тогавашния митрополит Кирил (Гундяев). В продължение на около 10 години той ръководи строежа на храма „Св. Мария Магдалена“ в Мадрид – град, в който никога преди не е имало руски православни църкви.
В продължение на много години о. Андрей сътрудничи на „Новая газета“, показвайки „човешкото лице“ на Московската патриаршия, което като цяло не се вписва добре в нейната сталинско-путинска природа. За антивоенно интервю, вече премахнато от уебсайта на вестника, Таганският окръжен съд глоби редакцията с половин милион рубли през януари тази година.
На 30 септември поредната статия на о. Андрей – за „джендърната“ религия на Путин, която, сякаш започвайки от отхвърлянето на доктрината за неутрален по пол Бог, налага образа на агресивно „алфа божество“, което покровителства садистичното „сексуално насилие срещу Украйна“. Същността на християнството е фундаментално неразбираема и категорично неприемлива за привържениците на тази религия на Путин, към която Руската православна църква вече се е присъединила почти изцяло.
На територията на Руската федерация може би вече няма духовници от Руската православна църква, които открито да се противопоставят на войната. Така например о. Йоан Ковал мина под омофора на Константинополската патриаршия и емигрира в Турция, о. Николай Платонов е временно в Черна гора, о. Фьодор Шумских поиска политическо убежище в САЩ. (О. Йоан Бурдин също получи запрещение поради позициите си против войната, бел. ред.). На църковен език може да се каже, че „последните носители на благодатта” напускат Руската православна църква и тя се превръща в безплодната смоковница, прокълната от Христос (Лука 13:6-9). Но може би е още по-тъжно: пътят към Христос, надеждно блокиран от Московската патриаршия, става много по-недостъпен за народа на Русия, отколкото в най-мрачните години на държавния атеизъм.
