Християнство.бг
Екипът на „Християнство бг“ реши да направи интервю с атонския монах отец Андроник. Когато започва войната на Русия срещу Украйна, отец Андроник решава да помогне на тези хора в родната си страна (той е руснак по произход), които са повредени от дългогодишната пропаганда на режима и оправдават военните действия. Монахът има свой канал в You Tube, страница в Инстаграм, в Телеграм и в ТikTok, където вече общува с хиляди хора. Освен монах, отец Андроник е и иконописец. Зададохме му някои въпроси, които смятаме, че са важни за читателите ни и той с радост отговори. Публикуваме и звуковите файлове, за да бъде полезна беседата на монаха и за руски и украински граждани, които не разбират български език.
– Отец Андроник, живеем в трудно време и изпитания за Църквата и света. Първо дойде световна пандемия, след това – кървава и жестока война. Всички говорят за мир, а мир няма. Кое не ни достига, за да постигнем този мир?
– Здравейте! Много се радвам да споделя с вас моите мисли и да отговоря на въпросите, които задавате. Много са актуални и много дълбоки, бих казал фундаментални. Затова с Божия помощ ще се постарая да дам отговори и обясня как ги виждам аз.
Това е навярно най-простият и фундаментален въпрос. Отговорът на него е ясен, всичко е пределно просто и ясно. Не можем да постигнем мир, защото не ни достига любов. Човечеството през цялата своя история, започвайки от грехопадението води войни. По-голямата част от времето. В относително малък период от време живее в мир помежду си, през останалото време воюва. Причината е една – няма любов.
Ако всички хора на земята следваха учението Христово, което е толкова пределно просто, че дори дете може да го разбере. Възлюби ближния! Любовта към ближния винаги е била да забравиш себе си, да търсиш не своята полза, а тази на ближния и ако всички така правеха, на земята щеше да има рай и нямаше да има войни. За съжаление, това не е така. И не е, защото ние завинаги сме изгубили всичко това (раят, бел. прев.), грехопадението на нашите прародители, с греха идва смъртта в света и разделението. И причината е първородният грях, гордостта, а тя е източник на изначалния първороден грях.
Св. Силуан Атонски често казвал, че гордостта е страшна именно с това, че тя не ни позволява да обичаме човека, гордият човек се смята за център на мирозданието, и е уверен в себе си, че всичко, което го заобикаля е длъжно да му служи. В това е цялата беда. Затова пътят към изцелението е любовта. Борба с гордостта и любов. И всеки на своето място е длъжен да се занимава с това. Така ние можем да бъдем полезни и на себе си и на целия свят. Всеки на своето място да се бори със своите демони и страсти и гордост. Където няма гордост, любовта сама ще дойде.
Работата е там, че в сърцето на всеки човек, роден на земята, има всички добродетели, но те са скрити, погребани под пепелта на страстите, които не позволяват на тези добродетели да просияят. Защото ние сме сътворени по образ и подобие Божие, и в нас ги има тези семена на добродетелите. Но нашите страсти не позволяват на тези добродетели да действат. Когато тези страсти бъдат победени от благодатта Божия, от силата Божия, тези добродетели сами ще засияят и всичко наоколо ще се освети. Всеки човек, който достигне безстрастие в своя свят, освещава всичко около себе си – именно така е говорил св. Серафим Саровски – спаси себе си и хиляди около теб ще се спасят. Придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят. Ето това е нашият път, ето го началото и краят на живота, смисълът на нашето битие.
– „Църковните хора“ често се оказваме по-немилостиви и жестоки към падналия си събрат, отколкото останалите. Защо тази жестокост се проявява в Църквата с такава сила, имате ли обяснение?
– Вторият въпрос също е много дълбок и аз също съм се замислял за това от самото начало, когато влязох в Църквата. И в един момент с Божията помощ, аз разбрах причината. В самото начало, когато премина първата благодат, която беше докоснала сърцето ми в църквата, започнах да забелязвам, че църковните хора често могат да бъдат много непримирими, много агресивни, много жестоки към ближния и аз недоумявах това. Бях изкушен и по едно време имах дори съмнения дали изборът ми е правилен, когато виждах в църквата такива неща. Не разбирах: как е възможно това – човек, ходещ на църква, молещ се и причастяващ се, как може да е по-жесток и агресивен от човек, който въобще не вярва и е далеч от църквата. Виждал съм това много често. И постепенно започнах да разбирам причината, а тя е в същата тази гордост.
Причина може да е също, ако човекът, който е дошъл в Църквата и получава там благодатта, не живее внимателно, не устройва живота си на Божиите заповеди, а изпълнява само външните указания на Църквата – постите, коленопреклонението, но не се старае да очисти сърцето си, живеейки по Божиите заповеди, не изучава учението на светите отци, той неминуемо стига до състоянието на фарисея и до фанатизъм. Започва да приписва на себе си това, което му е дадено даром от Бога, когато е влязъл в Църквата, оставяйки греховете си. Не е въздал слава Богу, а е приписал това на себе си.
И като фарисея, който влязъл в центъра на храма и започнал да благодари на Бога – действие само по себе си добро. Всяко благодарение обаче завършвало с това, че „аз съм такъв, аз правя това и това, а не като този митар“ и с това високомерие той небрежно кимнал към митаря: „този митар е блудник и грешник, аз не съм такъв“. Това вече е много дълбоко падение, т.е. човекът, който външно изпълнява обредите е като фарисея, който външно всичко изпълнявал правилно, но се оказал неугоден на Бога, защото не очиствал сърцето си отвътре, а само отвън – вътре то било пълно с нечистота – жестока гордост и превъзнасяне над другите.
Смятам, че фанатизмът е най-страшното явление на земята, всеки фанатизъм, но особено религиозният фанатизъм – той води до тази гордост.
И затова в църквата често виждаме хора, които ни се струват по-лоши, жестоки и непримирими и ожесточени повече, отколкото хора, съвсем далеч от Църквата, които не знаят Христовото учение, но имат добро и смирено сърце. Такива хора по света са доста. Затова трябва да сме много внимателни, намирайки се в църквата и живеейки по Божиите заповеди, трябва да наблюдаваме сърцето си, да се пазим от гордостта, да се борим с нея чрез молитвата и изпълняването на Божиите заповеди.
– Защо според Вас идеологиите намериха такова удобно място в Църквата? И в този контекст – какво мислите за „руский мир“ като идеология, която много се харесва днес не само на много руснаци, но и на православните изобщо? Много разпространени са “православните” канали, които пропагандират и обслужват тази идеология.
– Да, това е много голяма беда и много голяма скръб на сърцето ми. Когато виждам какво се случва в РПЦ сега. Ето това е идеята на руския свят, който сега пропагандират от амвона – това е велика заблуда! Това е езическа идея за величието на нацията, която няма нищо общо с православието.
Вижте историята на Църквата. Христос дойде при всички хора на света, а не за някаква нация. И Той постоянно е говорел за това. Той нарича всички хора „деца Божии“. Искал е всички да събере в едно. А идеята на руския свят е дълбоко националистическа. Тя не е вярна и няма нищо общо с Христовото учение. Тази велика заблуда произлиза от същата тази гордост.
А защо тази идеология намери място в Църквата, този въпрос е повече може би политически и разбира се, има духовен оттенък, но тук вече работи политиката.
Просто съвременната политика на управляващите днес Русия е да използват Църквата като рупор на пропагандата. Тоест, те използват Църквата за манипулация на съзнанието на хората.
Знаят, че хората са вярващи, много доверчиви към духовните учители, а особено свойствено е това в Русия. Там вярващите хора, за разлика от Гръцката църква, в която аз сега се намирам и мога да сравнявам и виждам, че разликата е много голяма, в Русия всичко, което говори човекът в расо и с кръст на шията, т.е. свещеникът, те приемат като крайна инстанция и като истина – дори не се замислят – правилно ли е това или не, съгласувано ли е с Христовото учение.
Недобросъвестни политикани използват амвона на Цъквата за влияние върху съзнанието на хората, за манипулация. А тези, които отиват на среща с тази власт от архиереите– започвайки с патриарха и завършвайки със свещениците на амвона – от тях някои действително не разбират, вярват в пропагандата и искрено се заблуждават, като мислят, че идеята за руския свят е християнска, носи светлина и спасение на света, а това съвсем не е така.
Не можеш да спасиш света, носейки „мир“ с меч, огън и насилие. Христос никога не е действал така – Той кротко и смирено призовавал хората към любов, а не е покорявал хората с меч и огън, заставяйки ги насила да отидат в Царството небесно – това никога не е било. „Руский мир“ днес се занимава именно с това. Част от хората, облечени в духовен сан, се заблуждават, а други просто лукавстват. Те знаят какво се случва, но се страхуват от противоречията … Това е много голяма беда.
Разбирате ли, в Руската православна църква се случиха страшни промени. Има мнения на свети отци, че църквата се намира в своето най-добро състояние във времена на гонения. Когато нямате користни интереси във вашата религия, да бъдеш вярващ, не само не е изгодно, а дори е опасно, както е по време на гонения. Тогава църквата се намира в своята чистота, защото тогава всички вярващи са истински, няма … няма изгода. Виждаме пример за това през 20 век – безпрецедентното гонение в Руската православна църква. А по време на перестройката и след това в нулевите години (има се предвид периода 2000-2010 г., т.е. началото на века, бел. прев.), започнаха да засипват църквата са пари.
Започнаха огромни вливания на пари, църквата беше освободена от своите задължения, създадоха се от олигарсите т. нар. „попечителски съвети“, чрез които те даваха огромни материални средства на висшия духовен състав, започвайки от патриарха, архиереите и всички надолу по стълбицата. Хората, облечени в духовен сан, приемаха тези пари в продължение на много години и се „разслабиха“, т.е. привикнаха да живеят в разкош, което е осъдително за християнина, на когото не е нужен разкош, достатъчна му е нормална дреха, храна, покрив над главата. Защо са всички тези лимузини, дворци, защо е всичко това, кому е нужно?
Ние виждаме как живеят те и това съблазнява обикновените, вярващите хора и може би и далечните на църквата. Това разслабва душата на тези, които притежават такива съкровища и богатства. И когато дойде уреченият час, и трябваше да възстанат против тази агресия, против завоевателната война, която разпространява под предлог на „руския мир“ унищожаването на братски народи в съседни държави, когато трябваше да се застане и да се заяви, че това не е според Евангелието и е грях, че ние с това не сме съгласни, те просто се изплашиха. Те се изплашиха да не се лишат от това, което имат и към което много привикнаха. Изплашиха се от гонения, защото душите им вече са отслабени. Разкошът и негата много силно отслабват и отнемат силите на душата. В резултат имаме това, което е днес.
Не искам да кажа, че всички в РПЦ са убедени в тази пропаганда, и са подвластни на управляващия режим. В началото на войната повече от 300 свещеници и архиереи първи се подписаха под петиция за спиране на боевете в Украйна. Всички те бяха подпложени на гонения и репресии по един или друг начин. Днес също има много свещеници, които всичко разбират и са против. Има и такива архиереи – те ми пишат на лични съобщения, те са и мои последователи (в социалните мрежи, бел. прев.), но те не го заявяват публично, защото знаят какво им предстои. И аз, разбира се, не осъждам тези хора, защото да изискваме мъченичество и святост можем само от себе си, не от другия.
Относно „православните канали“ – те не са никакви православни канали, а пропагандни, чисто идеологически канали. Това е дори точно кремълската линия на църковнославянски език.
– В Българската православна църква сред миряните настъпи голямо разделение след началото на войната. Имаше го и преди, но пропагандата е много силна у нас и сега то стана все по-очевидно. Как да се избавим от този проблем?
– Малко ми трудно да дам обяснение по четвъртия въпрос, защото не виждам с очите си, това, което става при вас в Българската православна църква. Но от вашите думи (накратко му описахме ситуацията, бел. ред.) мога да си представя какво се случва. На вашата молба за съвет какво да правите, тъй като у вас пропагандата също е силна, а също и разделението, как да се избавите от този проблем, отговорът е много прост.
Винаги се ръководете от евангелските заповеди, ръководете се от Христовото учение и никаква пропаганда няма да ви попречи. Който и да ви учи, независимо какъв сан има – дали е свещеник, дали е епископ, дали е патриарх, ако ви казва нещо против Христовото учение, не приемайте това учение. Когато апостол Павел си отивал от света и учениците му помолили да им даде наставление за това как да живеят по-нататък, той им казал: „Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото…“ (Деян. 20:29). Обърнете внимание: още в неговото време имало лъжеучители, които ще ви научат да не се грижите за спасението на душите си, служейки изключително на собствения си егоизъм, на собствения си корем като хищни вълци. Не слушайте такива, които и да са те, „но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде“ (Гал. 1:8). И това е всичко.
Разбирате ли, толкова хора ми пишат от Русия, които още в първите дни на войната веднага осъзнаха какво се случва и в недоумение питаха: как така, защо се случва това, и аз забелязах, че всички те са съхранили чистотата на сърцето и ума само заради това, че добре са знаели Божиите заповеди: „Не убивай“, „Не кради“, „Не пожелавай чуждото“, „Не прави на другия това, което не искаш да правят и на теб“ и никакви „велики“ идеи за руския свят не успяха да ги съблазнят. Те видяха, че това е против Христовата любов. Тази идея за руския свят е напълно националистическа, тя е горделива, там го няма смирението, там я няма любовта, там има гордост и жестокост.
Затова аз също ви съветвам, ръководете се от Божиите заповеди и не се смущавайте, ако някой от хората, облечени в духовен сан, учи неправилно. Това е било от началото, от първите времена на Църквата вече е имало лъжеучители и е имало заблудени и грешащи. Един от дванайсетте се оказал предател. Във времената на апостолите, тези времена, когато още са били живи учениците, които лично са познавали Христа, лично са си общували с Него, докосвали са се до Него, слушали са Го: още в тези времена вече е имало разногласия и съблазни. Просто трябва да го разберете добре, че тук на земята ние до края, целия си живот ще се борим с греха. Ще има разделения, ще има войни, ще има съблазни. Това е наследство от грехопадението на нашите праотци, нашите прародители. Затова нека се отнасяме спокойно към тези неща и да знаем, че Христос ни е дал всичко, за да сме в Истината и да спасим душата си. Да не униваме и да не се ужасяваме! Да гледаме към Христос и да се радваме!
– Вие често говорите по проблема за войната, дори така разбрахме за Вас – руски монах на Атон говори против „свещената“ война! Има ли хора, на които вашите проповеди и слова са помогнали да разберат какво се случва в Русия?
Вашият пети въпрос е най-радостен за мен, ако предишните четири предизвикат болка и скръб, в петия въпрос ще споделя с вас своята радост и упование.
„…Има ли хора, на които вашите проповеди и слова са помогнали да разберат какво се случва в Русия?“. С радост ще отвърна: да и са толкова много! Имам си статистика, моята статистика не е от интернет, нито от телевизора.
В YouTube имам вече повече от сто хиляди абонати. Пишат ми на лични стотици хора в Русия от съвсем различни съсловия, различна възраст, богати, бедни, млади, възрастни и свещеници, има и няколко епископи. И искам да ви кажа, че в началото на войната наистина имаше смущение и доста ме критикуваха с недоумение: как вие можете да говорите нещо срещу Русия, против величието на нашата нация и т.н. Сега тези хора ми пишат с покаяние, и казват: „разбрахме как сме се заблуждавали“. Само благодарение на това, че отправих вниманието им към Христовото учение, към учението на светите отци и те много бързо разбраха.
Когато в човека има искрено желание да живее по Бога, Христовите заповеди и Христовото учение няма да му позволят да се заблуди, те ще му помогнат. Не идеализирам – далеч не всички се обърнаха. Има мнозина, с ожесточени сърца, които в момента вече втора година виждат колко море от кръв се проля, съседната държава се разрушава, дори това не може да ги вразуми, те са се ожесточили в собственото си упорство. Аз се моля за тях, Господ да ги просвети и обърне.
Но повтарям – мнозина се осъзнаха. Още повече – не знам дали са ви известни такива пропагандистки канали като „Соловьов live“ например или „Russia today“, който се води от Маргарита Симонян. Това са чисто людоедски канали, които просто зомбират хората и направо имплантират в тях всичко това с такава дяволска сатанинска изтънченост, учат ги на ненавист, злоба и страх, че дори и възрастните хора, които са слушали Соловьов (смята се, че тези, които слушат такива пропагандни канали, са много увредени психически и след това е почти невъзможно да се излекуват, тоест имат психични увреждания), ми пишат и на втората година от войната се осъзнаха, покаяха се и разбраха, че са ги водили съвсем не там, където отива Христос.
Затова съм силен оптимист – вярвам, че това е въпрос на време. Господ ще изцери своята земна църква и хората, намиращи се в нея, ще ги просвети и ще им даде възможност да се покаят и обърнат.
– Вие сте били във Валаам, сега сте на Света гора. Казахте веднъж, че на Атон за първи път сте видели радостни монаси и затова сте решили да дойдете тук. Може ли да се каже, че това е истинската християнска духовност и истинският живот в Христа – животът в радост?
– Да, може да се каже и така. Не бих казал, че съм дошъл именно заради това, че съм видял радостни монаси, по-скоро това беше една от причините, т.е. това много силно ме покори и въодушеви, но по-скоро исках да дойда тук заради опитните духовни старци, които имат огромен духовен опит в борбата със страстите. Но да, радостта на монасите много ме покори. И смятам, че истината за духовния живот в Христа е живот в радост, в духовна радост. Обърнете внимание, всяко послание на светите апостоли започва с думите: „Радвайте се!“ или „Χαίρετε“ на гръцки. И повечето от думите в Евангелието, които четем, са думите на Христос: „Не бойте се!“ Ето тази радост и безстрашието са основните отличителни черти на християнина и правилния духовен живот. Аз винаги казвам – радвайте се и благодарете на Бога, каквито и обстоятелства да ви се случат. Всичко това ви пожелавам.
– Благодарим за този разговор! Какво бихте пожелали на нашите читатели за новата година?
Скъпи мои! Желая на всички вас да пребивавате в любов и радост. Когато човекът е щастлив, а щастието е именно живот в любовта, животът в любовта води до радост – тиха, сърдечна, дълбока радост. А радостта прави човека щастлив. И когато човекът е щастлив, той иска да сподели това. Тази е отличителната черта на правилността на духовния живот. Ти не искаш да скриваш това, искаш на всички да е така хубаво, радостно и светло, както е и на теб. Пожелавам ви да достигнете това състояние и животът около вас ще се промени. И знаете ли какво още исках да споделя? Един такъв въпрос, с който отговарям на себе си…
Аз съм настроен много оптимистично. Може сега, в този момент да изглежда странно, още повече че през последните няколко години на света се дават такива изпитания и в частност на нас – православните. Пандемия и война на два братски народа – може би най-жестоката и кръвопролитната след Втората световна война в центъра на Европа. Кой би могъл да си помисли преди две години, че това е възможно?
И въпреки това, аз се намирам в дълбок мир, макар и да страдам сърдечно за болката на хората, която днес те изпитват. Аз съм в дълбок мир, радост и оптимизъм. Знаете ли, през 1999 г. излязох от света и фактически до 2018 година, т.е. почти 19 години, аз пребивавах в безмълвие и в относително отшелничество, т.е. изолиран, аз не знаех какво се случва в света. Занимавах се само с очистване на своето сърце от страстите живот в послушание на старците. Не знаех какво се случва. Разбира се, до мен идваха някакви слухове, но за мен тогава това беше като събитие някъде на Луната или на Марс. В такова дълбоко уединение се намирах.
През 2018 година по Божия воля ми се наложи да общувам с хората. И знаете ли, когато започнах да общувам с тях и имах достъп до интернет, започнах да виждам какво се случва в света и за мен тези 18 години отлетяха като един миг! През 2018 г. аз имах спомени, останали от 1999 г. – от това време. И на този контраст аз сравнявам – тези времена и днешните и виждам, че хората са станали по-добри, по осъзнати, по-отговорни. С отношението към животните на по-голямата част от хората на планетата (тук не говоря само за православните от християнското вероизповедание, а за хората като цяло, цялото човечество), у мен се затвърди ясната представа и убеждение, че като цяло хората са станали по-осъзнати. Те разбират, че трябва да се отнасят с трепет към своя дом, към екологията – земята, растенията, животните.
В отношенията си един към друг ми повтарят – да, толкова войни са се случили, докато мен не ме е имало на земята (ако може така да се каже) – Ирак, Афганистан, Сърбия, сега Украйна, но аз си спомням по-рано, спомням си 20 век (роден съм през 1968 г.), защото аз практически половината си живот съм преживял в 20 век и като сравнявам сега, виждам, че да, има много изкушения, има много проблеми, които са много опасни, но аз виждам, че Господ всичко така мъдро управлява, че човечеството се справя с всички тях. С тези призиви, човечеството отговаря правилно по Божията благодат. И аз се надявам, че тази война на Русия с Украйна скоро ще завърши и ще настъпи нова ера, ще настъпи нов етап от историята на човечеството и виждам, че това не е краят.
Знам, че много хора в църковните среди се боят от Апокалипсиса, от края на света – че край, ето, Антихристът ще дойде, но това е заблуда – всичко това са говорили още през средните векове. Ние не знаем времето. Аз съм убеден, че това съвсем няма да е сега.
Още много ни е дадено да живеем, да се порадваме, да се покаем, да направим по-добър живота около нас и на земята. А кога ще бъде краят, това знае само Бог, дори и ангелите Му не знаят. И Христос ни е заповядал в Евангелието за това въобще да не се безпокоим, а да мислим само за този миг, за днешния ден, да мислим как да преживеем този ден така, че да угодим на Христос и да преживеем в Неговата радост. Да не се боим какво ще ни донесе утрешният ден. Това исках да споделя с вас – тази радост и своя оптимизъм.
Обичам ви, скъпи мои, с Богом! Прося вашите свети молитви!
Икони на монах Андроник
