Отец Благой и мечът на истината

Ренета Трифонова

През изминалата седмица в няколко сайта срещнах новина за издигане на мемориален знак в Кърждали на отец Благой Топузлиев. Кой е отец Благой? Свещеник, който две години след ръкоположението си (през 1969 г.) е арестуван за смелите си антикомунистически проповеди и осъден на 5 години и шест месеца строг тъмничен затвор и карцер, измъчван и унижаван. Когато излиза от затвора, по указание на властта му е забранено да служи  до 1981 г. Въпреки гоненията и забраната, отец Благой се включва в радио „Свободна Европа” (в миналото се правеха опити това радио да бъде заглушавано и следяха и арестуваха хората, които го слушат). Той е и един от първите членове на „Независимото дружеството за защита правата на човека”, екстрадиран е от режима извън България, попада в бежански лагер в Австрия (Виена), а месец по-късно се среща с представител на френското правителство, пред който в официално интервю обяснява положението на вярващите хора в България. Това, което учудва искрено и дълбоко французите е, че отец Благой защитава правата не само на християните в България (без значение дали са православни, католици или протестанти), а се застъпва за правата и на мюсюлманите.

Това, което е интересното в неговата биография е фактът, че отец Благой има още двама братя духовници, единият от които е действащ български митрополит… с досие. Двама братя от едно семейство и една кръв, а съдбите им в Църквата са различни.

Сетих се за случая с отец Благой, заради различните убеждения и различната съвест, с които хората живеят в Църквата. Ако търсиш истината, ще я получиш, ако търсиш Христос, ще го срещнеш, ако търсиш пост… ще го имаш. Кой за каквото е влязъл в Църквата, ще го получи. Въпросът е, каква ще е цената за това и каква ще е наградата… За мен този случай е показателен дори в нашите спорове, разразили се в интернет от няколко месеца, в които християните в България спорят помежду си от различни сайтове по най-различни въпроси, макар и тези спорове да не са никак християнски, защото отдавна загърбиха добрия тон. Не ги приемам  и като защита на православната вяра, по-скоро ми приличат на словесни куршуми, които се разменят от двете страни на „барикадата” на монитора с „оръжието” на клавиатурата. И все си мисля, че ако спорещите бъдат поставени в условията от миналото, в които са били поставени свещеници като отец Благой (които не са малко в нашата църква), едва ли биха имали такова дръзновение и смелост. Да защитаваш вярата пред монитора на компютъра си е лесно, о, колко е лесно! Знам го от опит, аз също правя така. Но ако властимащите ме хвърлят в тъмна и влажна килия  и ми поставят условия да спра да говоря или да променя мнението си, както са поставяли условия на отец Благой и на много други измъчвани и унижавани свещеници и християни от близкото минало, не знам дали ще издържа. Не съм сигурна и дали моят високопоставен брат ще може да ми помогне… Смелостта пред клавиатурата и смелостта в затворническата килия са различни неща…

Ние днес отстояваме мнението си, но в уютна стая, с чаша топло кафе в ръка. Дали ще ни издържат словесните доводи, ако се наложи да ги защитим в други условия? Особено, ако това свидетелство може да продължи десетки години, цял един живот и от нашите свидетелства зависи съдбата на нашите семейства, подслона, храната, образованието на децата ни и целият по-нататъшен живот на хората около нас и с нас.

След 1989 г. много хора влязоха в Църквата и това е радостно. Дали намериха това, което търсеха, времето ще покаже за всеки един от нас. Различните хора търсят в Църквата различни неща – един търси спасение за душата си и среща с Христос, друг идва от любопитство, трети чул от приятеля си за Бога, някой пък идва заради пост или защото не може да си намери работа. А има и такива, които не ставаха за никаква друга работа и смятаха,  че като свещеници ще изкарват много пари, а като монаси ще хайлазуват по цял ден на издръжка на Синода, без никой да им търси сметка.

Затова и днес държанието и реакцията на християните в нашата Църква са различни по различните въпроси и събития, които се случват. Едни използват словото си, за да кажат това, което мислят, а други – за да защитят статуквото и положението си. И затова прелитат словесните куршуми – всеки защитава това, заради което е дошъл в Църквата – дали това е Христос, дали е пост, добър доход, службица или просто зависимост от по-висшестоящ… Всъщност различията и споровете между хората винаги са били среща на съвестите им. Един може да защитава по съвест, а друг – да защитава компромисите със съвестта си. Оттам и разделението е отдавна налице, а ожесточените спорове по сайтовете и форумите и развалените приятелства са само следствие.

По повод на тези мисли се сещам за една много красива икона на Христос, на която Той е изобразен прав, в блестящи дрехи, а в едната си ръка държи меч. Тя изобразява тези Негови думи: „не мир дойдох да донеса, а меч” (Мат. 10:34). Св. Николай Велимирович пише в едно от своите „Мисионерски писма”: ”С какво ще ги разсечеш, Господи? С меча на истината. Или с меча на Божието Слово, което е все едно. Защото Истината е Слово Божие и Словото Божие е Истина. Апостол Павел съветва: „Вземете духовния меч, който е Божието слово” (Еф. 6:17). Св. ап. Йоан Богослов в Откровение пък видял Сина Човечески, седящ сред седем светилника, а от устата Му излизал двуостър меч (вж. Откр. 1:12-16). А мечът, който излиза от устата, какво друго би могъл да бъде освен Словото Божие, Словото на Истината. Този меч Иисус Христос донесъл на земята. Този меч носи спасение за света, а не примирие на доброто със злото.”

Не знам дали ако отец Благой беше жив днес, щеше да се включи в спора за „еретиците и мъчениците”, например, който продължава да не стихва. Едва ли. Толкова католици и протестанти също бяха избивани и мъчени в затворите и лагерите пак заради Христос, а отец Благой е търсил защита на правата на всички хора в България, които са гонени заради вярата си. Дали Бог ще признае тяхното мъченичество не е наша работа. Достатъчно е просто да имаме уважение към техния християнски подвиг и да помним, че утре може да сме на тяхно място. Нищо повече.