Християнство.бг
Свещеник Константин Нушев Тръпчев е една от онези личности, чието име днес е почти забравено, макар животът и мъченическата му кончина да са неразривно свързани с трагичната съдба на българите във Воденско през 1913 г.
Той е родом от село Луковец в Мегленската област на Егейска Македония. Баща му – Нуши Тръпчев – е сред дейците на българското църковно-национално движение и съратник на Георги Гогов в борбата за утвърждаването на Българската екзархия във Воденско. В спомените на възрожденската учителка Неделя Петкова се среща свидетелство, че младият Константин е бил сред нейните ученици във Воден.
В началото на ХХ век отец Константин служи като енорийски свещеник в Луковец и Почеп. Заедно с учителя Иван Бошнаков той развива активна духовна и просветна дейност. Пътеписът „На съборъ въ с. Луковецъ“ (1911 г.) представя едно живо българско православно средище, в което храмът „Св. Петка“ и училището са център на духовния и обществения живот. Именно там авторът описва свещеника като „добъръ пастиръ и благоговѢенъ мѫжъ съ приятенъ, хубавъ гласъ“.
След Междусъюзническата война през лятото на 1913 г. Егейска Македония остава под гръцка власт. Българските екзархийски свещеници и учители са подложени на преследване, арести и насилие. На 10 юли 1913 г. на гарата във Воден отец Константин Нушев е застрелян от гръцки офицер пред очите на съпругата си – презвитера Мария, и дъщеря си Султанка, докато е изпращан на заточение.
След неговата гибел много жители на Луковец напускат родното си село и се преселват в пределите на България. През следващите десетилетия българското население е заменено с малоазийски гърци, а след Гражданската война в Гърция селото окончателно обезлюдява. Днес от някогашния Луковец са останали само оскъдни следи.
Особено показателен е фактът, че трагичната смърт на отец Константин Нушев не намира място в събраните от проф. Любомир Милетич свидетелства за страданията на българите в Македония. Поради това всяко открито свидетелство – като пътеписа „На съборъ въ с. Луковецъ“ и съхранените родови спомени – има голяма стойност за възстановяването на историческата памет.
Днес, повече от век след неговата мъченическа кончина, с благодарност си спомняме за един верен Христов служител, останал докрай предан на своето свещеническо призвание и на повереното му паство.
Вечна и блажена да бъде паметта на отец Константин Нушев Тръпчев!
Текстът е съставен по публикация на Тихомир Илчев във Facebook
