Християнство.бг
Свещ. Серафим (Огнян) Рангачев
Днес, 9 юни, е годишнина едновременно тъжна и радостна. Тъжна, защото от нас в другия свят премина един уникален духовен наставник, просветил в земните си подвижнически дни не една душа. И радостен, защото пред Престола в Небесния Божий Храм застана още един молитвеник за българския народ и Българската църква. Днес е годишнината от блаженото упокоение на отец Назарий Кокалянски, когото всички, които го познаваме, наричаме просто Дядо.
Рожба на морето –роден е и израснал в Несебър, след като става монах в Рилската св. обител, след много премеждия и изпитания, Божият промисъл го завежда в Плана планина, където Кокалянската обител, покровителствана от светите Архангели, става завинаги мястото на неговата метанѝя.
И точно в Кокалянския манастир Бог го яви като светилник на духовността, избран съсъд на благодатта и наставник на мнозина, които до първата си среща с него, блуждаеха в мрак.
Разбира се, той беше истински смирен. Когато се налагаше, умело прикриваше даровете на прозорливостта, разсъдителността и мъдростта, с деянията на юродството, но когато виждаше, че някои са в сериозна беда, незабавно ги изправяше, помагаше им и ги наставляваше в по-нататъшните им дни. Не един и двама, отишли в обителта, изтляващи в пламъците на отчаянието, след срещата и разговора с дядо Назарий, се връщаха вкъщи окрилени и изпълнени със сиянията на Духа. На мнозина той помагаше докрай в своя живот.
Дядото имаше и врагове и няма на какво да се учудваме – нали великият Павел казва, че ще бъдат гонени тези, които са пожелали да живеят благочестиво. Така стана и с дядо Назарий. Но той преодоляваше всички гонения и интриги срещу него, защото постоянно държеше в ума си словата: всичко мога чрез Христа, Който ме укрепява. И с неговата подкрепа, чрез която Самият Бог действаше, той даде надежда на мнозина и им показа как да стоят твърдо и да се движат право – по средния царски път.
Нека никога да не забравяме дядо Назарий ние, които лично го познавахме. Нека да споделяме с другите съкровищата, които приехме от него. Нека според думите на великия Павел, доколкото можем, да подражаваме на вярата му и дано Бог да бъде милостив неговото официално канонизиране да стане в нашите дни.
Молитвите му да имаме!
