Християнство.бг
Винаги ли е имало църковни певци, владеещи специфичното сакрално музикално изкуство? Дали през всички времена на новозаветната Христова Църква пеенето е било едно и също?
Трябва да отбележим, че в първите векове на Христовата Църква по време на богослужение са пеели не избрани посветени хора, а всички християни. Ако не вярвате, вижте, че в някои книги, описващи реда на православното богослужение (най-вече св. литургия), вместо певец е отбелязано народ. Т.е. Божият народ е пял на службите.
Самите апостоли са съветвали вярващите да изпълняват песнопения, дори извън богослужението. Неслучайно в своето съборно послание св. ап. Иаков пише: „Страда ли зле някой между вас, нека се моли; весел ли е някой, нека пее псалми” (Иак. 5:13).
Разбира се, трябва да си дадем сметка, че богослужебното пеене през първите три века се е отличавало с простота и естественост. На богослужебните събрания са се пеели предимно псалмите на св. цар Давид. За разлика обаче от древното еврейско богослужение, в новозаветната Църква музикални инструменти не се използват. Единственият инструмент, на който е предоставена честта да възхваля Бог, е човешкият глас.
На молитвените си събрания първите християни, освен споменатите псалми на Давид, пеели и някои старозаветни и новозаветни химни (напр. песента на св. Богородица „Величит душа моя Господа”, песента на св. Симеон Богоприимец „Ныне отпущаеши” и др.). Не липсвали и песенни импровизации. Те били изпълнявани по време на т.нар. агапи – вечери на любовта, когато верните се събирали на обща трапеза, по време на която винаги извършвали тайнството Евхаристия.
В древната Църква се използвало т.нар. антифонно пеене – вярващите се разделяли на две групи, които пеели последователно. По предание то било въведено от св. Игнатий Богоносец. Използвало се и т.нар. припевно или респонсорно пеене, при което се редували солист и хор.
След обявяването на Миланския едикт от 313 г. и превръщането на Християнската религия в равноправна с другите, богослужението станало по-тържествено. Появила се обаче и опасността в песенната му тъкан да бъдат привнесени нехарактерни за светия му характер напеви.
Спомнете си за едно от решенията на Шестия вселенски събор (680-681): „Онези, които влизат да пеят в църквата, да не употребяват безчинни викания, да не насилват естеството до крясък и да не въвеждат нищо несъобразно и несвойствено на църквата, а с голямо внимание и умиление да пеят на Бога…” (75-то правило).
В периода 4-7 в. се появили много църковни песнописци, които обогатили богослужението с творбите си, а през 8 в. преподобният Йоан Дамаскин окончателно систематизирал характерното църковно осмогласие, което употребяваме и до днес.
Тъй като мелодическото богатство на богослужебните песнопения нараствало, то за качественото им изпълнение се изисквала и съответна подготовка. Така въпросът за богослужебното пеене бил поставен на дневен ред още през 4 в., на Лаодикийския събор (363 г.), който постановил: „Не трябва никой друг да пее в църквата, освен певци, които се броят в клира и пеят по книга…” (15-то правило на събора).
Въведената практика в църква да пеят само определени певци си проправяла път постепенно, като в 6 в. вече във всички храмове пеели само специално подготвени лица – певци.
Интерес представлява фактът, че още в Апостолските правила се споменава за църковни четци и певци. В 26-то Апостолско правило четем: „Заповядваме, щото от ония, които се броят в клира, само четци и певци да встъпват в брак по желание”. Известният канонист епископ Никодим Милаш, позовавайки се на това правило при тълкувание на 15-то правило от Лаодикийския събор, твърди, че от най-ранни времена в Църквата е имало определени певци, получили посвещение от епископа и като такива принадлежащи към клира, в резултат на което били включени в списъка на църковнослужителите.
И до ден днешен четците и певците се посвещават в служение с хиротесия. Хиротесия (буквално ръковъзложение) наричаме посвещението в низшите църковни длъжности четец, певец, иподякон. Хиротесията се извършва извън олтара (за разлика от хиротонията, при която се дарува благодатта на свещенството).
Певците са разделени на два хора – десен и ляв хор. Десният хор е ръководен от протопсалт (първопевец), левият – от лампадарий.
Трябва да отбележим, че в древност при църквите на източните православни патриаршии освен чинът на каноническите певци, съществувал такъв и на исократите (държащи исо – особен вид пригласяне, извършвано чрез произнасяне на гласни звукове).
При всички случаи институтът на професионалния църковен певец е на повече от шестнадесет столетия. Трудът на църковните певци е ценен и квалифициран, като за неговото прилагане се изискват специфични умения и познания, за чието усвояване са нужни години. Именно затова този труд заслужава нашата подкрепа.
Свещ. Ивайло Борисов служи в храм „Успение Богородично“, кв. „Обеля“, София. Още текстове от автора виж на етикет: Ивайло Борисов.
