Християнство.бг
За първи път са открити и публикувани неизвестни досега източници, които хвърлят светлина върху живота и дейността на основателя на Манявския скит в Карпатския регион свети Йов (Йезекиил) Княгиницки (1550-1621).
Целта на публикацията е да въведе в научно обръщение документи, които разкриват по нов начин и допълват свидетелствата за живота и делото на украинския подвижник, църковен и културен деец и по-специално за атонския период от неговата биография и задграничните му пътувания като част от представителството на Ватопедския манастир.
Методологическите основи на изследването се основават на принципите на историзма, научната обективност, последователността и диалектическия подход към историческите явления.
В съответствие с целта и задачите е използвана комбинация от общонаучни, интердисциплинарни и специални методи на изследване. Научната новост се състои в това, че за първи път влизат в научно обръщение документите от случая на пристигането на делегацията във Ватопедския манастир от територията на Жечпосполита в Смоленск през 1592 г., състояща се от еклисиарха, стареца Герасим и монасите Йезекил и Йоникий. Въз основа на анализа на записите в тези документи, както и на анализа на знаците от 1596 г. в славянския ръкопис на Евангелие от библиотеката на Ватопедския манастир (Слав. 1), се установява, че споменатият монах Йезекиил от Ватопед, е същият Йезекиил Княгиницки, който по-късно е приел монашески обети с името Йов и е допринесъл за възраждането и реформата на православното монашество в западните украински земи.
В изследването се подчертава, че документът потвърждава автентичността на записа в житието на Йов Княгиницки, написано след смъртта му от неговия ученик Игнатий Любаровски. Анализът на вписванията в тези документи, както и бележките в славянския ръкопис на Евангелието от края на XIV век, което се съхранява в библиотеката на Ватопед, позволява да бъде датирано по-точно времето на престоя на Княгиницки във Ватопедския манастир. Установено е, че там с него е живял друг монах – Сава.
Предполага се, че друг известен украински църковен и културен деец и писател-полемист, св. Йоан Вишенски, може би е останал известно време с тях във Ватопедския манастир. Отбелязва се, че в края на XVI в. във Ватопедския манастир вероятно е действала група украински монаси-книжници. По-късно авторът наблюдава установяването на по-тесни връзки между Ватопедския манастир и украинското православно монашество и казачеството.
Цялото изследване можете да изтеглите от споделения файл под снимките от галерията.
