Маргарита Генчева
Отлита тъй животът на човека –
окапали от клоните листа,
и тихо преминава в вечност
на заспалата във сън земя.
За молитва от сърце жадуват
душите на отишлите от нас.
Милостта към другия е чудо:
дреха бляскава на онзи свят.
Някой ден ще се събудят те,
някой ден ще дойде пролетта,
Човек отново цял ще е –
нали Христос срази смъртта!
